Изтребители МиГ-29 и F-16 ескортираха военния самолет „Спартан“ с историческите реликви
Тленните останки на българския цар Самуил и останалите артефакти от Музея на византийската култура пристигнаха в София с военен самолет „Спартан“, ескортиран от две двойки изтребители МиГ-29 и F-16. Формацията премина над площад „Александър I“ в София, където множеството очакваше по-късно да бъдат пренесени тленните останки на средновековния ни владетел. Изтребители повторно прелетяха над площада след кацането на транспортния самолет. От летище „Васил Левски“ до площад „Александър I“ тленните останки бяха пренесени с логистично осигуряване от Българската армия.
Тленните останки на цар Самуил (997-1014 г.) бяха посрещнати при изключителна тържественост в България. Официалната държавна церемония се състоя на площад „Александър I“ в София в присъствието на държавното ръководство, хиляди граждани и с участието на Националната гвардейска част и военнослужещи от Българската армия.
На летище „Васил Левски” те бяха посрещнати с шпалир от гвардейци.
С военен кортеж тленните останки на цар Самуил достигнаха до площад „Александър I“ в центъра на София, където се проведе официалната държавна церемония. При изпълнението на националния химн и в знак на най-висока почит бяха произведени 21 артилерийски салюта.
С многолюдно шествие, водено от Националната гвардейска част, тленните останки на цар Самуил бяха пренесени на ръце до храма-базилика „Св. София“, където бяха положени в мраморен саркофаг. Тук представители на държавното ръководство и граждани отдадоха последна почит пред един от най-великите български царе.
Тленните останки бяха предадени от Гърция на българската държава повече от хиляда години след смъртта на един от най-прочутите средновековни владетели на България.
„Отиваме да си вземем царя“, заяви премиерът Румен Радев преди правителствената делегация да излети за Солун.
Официалната церемония по предаването на тленните останки на българския цар Самуил от Гърция на България започна в Музея на византийската култура в Солун. „Атина изпълнява своя исторически дълг, връщайки на София тленните останки на цар Самуил и четири саркофага, които са открити през 1965 г. от професор Николаос Муцопулос в базиликата „Св. Ахил“, каза премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис.
„В нашата страна се завръщат 48 реликви от огромно значение за духовния и емоционалния живот – икони, кръстове, църковна утвар и дори епископски трон. Това са реликви, придобити в рамките на Първата световна война от Митрополията на Серес и Нигрита, както от светата обител на манастир „Св. Йоан Предтеча“ и манастир „Панагия Икосифиниса“, каза още Мицотакис.
„Изпълняваме морално завещание с връщането на тленните останки на цар Самуил“, заяви министър-председателят Румен Радев в Музея на византийската култура в Солун. България и Гърция подписаха приемо-предавателните протоколи за тленните останки на българския цар Самуил. Документите бяха подписани от българския министър на културата Евтим Милошев и от гръцкия му колега Лина Мендони в присъствието на министър-председателите Румен Радев и Кириакос Мицотакис.
С подписването на протоколите Гърция предава на България останките, идентифицирани като принадлежащи на цар Самуил, както и антропологичен материал, открит в други саркофази в базиликата „Св. Ахил“ в Малкото Преспанско езеро. България от своя страна предава на Гърция 48 църковни реликви.
Българската армия пренесе тленните останки на цар Самуил от летище „Васил Левски“ към центъра на София. Те бяха транспортирани с военен камион, ескортиран от Военната полиция, специализирани автомобили „Пустинни котки“ и мотоциклетисти.
Тленните останки на един от най-значимите български средновековни владетели са положени в специално изработен мраморен саркофаг, който тежи близо три тона. Той е разположен в южната част на напречния кораб на храма и беше предварително монтиран в очакване на полагането на останките.
Цар Самуил е управлявал България от 997 до 1014 г., и е един от най-известните противници на византийския император Василий II, наречен Българоубиец. Той посвещава голяма част от управлението си на борбата срещу Византия и успява дълго време да запази независимостта на българската държава. През 1014 г. Българската армия претърпява тежко поражение в битката при Ключ, след което император Василий II ослепява пленените български войници. Според средновековните хроники при вида на ослепените войници цар Самуил умира от сърдечен удар на 6 октомври 1014 г.
