ицеадмирал от резерва Румен Николов е роден на 9 февруари 1957 г. в град Тервел. Завършва ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ през 1981 г. Първата му офицерска длъжност е командир БЧ-1 на противолодъчен кораб. В следващите години преминава през различни позиции във Военноморските сили като командир на противолодъчен кораб, командир на дивизион патрулни кораби, командир на Военноморска база Варна, командир на Военноморските сили. Завършва ВМА – Русия през 1991 г. и ВА „Г. Ст. Раковски“ през 2004 г. От 30 юни 2014 г. до 9 февруари 2016 г. е началник на отбраната. Той е първият висш офицер от ВМС, който заема тази длъжност.
В момента е президент на АФСЕА – Варна. Неотдавна присъства на форума на АФСЕА в София, на който бяха дискутирани както изискванията на Министерството на отбраната за модернизационните проекти, така и възможностите на част от фирмите, евентуални участници в конкурсите. „В качеството си на президент на АФСЕА – Варна, присъствам на този форум и съм съпричастен със задачите, кото са си поставили колегите от АФСЕА – София, за действително укрепване на връзките между необходимите за Българската армия способности и индустрията – както от България, така и от страните, които имат такива възможности“, каза той в началото на интервюто за в. „Българска армия“.
– Г-н вицеадмирал, ще се случи ли модернизацията на Българската армия?
– Искрено се надявам, че заложените към момента два най-важни за българските въоръжени сили проекти – за придобиване на нов тип боен самолет и на нов модулен патрулен кораб, ще се случат. Гаранцията за това виждам в решението както на правителството, така и на Народното събрание, действително да бъдат отделени необходимите средства. Защото безспорно това е начинът за бъдещото еквивалентно съществуване на българските ВС в условията, в които се намираме. Не можем да изпълняваме задачите си с техника, която е несъвместима с тази на партньорите и с реалностите към момента. Остарялото си е остаряло! То не може да бъде вечно.
– Ако говорим за ВМС, е ясно, че освен покупката на два нови патрулни кораба ще има и проект за модернизация на фрегатите Е-71. Възможно ли е той по-скоро да се осъществи?
– Не мога да кажа, че съм извън тази тема, тъй като са изминали само няколко месеца от деня, до който бях действително професионално ангажиран с тези процеси. С модернизацията на съществуващите фрегати Е-71, според мен, се цели да бъдат създадени възможности за тяхното използване в този междинен период, в който българските ВМС трябва да покрият изискванията на НАТО към флота ни, до действителното придобиване на нови кораби. Но като цяло не можем да реагираме на предизвикателствата с платформа със значително остаряла материална база, на която дори и да се „накичат“, образно казано, нови системи. Това ще бъде надекватно с практиката, която имат другите страни. Не са по-неразумни нашите холандски и белгийски колеги, които са решили че на следващия етап е по-добре да се придобие нещо ново, отколкото да се залага на цялостна модернизация на съществуващите платформи.
– Знаем, че във Варна са съсредоточени някои български предприятия, които биха участвали в модернизацията на ВМС, като „Булярд корабостроителна индустрия“ и „МТГ Делфин“. Като президент на АФСЕА – Варна, смятате ли, че такава конкуренция, както и участието на чужди фирми в конкурса биха довели до още по-благоприятни условия за българската страна, така че флотът да придобие максимално качествен продукт на възможно най-добра цена?
– Определено! Това е и ефектът на конкуренцията. При всички случаи тя поражда и компромиси от различните производители. Защото въпросът е кой до каква степен ще заложи на печалбата си и доколко ще може да предостави необходимото оборудване и технологии според изискванията, без това да компрометира качеството на продукта. Колкото до българската индустрия, след като тези две фирми са предприели крачки да могат да реализират своето участие, мисля, че това е добър ход. По време на форума на АФСЕА в София чухме от презентациите, че както в проекта на Сухопътните войски, така и в проекта на ВВС, се залага сериозно участие на българската индустрия в по-нататъшните елементи на поддръжка. А ако продуктът, който е за ВМС, е в основата си произведен в България, естествено, това ще даде възможост както за нови работни места, така и при всички случаи – за по-ниска цена. Това е изискването – да имаш възможността за обучението и поддръжката в дългосрочен период за съществуването на тази техника.
– В по-общ план, какво е състоянието на морската сигурност в момента? Има ли причини България да се притеснява заради обстановката в региона, свързана както с отношенията между някои недалечни държави, така и с мигрантския натиск?
– Както навсякъде, обстановката е динамично променяща се. Не мога да кажа, че за този период, в който съм извън системата, съм се откъснал от реалните ситуации. Свидетели сме на това как се промениха отношенията, примерно – Русия – Турция, какви са позициите на страните в региона. При всички случаи морската сигурност е, така да се каже, – на все по-висок пиедестал. Това се осъзнава и от нашите партньори в НАТО. Вече се обсъждат тези въпроси и се вижда, че е необходимо да се изградят гаранции, които да се основават първо на базата на диалога. Но няма нищо категорично, което лично мен да ме успокои. А по отношение на мигрантския поток, в края на краищата това беше коментирано и преди – че ако на даден поток се постави преграда някъде, той, както е например с водата, ще си намери пътя от друго място. При положение, че направим опит да спрем мигрантския поток до брега или по сухопътната си граница, той ще намери начин да премине отдругаде. Такива факти вече има налице.
– Тоест – през морето?
– Категорично, категорично! Затова в основата на решението стои предотвратяването или спирането на излизането на мигранти от държавите, които са източник на тези човешки потоци. А не начинът, по който да бъдат спрени.
– Покупката на новите кораби и цялостното обновление и укрепване на военния ни флот ще допринесе ли за укрепване на морската ни сигурност?
– Сто процента! Сто процента, защото, пак казвам – техниката, с която разполага военноморският флот в момента, е, може да се каже, в края на своя жизнен цикъл. Особено тези кораби, които са във Варна, просто не подлежат вече, а е и икономически неизгодно, да бъдат възстановявани и поддържани, за да могат да вземат активно участие в решаването на проблемите с морската сигурност.
– В интервю за нашия вестник преди няколко месеца казахте, че Вашият мандат като началник на отбраната е бил плаване в щормово време. Какво е времето сега?
– Не бих казал, че времето се е успокоило. Напротив. Може би до известна степен на базата на личния си опит и моето его бях почти готов вече за преминаване на по-голяма вълна. За съжаление нещата се стекоха по друг начин. И доколкото виждам, хората, които не са свикнали да издържат на вятъра и на вълнението, морето ги отнесе и променя техния живот в бъдеще.
– А какво Ви предстои?
– Това какво предстои не мога да коментирам, тъй като не съм нито във военната сфера, нито в политическата. Това, което ми предстои – аз се надявам да имаме хубави дни със семейството, най-вече с внуците. Така че това е нещо, което е хубаво и е предстоящо.
– А в по-общ план, можем ли да сме оптимисти и да очакваме по-добри времена за България?
– О, разбира се! Оптимизмът винаги би трябвало да съществува. Личното ми верую е, че съм максималист в оптимизма и се надявам това нещо да се случи в името на България, далеч от политическите уклони. Винаги съм отстоявал професионализма и идеята да работя в името на институцията, първо – флота и Българската армия. А проблемите са за решаване от политиците, което не е моето амплоа.
