Страниците на в. „Военни известия“ през 1916 г. се пълнят предимно с новини от фронтовете на Първата световна война. В броя от 4 септември вестникът поставя на челно място бюлетина за военните действия от предния ден. Бюлетинът започва с Македонския фронт, където промяна в положението няма. По цялата му дължина от двете страни се води слаб артилерийски огън, а на някои места се чуват и пушечни изстрели. Неприятелският флот обстрелва северните укрепления на Кавала, а неприятелските аероплани хвърлят бомби над две села и една гара. Има ранени и убити местни жители, между които и жени и деца.
Интересните новини идват от Северния фронт, където българската войска настъпва срещу Румъния. Още на 2 септември нашата армия преминава навсякъде добруджанската граница и отхвърля назад предните отряди на противника. В бюлетина се уточнява, че войските ни след решителен бой настъпват към Курт-Бунар, като след превземането на последния укрепен пункт пленяват „двама офицери и 165 долни чинове“. Неприятелят е отстъпил, оставяйки на бойното поле около 100 убити и много захвърлени пушки и войнишко снаряжение.
На 3 септември, според бюлетина, нашето настъпление в Добруджа продължава успешно. Българските колони настъпват от запад и юг към Тутракан, атакуват румънските войски и ги отхвърлят зад укрепленията на града. Пленени са 100 румънски войници, които не са ранени.
Колоната, която действа по посока на Силистра, разбива противника северно от село Хаскьой, отхвърля го назад към Силистра и
прекъсва телеграфните съобщения
между Тутракан и Силистра, и между Силистра и Добрич. Пленени са 11 коли с боеприпаси, изоставени от противника след разбиването му и прогонването му към Силистра.
Българските войски, които на 2 септември овладяват Курт-Бунар, на 3 септември водят 6-часов бой при Кучинар със силна неприятелска колона, която разбиват и разпръсват със страшна сила по полето.
Тая разбита неприятелска колона оставя на бойното поле повече от 600 убити, между които и четирима офицери, и огромно количество изоставено войнишко въоръжение и снаряжение. В бюлетина се посочва, че при тази операция нашата войска е пленила „един щаб-офицер, девет обер-офицери и 700 неранени войници“. Навсякъде в съобщенията на вестника от фронта, когато се говори за пленници се уточнява, че става дума за
неранени войници
Тоест за такива войници, които имат възможност да се защитават, но се предават доброволно. Явно към ранените българите имат по-различно отношение, защото те не могат да бъдат равностойни в бой и са беззащитни като всички ранени.
Бюлетинът дава сведения и за настъпващата към Добрич българска войска, която разбива противника при село Балджа и го отхвърля в североизточна посока. В това село, което румънците подпалват, нашите войски намират 50 зверски убити жени и деца от войниците на отстъпващия 40-и румънски пехотен полк. Това не е изолиран случай. Румънските войници и някакви изпаднали от частите си сръбски войници, разбити от българската армия, извършват много жестокости в Добруджа при отстъплението си оттам. Назначена е
специална комисия
от страна на българското правителство, за да установи всички жертви на това ужасно насилие върху мирното население.
Българските войски, които настъпват към Балчик, на 3 септември стигат на 5 км от града, след като са превзели селата Теке и Момчил.
Знаем от историята, че и трите войни, които България води в началото на миналия век, са с единствената цел – обединението на българския народ. Известно ни е също така, че те водят до много драматични и в немалко случаи до трагични последици. Но в тези войни българската войска и българският народ имат своите звездни мигове и те си ги изживяват с пълно право независимо какво се случва след това. И безспорно това са
вихрените победи
на българската армия по бойните полета.
Неслучайно във въпросния брой на „Военни известия“ от 4 септември е публикувана статията „Новите победи“, в която с малко приповдигнат тон се припомня датата 29 ноември 1915 г.
В нея пише, че през предишната 1915 г. Щабът на Действащата българска армия след завършването на операциите в Македония, издава последния бюлетин, в който се казва: „Денят 29 ноември 1915 г. ще бъде паметен и исторически ден за българската армия и за българския народ.
На 29 ноември е освободена цяла Македония и на нейна територия няма вече нито един неприятелски войник“.
По този повод вестникът коментирайки бюлетина на Щаба пише, че „Македония е освободена, на нейна територия „няма нито един неприятелски войник“, но войната продължава и знамената не са свити.
Борческият ни дух
който расте с растежа на препятствията към освободителната цел, срива всички окови на подтисничество и всички препятствия на националното ни развитие, ще се противопостави с всичката си стихия на всеки нов опит да бъде народът ни погазен или държавата ни застрашена“.
Може би, продължава с коментара си вестникът, 29 ноември не е последната дата на военните действия на българската войска в тази война. Може би враговете ще направят нови усилия да нападнат българите и в историята ще се запишат нови светли страници за българското оръжие. Независимо от това обаче, от „Военни известия“ са убедени, че датата 29 ноември 1915 г. с право ще се счита за края на една драма, в която светлата кауза на България е възтържествувала над всички неправди и злини. Коментарът завършва с дълбокото убеждение, че „Събитията след тая дата ще бъдат само бляскав епилог на завършеното цяло“.
Военната
офанзива на Българската армия
в североизточно направление започва след деветмесечно затишие по фронтовете на войната. Както отбелязва „Военни известия“, през това време нашата войска набира сили, организира се и се готви за нови борби, завесата на бойния театър е отново вдигната и действието започва „фуриозо“ – неистово и страстно, тъй както приключват великите музикални драми на сцената.
Според вестника никога Българската армия и българският народ не са били тъй подготвени да завършат изпълнението на своята роля в голямата световна драма, както това се случва по това време на северните и южните ни граници. Защото и армията и народът ни трябва да се противопоставят на многобройните си неприятели. „Военни известия“ обаче е категоричен, че българите ще осуетят всички опити да бъдат отнети плодовете на техните вековни борби.