Изключително въздействащи и емоционални бяха речите на премиера Румен Радев на площада пред множеството, след посрещането на тленните останки на царя и по-късно на българския патриарх Даниил в храма „Св. София“. Те припомниха не само живота и делото на този средновековен владетел, но и подчертаха заветите в негова памет и в почит към неговото величаво дело.
Много граждани посрещнаха тленните останки на царя по пътя от летище „Васил Левски“ до центъра на столицата. Когато кортежът преминаваше, той беше аплодиран бурно от хората. Още когато въздушният кортеж премина над площада в центъра на София, множеството реагира бурно, а в очите на мнозина се появиха сълзи от вълнение, дори и сред представителите на държавната власт.
Присъстващите пред базиликата „Св. София“ разпънаха огромен български трибагреник пред паметника на цар Самуил. Появиха се и плакати с надпис „Цар Самуил, добре дошъл у дома!“.
Организацията на цялото събитие беше перфектна. Не само логистиката по физическото пренасяне на тленните останки, в което активно участва Българската армия, но и охраната, информационното представяне, пищната тържественост, детайлите, като например изработването на мраморния саркофаг, всичко това изискваше много усилия, отдаденост и сърцатост. Софиянци и гостите на София станаха свидетели чрез телевизионните камери на всяка секунда от предаването и приемането на тленните останки на царя на България в Солун, до полагането им в мястото им за вечен покой. Включвания на живо, кадри от дронове, коментари на експерти, всичко беше като по конец, за да ни покаже събитието в пълнота и да остави траен спомен в съзнанието на всички българи за това историческо събитие.
А то събра в центъра на София бивши президенти на България, министър-председатели, политици, генерали, ветерани, граждани, много от които носеха българските знамена. Нямаше политика, нямаше провокации, нямаше сблъсъци, нямаше различия. Хората бяха заедно в общо приповдигнато настроение, коментираха случващото се помежду си. А най-хубавото беше, че навсякъде имаше много деца, които непрекъснато питаха родителите си за цар Самуил, докато очакваха тленните останки на владетеля.
Освен това повече от 850 деца и възрастни преминаха по историческия маршрут от Самуиловата крепост до село Ключ в Беласица.
Походът „По стъпките на цар Самуил и неговите воини“ се проведе за 13-а поредна година и привлече участници не само от района на Петрич, но и от цялата страна.
Колкото до неколцината скептици, нека кажем, че на площада бяха представители на абсолютно всички политически среди, без изключение. Че това са кости от царско погребение е повече от ясно, има достатъчно доказателства. А че са именно на цар Самуил, доказват го нараняванията, които са специфични и личат по останките, а го потвърждават и историческите извори – не български, а византийски, което говори за допълнителна достоверност.
И накрая още нещо важно, кому е нужен този спор това тленните останки на цар Самуил ли са или не?
Защо отново в София?
Надписът „Дамян“ от храма „Св. София“ документира на стените на храма пребиваването тук на българския патриарх Дамян, който се премества в Средец от Велики Преслав и Дръстър. В традициите на средновековната ни държавност патриархът пребивава в столичния град при царя, което показва, че в ранните години на управлението на Самуил именно Средец играе ролята на българска столица и център на съпротивата срещу Византия, твърди историкът доцент Тодор Чобанов.
По тази причина именно към Средец се насочва Василий II през лятото на 986г., но е разгромен от българските войски в района на крепостта „Траянови врата“. Значимостта на храма като патриаршески се доказва и от още един надпис „Слава на патриарха“, датиран от XI век, вероятно изразяващ благодарността за средствата за ремонт след голямото земетресение тогава.
В българската наука отдавна е утвърдена теорията, че комит Никола е управител на особено важната Средецка област, тоест децата му са родени тук и неслучайно градът дълго е служил за седалище на комитопулите и специално на Самуил. В този смисъл храмът „Св. София“ е мястото, където най-вероятно са идвали многократно да се черкуват Никола и синът му Самуил, а впоследствие е служил патриарх Дамян.
