Рада Банялиева е завършила специалност история във Великотърновския университет. Била е главен уредник на Историческия музей в Пловдив. От юли 2011 г. след спечелен конкурс е директор на Музея на авиацията в Крумово, филиал на Националния военноисторически музей.
– Госпожо Банялиева, колко са сега летателните апарати и общо експонатите в музея?
– Летателните апарати са 66 – във външната ни експозиция, в това число и тези, които сме предоставили за показване в експозиционната площ на 24-та авиобаза. Движимите културни ценности, с които разполага фондът на Музея на авиацията, са над 10 000.
– Какви летателни апарати са постъпили в последните години?|
– В последните години постъпиха няколко летателни апарата във външната експозиция на музея – МиГ-21 бис и МиГ- 21УМ от Министерство на отбраната, с които почти попълнихме колекцията от различните видове модификации на самолет МиГ- 21. Единственият, който все още липсва, е МиГ-21Р. През 2013 г. получихме самолет „Леший И-1”, подарен от Димитър Христолов. Това е един от последно сглобяваните самолети в България. През 2016 г. експозицията ни беше обогатена с пътническия самолет Як-40, подарен ни от България Ер АД. Този самолет е бил предназначен за висшите партийни и държавни ръководители в страната преди 1989 г., оборудван е с ВИП салон и е един от най-интересните ни експонати.
– Наскоро сдружението „Радарни ръководители на полети” поеха инициатива за възстановяване на експонат?
– Да, те излязоха с инициатива, върху която все още работим и е свързана с възстановяване на команден пункт.
– Има ли още такива ентусиасти?
– Ние непрекъснато работим с доброволци. Бих искала да спомена доброволците от състава на 3-та авиобаза – Граф Игнатиево, от 24-та авиобаза – Крумово, студенти от Техническия университет, специалисти от “Луфтханза” и авиофенове. Един от тях е Марио Върбанов, който в момента подпомага работата по възстановяването на самолет “Чесна-150 Л”.
– Естествено, че поддръжката на един такъв музей изисква по-голямо финансиране. Ние сме наясно с европейските стандарти за представяне на такъв вид движими културни ценности, представляващи едрогабаритна техника, но като държавна институция се разполагаме в точно определена финасова квота. Благодарение на нашите усилия успяваме въпреки нейните ограничения да изпълняваме своите законово разписани задължения. Нашите посетители могат да видят външната ни експозиция и да преценят как изглежда музеят. Винаги може да се направи още, затова съвместно с ръководството на НВИМ работим в тази посока. А и се информираме за мнението на нашите посетители от книгата за впечатления, която имаме и която ежедневно се попълва. Те са много активни и много откровени, те са нашият коректив.
– Докъде е придвижен въпросът с преместването на музея?
– Министерство на отбраната ни предостави част от терена на бившия корпус „Тактическа авиация”. Предвижда се там да бъде преместен музеят. Разположени на значително по-голяма територия, експонатите от външната експозиция ще бъдат представени пред публика по възможно най-добрия, съвременен начин, ще има простор, който ще осигури възможност за тяхното цялостно възприятие. Сградата на старото пловдивско летище, построена през 1937 г., където се е помещавал щабът на корпус „Тактическа авиация”, ще бъде реновирана и в нея ще се разположи вътрешната експозиция на музея. Тя ще представи детайлно историята на българската авиация от първите години на зараждането и до днес. Ще се изградят алеи, постаменти, фондохранилища, хангар. И аз смятам, че това е логичното място на Музея на авиацията, който ще предаде изключителна стойност на културния продукт на Пловдив. Чакаме финансиране, за да започнем една по-мащабна дейност по изграждането и преместването на музея.
Димна завеса от Ил-2
„Не съм бил пилот, аз съм химик, но съм летял на самолет Ил-2 – вариант със задна кабина, с оръдие. Правихме показно учение по поставяне на димна завеса с един авиационен прибор, закачен на мястото на бомбите отдолу.“ започва краткия си разказ подполковникът от запаса Янко Сарачинов. Синът му майор Чавдар Сарачинов може и да знае историята, но слуша с внимание. А и поводът е, че в Музея на авиацията в Крумово двамата се спират пред точно такъв самолет. Е, не съвсем същият.
„Понеже приборът протече, инженерът на дивизията не искаше да пусне самолета, защото можеше киселината в прибора да облее платнените крила отзад и да ги разяде. Но майор Григоров ми каза – качвайте се, лейтенант, ако загинем, ще сме двамата“ продължава подполковникът от запаса.
Летците и техниците гледали какъв сеир ще стане, тъй като всеки нов, който е летял в задната кабина, е имал премеждия. Преди да се качи в самолета, тогавашният лейтенант Сарачинов се обадил, че е без парашут. Дали му един парашут и го закачили на гърба му. Но той попитал как ще го отвори, ако се наложи. Показали му дръжката, която в нужда трябва да дръпне.
„Качих се в кабината и техникът затвори капака. Помислих си как ще отворя този капак, ако трябва да скачам с парашута. Но вече бе късно за повече въпроси… На първия кръг пуснахме димната завеса, на втория летецът ме позавъртя малко във въздуха, за да запомня този полет, но кацнахме благополучно“ завърши разказа си бившият химик. Синът му Чавдар прие с усмивка героизма на баща си, защото в Музея на авиацията всеки спомен се приема с внимание.
