Единният център за начална подготовка в Плевен е създаден през 2012 г. и от тогава негов командир е полковник Николай Бешев. Формированието е продължител на традициите на 5-а Шипченска механизирана бригада.
Като цяло поделението води началото си още по-отдавна. През 2017 г. ще бъде чествана 70-годишнината от създаването на военното формирование, чийто правоприемник е единният център.
– Г-н полковник, каква беше 2016 г. за Единния център за начална подготовка?
– Изпълнявайки основната мисия на единния център – обучението на новоназначени военнослужещи, на военнослужещи от доброволния резерв и на български граждани, желаещи да получат начална военна подготовка по смисъла на член 59 от Закона за резерва на Въоръжените сили на Република България, изтеклата година беше най-напрегната. В количествено отношение преминаха обучение най-голям брой обучавани от трите категории. Особено третата категория от тях – български граждани, желаещи да получат начална военна подготовка, беше, така да се каже, пионерна.
– Какво беше характерно за обучението през годината?
– Относно новоназначените войници – там нещата са относително ясни. Жалоните в подготовката са обвързани с военната професия, с превръщането й в основен начин на живот от военнослужещия – за себе си, за семейството, съответно с нейните плюсове и минуси. Там нещата са горе-долу изяснени. Интересен беше аспектът в обучението на български граждани, желаещи да получат начална военна подготовка. Де факто за първи път се явяваше такава категория обучавани. Приятно изненадани сме от желанието и мотивацията, които проявяваха те в усвояването на учебния процес. Достигаше се до събирането на две поколения – майки и бащи, синове и дъщери по време на обучението. Рамо до рамо се обучаваха хора на 19 и на 39 години. И се получаваше интересна симбиоза от житейски опит и желание, от амбиция, от адреналин. Всички с желание и настойчивост овладяваха учебния материал, търсеха специфичните страни на войсковата дейност, живееха с ритъма на войсковото всекидневие.
– Спазваше се една естествена пропорция от около 10 до 15 процента от желаещите да получат военна подготовка да са жени. Интересна беше широкообхватността на категориите, които участваха в обучението. Имаше от общински съветници и лекари, до обикновени работници. Тоест – „най-високата“ интелигенция се срещаше с хората на физическия труд по време на обучението.
– Кои дисциплини им бяха най-интересни?
– Най-интересни са им огневата и тактическата подготовка. Това са дисциплини, които най-добре се вписват в представата им за един военнослужещ. Разбира се, в овладяването на всички останали, така да ги кажем – поддържащи, дисциплини, също участваха с необходимия интерес и желание. Бих отбелязал най-вече високата патриотична нагласа в техния стремеж за овладяването на знанията.
– Има ли центърът достатъчно личен състав, за да изпълнява функциите си?
– Ще бъда откровен. По начина, по който е планирано воденето на обучението, има определено количество обучавани, с които би трябвало да се занимава един инструктор. Но поради всеобщия недостиг на личен състав във всички всички видове Въоръжени сили, се повишава количеството обучавани, с които работи отделният инструктор. А това няма как да не се отрази, макар и минимално, в негативен смисъл на качеството на обучението.
– Единният център функционира, така да се каже, на границата между обществото и армията. Какво може да се усъвършенства в дейността по попълване на армейските редици с качествен личен състав?
– По принцип разглеждам връщането на задължителното военно обучение в аспекта на придобиването на макар и минимален опит. Безценен е опитът, който може да натрупа човек, действайки в колектив, подчинявайки собственото си мнение и желание на общата цел, на общия стремеж на колектива. Това смятам, че липсва в опита на съвременните български младежи. Винаги съм подчертавал пред моите инструктори, че те всъщност представят лицето на българския военнослужещ пред тези мъже и жени, които след няколко дни излизат и съответно дават една своеобразна оценка на това що е то български военнослужещ.
– Какво предстои за центъра през 2017 г.?
– Ще продължим да изпълняваме задачите, свързани с обучението, като в известен смисъл ще се разширят задълженията по подпомагане на местната власт при ликвидиране на последствията от бедствия и катастрофи. Ще се включим в националната задача за пресичане на нерегламентираното преминаване на границата от чужденци, подпомагайки дейността на органите на МВР. Предстои също овладяване и усъвършенстване на способите за взаимодействие с органите на МВР при изпълнението на задачите, свързани с терористичните заплахи.
– Как бихте очертали образа на идеалния обучаван?
– Най-важното качество за овладяване и усъвършенстване на началните знания е мотивацията. Това означава военнослужещият да е убеден, че изпълнява благородната мисия да защитава обществото. Мотивацията е в основата и от там нататък идва желанието за овладяване на знанията. Почти всяко формирование разполага с достатъчно материал в ноу-хау аспект, който би спомогнал за професионалното усъвършенстване на военнослужещия.