„Четириъгълник на паметта“ – владетелите и техните гробове
Поправи се една историческа несправедливост. Възстановено беше едно парче от нашата национална памет с връщането на тленните останки на цар Самуил в България и тяхното полагане в църквата „Св. София“.
С това събитие се оформи един исторически „Четириъгълник на паметта“ – с гробницата на княз Александър I Батенберг, с по чудо оцелялото и днес съхранявано сърце на цар Борис III в Рилския манастир, с ковчега на цар Фердинанд I, който преди две години беше пренесен в двореца „Врана“ от Германия, и с новината, че костите на цар Самуил ще намерят последен пристан в древната „Света София“ в българската столица.
През 1946 г. в Търново е открит царски гроб, за който се стига до заключението, че е на цар Иван Александър. Гробът обаче е унищожен, а костите заедно със саркофага са начупени на парчета и изхвърлени в река Янтра. Четиридесет години по-рано археологът Моско Москов извършва разкопки в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ и попада на царски гробове. Те, за съжаление, вече са били разкопавани, а скъпоценностите от тях ограбени. Предполага се, че единият от гробовете е на цар Иван Асен II. Костите са пренесени в днешната сграда на Първа гимназия във Велико Търново, където през Първата световна война пленени сенегалци от колониалните френски войски, биещи се на Солунския фронт, ги разпиляват. И те изчезват от историята.
До ден днешен нямат решение споровете дали откритият през 1972 г. в най-източната част на църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново царски гроб всъщност принадлежи на цар Калоян. Самите останки са силно повредени от влажността на река Янтра. Като предположение продължава да виси дали наистина в църквата „Св. Георги“ в Старо Нагоричане, днешна Северна Македония, е погребан цар Михаил III Шишман – загинал в битката при Велбъдж на 28 юли 1330 г. От кан Кубрат нямаме останки. Има само едно съкровище, което е намерено в Малая Перешчепина, Украйна. Няма гроб и кан Аспарух. В Националния исторически музей може да се види точно копие на сребърния орел, намерен през 1930 г. във Вознесенка, за който се предполага, че е принадлежал на първия владетел на Дунавска България. Където се предполага, отново, че е погребан и той самият.
В дебрите на историята остават владетелите Крум, Омуртаг, Симеон Велики, Борис-Михаил, Петър, Теодор-Светослав, Георги-Тертер, Роман, Константин-Асен, Пресиян, та чак до Тервел, победителят над арабите в битката в Източна Тракия. Техните гробове не са известни, нито е известно каква е била тяхната съдба през столетията.
От цар Борис III остава само неговото сърце. През 50-те години, след обявяването на републиката и изгонването на царското семейство, параклисът, в който е погребан цар Борис, е взривен, а царският ковчег изчезва. Няколко десетилетия по-късно сред останките на параклиса е открита единствено стъкленицата с балсамираното сърце на царя.
Днес беше поправена една историческа несправедливост и едно от големите владетелски имена в българската история отново ще почива с достойнство на българска земя.
Лука Станчев участва в откриването на гроба
Нека да си спомним за Лука Станчев (1936-2019 г.), който заедно с големия гръцки учен археолог и византолог професор Николаос Муцопулос, открива костите на цар Самуил на остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро.
Лука Станчев работи по този въпрос десетилетия наред. Той е с неуморим дух и силна гражданска проекция, посветил живота си на ключови каузи на българската национална идея и памет. Той стои в началото на инициативата за възстановяване на българските военни гробища в Македония, като започнем с Мемориала край Ново село, гробището в Цапари, паметниците на полковник Каварналиев в Дойран, на полковник Борис Дрангов в Скопие. Така беше сложен край на мълчанието за българските военни подвизи в Македония, продължило почти цял век. Днес България може да се поклони пред паметта на героите си подобно на всяка друга страна, чиито войски са участвали в поредица от най-драматичните битки на Първата световна война.
Лука Станчев беше и в основата на гражданския проект за реставриране на българската Желязна църква в Истанбул.
Със завръщането на останките на цар Самуил в България трябва да си спомним за Лука Станчев и да му отдадем дължимата почит като една от най-значимите граждански фигури на нова България.
