През тази година на 6 октомври се навършват 1000 години от смъртта на българския цар Самуил. Вече има създаден организационен комитет, който ще осъществи поредица от инициативи, свързани с тази годишнина. Историците очертават образа и мястото на Самуил в родната ни история като държавник, който прави всичко възможно да не се прекъсне нишката на българската държава.
Мисля си, че в общественото, а и защо не в националното ни съзнание образът на Самуил се очертава преди всичко с трагедията, когато вижда ослепените от Василий II свои войници.
Казват, че подобно отношение към военнопленници в световната история едва ли има. Твърдината на Самуил и делото на Самуил едва ли трябва да се измерват единствено с височината на крепостните стени, с дебелината на зидовете или с броя на бойниците. Всеки, който пожелае и намери време може се припомни за този български владетел от края на Първото българско царство.
Византия днес я няма. Останали са само архивни неоспорими документи, които осветляват каква е била историята на българите и българската държава. Колко и какви са все пак знаците на историята за Самуил?
Саркофагът от остров Свети Ахил
Предполагаемите останки на цар Самуил се пазят не у нас, а в нашата южна съседка – Гърция в археологическия музей в Солун.
През 1965 – 1975 г. професор Николаос Муцопулос от Солунския университет извършва археологически разкопки в различни части на Гърция, но един от обектите където работи е о. Св.Ахил в Малкото Преспанско езеро. На този остров има базилика, която професорът изучава и обследва. През 1969 г. той съобщава, че е открил мястото, където е бил погребан цар Самуил.
Саркофагът е изграден от цели мраморни плочи. В засводена гробница е положен мъж, чиито скелет при откриването е ярко пурпурен, дълъг 160 см, на възраст по време на смъртта определена от антрополозите около 70 години. Главата е положена върху възглавница от керемиди, а върху нея вероятно е имало друга от скъп плат.
Професорът предоставя на посланика на България в Атина проф. Николай Тодоров гипсови копия на черепа, заедно с три кости за археологическия музей и на СССР – в Армения. Направени са две реконструкции на царя – едната в Руската академия на науките в Института по антропология и етнология, а другата в БАН. И двата образа са експонирани в Националния исторически музей.
При изследването на скелета от гръцките учени е установена накриво зарастнала под ъгъл от 140 градуса фрактура от бойна рана на лявата лакътна кост. Всичко това, заедно с данните за възрастта, ръста, царските одежди на погребания, данните на историческите извори, че българския Цар Самуил е ранен в ръката през 997 г. в битката при Сперхей и без съществени грижи на място се налага да се върне в столицата, безспорно определят, че това е Цар Самуил. Царското погребение потвърждава сведенията на летописите, че след смъртта си на 6 октомври 1014 г. той е бил погребан точно в църквата „Св. Ахил”.
Преди десетина година екип на БНТ засне документален филм „Островът на Самуил”. Според авторите на филма / журналистът Горан Благоев, операторите Емилиян Динов и Данислав Кънчев/ това е първият български телевизионен екип, който попада в това знаково място за българската история.
Кадрите от о-в Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро ( днес в Северна Гърция), където е била любимата резиденция на цар Самуил и където той е погребан през 1014 г. В националното честване на годишнината от смъртта на Цар Самуил се предвижда да бъде организирано поклонение на острова в деня на смъртта – 6 октомври.
Един от екипа, заснел документалния филм, е операторът от Военния телевизионен канал Емилиян Динов. „Беше доста напрегнато, когато тръгнахме да снимаме. Все още не бяхме членове на Европейския съюз и малко трудно можеше екип, подобен на нашия да се придвижва свободно на гръцка територия”. Това си спомня Емилиян Динов и допълва, че освен телевизионните снимки той има и доста фотонегативи. Беше ми интересно, казва Емилиян, най-малкото защото това място е свързано с последните дни на Цар Самуил. Саркофагът му бе празен, до него има още няколко, говори се, че това са на негови приближени. В полуразрушената черква на острова има и ниши, където са положени костите на Самуилови войници.
Плочата с кириловите букви
В археологическия музей в София се пази плочата на Самуил. Открива я и организира пренасянето й от с. Герман, Преспанско по време на Първата световна война писателят и етнографът Стефан Л. Костов. За повечето от нас той е известен като литератор и комедиен автор, но не бива да се подценява дейността по издирването на български старини от етнографи към българската войска. Богдан Филов е определен със заповед от 17 септември 1915 г. за археолог при щаба на Първа отделна армия.
Богдан Филов обикаля с проф. Йордан Иванов Беласица и до с. Ключ откриват голямо средновековно укрепление. Начинът на изграждането на укреплението се среща само в Преспа, столицата на Самуил. Двамата учени пресъздават какво се е случило при с. Ключ и са категорични, че това е крепост, градена по времето на Самуил.
В Българската армия по време на Първата световна война действат двама етнографи – в Първа армия е Стефан Л. Костов, а във Втора – Антон П. Стоилов. Те вече знаят за надписа, станал известен от проучванията на руския учен Успенски, който прави научно съобщение, че през 1898 г. е открил Самуиловия надпис от 933 г. Фьодор Успенски е директор на Руския археологически институт в Константинопол и има възможност да прави изследвания в Македония.
Преди да замине на фронта, Стефан Л. Костов е уредник в Етнографския музей в София. Той вече има опит от Балканската война през януари 1913 г. В архивите се пазят рапортите, не само тези на преките му началници, но и негови, в които се описва дейността му.
В един от рапортите си, от 10 октомври 1916 г. той пише, че по заповед на Началник щаба на 1-ва отделна армия в началото на октомври е заминал за с.Герман – целта е била да прибере от това село известния Самуилов надпис и го пренесе в Стара България. Как и какво прави, но Стефан Костов уговаря местните хора – той изрично подчертава, че селото е типично българско, за да може плочата да бъде извозена с кола до Битоля и оттам за София.
Плочата е правоъгълна — дълга 1.25 м., широка 0.52 м. и дебела 10 см., тежка около 150-200 кг. По средата са издълбани три легла за метални кръстове, последните липсват. Плочата от двата края е отчупена, а надписът е в левия долен ъгъл. Всичко са 11 реда, от които само първите два цели.
Учените уточняват, че Самуиловият надпис е старобългараски епиграфски паметник от 993 г., един от най-старите датирани надписи на кирилица. Върху нея е издълбан по нареждане на цар Самуил в памет на родителите му комит Никола и Рипсимия и брат му – Давид.
Велин Яворски
