И чудният Казанлък строшава оковите

След преминаването на Хаинбоаз освободителният поход на Предния отряд на генерал Гурко продължава. В този момент генералът разсъждава така: „Ако турците, които са се укрепили на Шипченския проход, не отстъпят оттам, ще ги разбием на части. Ако те все пак отстъпят от прохода и тръгнат срещу мен с обединените си сили, отбраната на прохода ще отслабне и тогава ще можем да го превземем от север”. Като оставя заграждения при Гурково и Твърдишкия проход, както и четири опълченски дружини, Гурко продължава похода си на запад. 

На 16 юли руските войски разбиват при село Ветрен три турски табора. В плен попада дори каймакаминът (управителят на санджака) на Казанлък. В този бой участват 5-а и 6-а опълченски дружини. Загубите на противника са 

над 400 души убити и ранени 

Руската войска губи 60 офицери и войници. 

На следващия ден преследването на противника продължава по долината на Тунджа. В района на село Черганово съпротивата му окончателно е смазана, след което Казанлък е превзет.

На 17 юли 1877 г. Предният отряд продължава действията си в Мъглиж, след което се разполага да нощува. В селото остават 6-а опълченска дружина и един взвод казаци. 

Руснаците продължават настъплението си в три колони. Дясната колона през планината се движи в направление на село Енина и в състава й има единайсет и половина батальона и 10 оръдия. Средната колона, която разполага с пет батальона и 10 оръдия, се движи по главния път, а лявата колона с четиринайсет и половина батальона и казашки сотни с 6 оръдия минава в обход на долината на река Тунджа. Първа с противника се сблъсква средната колона, която е обстреляна от неговата артилерия. Под заплахата от обход по двата фланга турците са принудени да се отдръпнат към Казанлък, където заемат позиция по източните покрайнини на града. 

Дясната руска колона 

влиза в насрещен бой 

с половин турски табор, който идва на помощ на Рашид паша и го принуждава да отстъпи към село Шипка. Лявата колона, която е съставена само от кавалерия, около 12 часа наобед се оказва най-близо до Казанлък. Девет ескадрона са спешени, а останалите минават в обход. Противникът не издържа атаката и изпадайки в паника, се втурва към пътя, който води към Средна гора, като зарязва част от артилерията си. След кратки боеве по улиците на Казанлък градът е освободен от турците. 

Загубите на руските войски са трима убити и седем ранени. В първия освободен град на Южна България руските войски залавят 400 противникови войници и пленяват три оръдия и големи количества продоволствия. Немалко храни на руската армия доставят и жителите на Казанлък, които пренасят на един от централните площади в града всичко, което имат. Генерал Гурко се обръща към населението с молба да осигури 

7–8 хиляди чифта обувки 

необходими на руските войници след тежкия преход през Балкана.  Превземайки Казанлък, кавалерията се отправя през село Крън за Шипченския проход. Пехотата на Предния отряд, която пристига вечерта, е изминала 120 километра по непроходимите пътища от Търново през Хаинбоаз, за да стигне до село Шипка. 

Руснаците влизат в селото, където ги посреща цялото население. „Радостта на българите е неописуема” – пише един очевидец на тези събития.
Остатъците от турския гарнизон в селото побягват към Шипченския проход, оставяйки на позициите си един обоз от 

80 каруци, пълни със сухари 

Същия ден Гурко пише писмо до Габровския отряд, разположен на север от прохода, и го предава на един българин да го занесе. Българинът преминава през прохода по най-глухите пътеки и успешно достига до отряда.  

В писмото си Гурко съобщава, че има намерение да атакува турците, укрепили се в прохода на разсъмване на другия ден. По стария път, който води към връх „Св. Никола”, както се казва тогава връх Шипка, кръстен после Столетов, били изпратени две спешени роти от казаци. Подкрепят ги два стрелкови батальона, които трябва да нанесат флангов удар от изток. Противникът, връхлетян от натиска на внезапната атака, вдига бялото знаме. 

В очакване на победния марш на юг

След като турците вдигат бялото знаме, се случва нещо чудовищно. Като прегрупира силите си, „предалият се” противник открива ураганен огън срещу руснаците и опълченците. С това коварствата не се свършват обаче. На другия ден сутринта комендантът на Шипченския гарнизон Халюси паша изпраща парламентьор при генерал Гурко с извинение за случилото се предната вечер. Парламентьорът съобщава също така и решението на пашата да приеме без уговорки безусловна капитулация. Постигната е също и договорка разпилените по хребета на планината турски табори да се съберат на прохода в интервала от 7.00 до 12.00 часа на обяд. 

Когато в уговорения час Гурко се изкачва до прохода, съпроводен от своя щаб и няколко чуждестранни кореспонденти, пред очите му се разкрива страшна картина. Мародери са обезглавили труповете на повече от 30 руски войници, загинали в битката за прохода. Сред тях е дори и санитарят. 

Този случай на безпрецедентна жестокост се появява веднага на страниците на най-големите вестници в Лондон, Париж, Берлин и Мадрид.  Същият този ден турският гарнизон на Шипка, изоставяйки позициите си, се разделя на малки групи и по различни пътища отстъпва към Калофер с намерение да се придвижи към Пловдив. 

В Шипченския проход Гурко се среща със Скобелев и едно казашко подразделение е изпратено на запад по Розовата долина, за да освободи Калофер, Карлово и Сопот. Радостта на тези подбалкански българи от освобождението обаче е кратка. Скоро отново ще ги връхлети страшното възмездие на поробителя. 

Предният отряд се е установил на почивка в Казанлък. Датата е 20 юли 1877 г., а генерал Гурко все още очаква подкрепления, за да продължи победния си марш на юг.