Разгромът на император Василий II при прохода „Траянови врата“ е едно от паметните сражения на Самуиловите войски, в което е разбита елитната армия на византийския василевс. Това става на 17 август 986 г. При оттеглянето на войските му Самуил ги изпреварва и южно от крепостта Щипоне на границата с Византия, при превала „Траянови врата“, му устройва засада.
Това съвсем накратко е историята, но зад нея стои още нещо. В последните години особено актуално стана възстановяването на стари паметници на територията на България. Въпросът е, че някои виждат възстановяването като създаване, откъдето идва и проблемът.
Така неотдавна спонтанно възникнаха спорове при възстановяването на старинната част на София, в центъра, пред сградата на Централния универсален магазин – ЦУМ.
Преди години възникна идеята всяко селище само, със собствени средства да си възстанови калето. Всички знаем, че цялата ни родина е изпълнена с руини от старите крепости, които някога са пазили землищата на нашите деди.
Наистина почти няма населено място в България, където да няма крепост, кале, някаква фортификационна система, разбира се, останки от такава, защото по време на османското владичество защитните системи напълно естествено са били унищожени от нахлуващите орди, за да не се дава възможност на местното население да се организира чрез съществуващите фортификации срещу новата власт.
Ние имаме относителна представа за това, как са изглеждали тези стари сгради и фортификации в България от онези години. Да, църковните книги са един от източниците ни. Там са изобразени сгради от онова време, но дали тези сгради са били тук, дали точно така са изглеждали нашите, българските крепости, не е ясно. Възможно е авторите просто да са копирали от византийски книги или от венециански документи, а защо не и от други!? Никой не може да каже, кой откъде би могъл да копира, да вземе нещо, което му е направило впечатление.
Точно това дава основание да смятаме, че възстановяването не е възможно да е напълно коректно, ако няма някакви оригинални скици на сгради, а такива очевидно няма.
Днес един от напълно завършените обекти по инициативата за възстановяване на крепостите и калетата около населените места е именно крепостта при прохода „Траянови врата“ – между Костенец и Ихтиман, само на 50-ина километра от София.
През далечната вече 2003 г. тук имаше импровизиран парк, а крепостта, или поне остатъците от нея, бяха наистина автентични. Сега, през 2017 г., сякаш е изградена съвременна сграда – алеи, оградени с надписи, други нови „исторически“ сгради, модерни тухли… само дето няма алуминиева или PVC дограма!
