Според богомилите водното кръщение не вреди, но духовното спасявa човека

Доц. д-р Веселина Вачкова е преподавател по Средновековна история в Национална художествена академия в София. Тя е автор на исторически книги, сред които  „Сердика е моят Рим“, „Симеон Велики – пътят към короната на Запада“, „Традиции на свещената война в ранна Византия“. Доц. д-р Вачкова гостува в авторската поредица на журналиста от Военния телевизионен канал Ива Сапунджиева – „Знаците“, по повод издаването на последната си книга – „Богомилската алтернатива“. Интервюто хвърля светлина върху богомилската представа за света.

– Доцент Вачкова, какво представлява дуализмът в богомилското учение?

–  Според богомилското учение Сатаната създава видимия свят, без най-важния елемент в него – човека. Според тях Сатанаил е първородният син на Бога, а вторият е Иисус Христос. Богомилите възприемат света по един много особен начин. В тяхното учение Сатаната прави външната обвивка на човека, но той не може да му вдъхне живот. Затова моли баща си. Бог не просто вдъхва живот на Адам и Ева, но ги озарява с всички прелести на божественото. От една страна, целият свят е създаден от Сатаната и така се обяснява защо в този свят стават ужасни неща. От друга страна обаче, тяхната проповед акцентира върху това, че човекът няма право да бъде ужасен. Той може да е създаден като материална обвивка от Сатаната, но като дух и същност трябва да бъде божествен. Според богомилите  хората са ангелски същности, заключени в глинения затвор на тялото.

–  Какво е отношението на богомилите към Стария завет?
–  Първоначално богомилите не приемат Стария завет, което не означава, че не го познават перфектно. Това е заветът на бог Яхве Саваот. Това е богът на юдеите, който е бог на войнствата. За богомилите той е зъл и отмъстителен и не може да бъде баща на Иисус и Сатанаил. Това е причината богомилите да отхвърлят голяма част от Стария завет, но те не го отхвърлят изцяло. Съвременници на богомилството, които пишат за него, са византийската принцеса Анна Комнина и противникът на учението Евтимий Зигавин.Те описват как един от най-видните богомилски учители влиза в кладата със 79 псалм от Стария завет.

–  Нека поговорим за символите в богомилското учение. Каква е символиката на текста, който срещаме в „Тайната книга на богомилите“, че Иисус Христос влиза през дясното ухо на Богородица и излиза отново през него, без тя да разбира за неговото присъствие? 
– В православната иконография, и то там, където богомилството има много силно влияние, ние ще видим следното: в сцената „Рождество Христово“ има нещо шокиращо. От една страна, имаме Богородица, която седи, и до нея е повит Младенецът. В същото време жените къпят Младенеца. Имаме два Младенеца и наблюдаваме раздвояване на сцената. От една страна, да, ражда се Младенецът, но това, което е Иисус, е пречистеното и именно то ще проповядва. Има раздвояване на сцената. Каква е символиката с ухото? Българинът, и в частност там, където е минала богомилската пропаганда, интерпретира това: влиза през едното ухо Светият Дух и излиза през същото. Ще разберем какво казва богомилската проповед в момента, в който видим иконографията в области, където богомилството е силно, да речем, в цялото Софийско може да го наблюдаваме. Виждаме как Богородица седи в една библиотека и чете. Това е Словото Божие. То влиза през едното й ухо и тя става Христородица. Евтимий Зигавин пише, че всеки богомил трябва да пусне Бога в себе си през едното ухо, за да се превърне в Богородица. Той е много скандализиран, като казва, че всички се наричат богородици. По този начин обяснява защо богомилите не уважават Богородица като Божия майка, всички трябва да станат такива. Влизането през ухото очевидно е чисто метафорично. В Библията е написано:  „Който има ухо, да чуе“. Това е начинът, по който те карат да живееш.

–  Какво представлява духовното кръщение с огън и дух на Христос и как богомилите се отнасят към кръщението на Св. Йоан Кръстител?

– Огънят, духът, слънцето, кръвта – всичко това има един тип символика. Духът и огънят се изобразяват по един и същи начин. В Библията много ясно е показано какво представлява водното кръщение. Кръщенето на Христос е част от самоунижението на Бога като човек. Както другите се пречистват в река Йордан, така и той отива там. Но защо го прави, след като той няма грях? Това е самоунижението, което ще завърши с отиването на кръста, т.е.  да умре с най-робската смърт. Но в Библия срещаме на много места текста, че Христос кръщава с Дух и Огън. Ако гледаме една от най-ранните иконографии „Евангелие от Рабула“, какво става на Петдесетница – слиза Светият Дух в света. В изображението се вижда как стълбове огън слизат от небето. В идеята на християнството за кръщенето имаме две части: ритуалната, която е древна колкото света – това е обливането, потапянето, къпането, и втората, която представлява тайнството. То е приемането на Светия Дух или така нареченото „духовно кръщение“. Той може да стане християнин само духовно, ако приеме Светия Дух. Между другото в ранната църква няма такова нещо като детско кръщение. Човек трябва сам да потърси Бога, да се подготви, да бъде изпитан, да научи много неща и чак тогава да бъде приет, да бъде кръстен. Богомилите са изпитвали кандидатите. А в акта на самото духовно кръщение са поставяли Новия завет върху главата на човека и всички в общината са го докосвали. За богомилите водното кръщение не вреди, но духовното спасява.