„Si vis pacem, para bellum” е латинска фраза, чието авторство се приписва на древногръцкия философ и математик Платон. В превод тя означава „Ако искаш мир – готви се за война”. Втората част на тази фраза „para bellum” е използвана от оръжейния конструктор Георг Люгер, който с нея обозначава уникален самозаряден пистолет, придобил изключителна популярност не само като надеждно, но и екзотично оръжие.
Георг Йохан Люгер е роден на 06.03.1849 г. в австрийския град Щайнах на Бренер в семейството на и
звестен хирург. Георг завършва средното си образование в Италия, където баща му е привлечен като университетски преподавател. Завършва висше образование във Виенската стопанска академия. През 1867 г. Люгер постъпва на военна служба в Австро-унгарската армия като кадет. За една година постига отлични резултати при обучението си и е произведен в звание ефрейтор-школник. Командирите му са впечатлени от точната му стрелба и той е изпратен във военна стрелкова школа. Тук се заражда интересът му към самозарядните оръжия, който е и в основата на бъдещата му кариера като оръжеен конструктор. През декември 1871 г. се уволнява като инструктор в стрелковата школа и е произведен в звание лейтенант от резерва.
Важен момент в живота на Люгер е запознанството му през 70-те на XIX в. с известния оръжеен конструктор Фердинанд Манлихер, който е впечатлен от познанията му за оръжията и го наема като търговски представител за продажбата на пушките „Манлихер”. През 1890 г. Люгер постъпва в берлинската оръжейната фирма „Людвиг Льове”, където се запознава с оръжейния конструктор Хуго Борхард.
По това време Борхард патентова самозаряден пистолет с обозначение „Borchard С 93”. Люгер е прикрепен към него като технически сътрудник
. Двамата пътуват заедно за демонстрации на пистолета по света и заедно работят по доусъвършенстването му. През ноември 1894 г. двамата са в САЩ за изпитания на пистолети от представители на американския военноморски флот. „Borchard С 93” се характеризира с оригинална идея за заключване на затвора към цевта.
Заключването се осъществявало с помощта на лостова система, наричана тип „колянна става”, или както конструкторът я наричал – „жабешка става”.
Подвижните части на системата били свързани шарнирно помежду си. При изстрел те се придвижвали назад, като специално изработен канал в задната част на блока променял положението на шарнирната връзка между двата лоста и затворът се отключвал. Под въздействието на силата на отката затворът се придвижвал в задно положение. Монтираният на него изхвъргач захващал изстреляната гилза и я изваждал от патронника. В
ръщането на затвора в предно изходно положение се осъществявало с помощта на специална пластинчата пружина, която била свързана с лостовата система.
Пистолетът на Хуго Борхард имал характерен външен вид.
В задната част, над ръкохватката била разположена масивна полусферична кутия в която се монтирала пластинчатата възвратна пружина. В задната част на кутията бил поставян дървен приклад, към който се закрепвал кожен кобур. Конструкторът предвидил този приклад, за да доближи параметрите на пистолета до тези на карабината.
Към новото оръжие проявили интерес американските специалисти, които организирали сравнителни изпитвания с пистолетите „Мauser C-96“, „Mannlicher Model 1894” и „Bergmann № 3“. Оценката на комисията била положителна, но по-натъшната работа по внедряването на пистолета в американската армия била прекратена.
Опит за внедряване на самозарядния пистолет бил направен и в Швейцария, но при изпитванията резултатите не били в полза на пистолета на Борхард. Като основни недостатъци били посочени голямата маса и габаритни размери на оръжието, податливостта към корозия и замърсяване, сложното сглобяване и разглобяване и др. Швейцарците обаче проявили далновидност, като възложили на фирмата „Deutsche Waffen und Munitionsfabriken“ (DWM) да бъде усъвършенстван пистолетът „C-93“. Таз
и задача получил Георг Люгер. Той внесъл значителни изменения в механизмите на пистолета „С-93“, като опростил
лостовата система за заключване на затвора но запазил принципа на нейната работа. Люгер заменил обемистата пластинчата пружина, поставяйки я в задната част на ръкохватката. Това му позволило да намали габаритните размери на пистолета, особено неговата дължина. Променен бил ъгълът на ръкохватката спрямо затворния блок. Въведен бил и предпазител. По този начин било отговорено на поставените изисквания от швейцарците.
Пистолетът „Парабелум” се оказал толкова оригинален и надежден, че успял да се задържи на въоръжение в армиите на редица страни чак до края на Втората световна война. Необходимо е да се отбе
лежи, че всичките му 50 детайла образуват една сложна система, която работи с висока степен на надеждност.
„Парабелум“ бързо успял да получи популярност като едно първокласно за времето си оръжие.
Той намерил добър прием в армиите на Германия, Португалия, Финландия, Швейцария, Гърция, Афганистан и др. Дори американците, трудно допускащи пробиви на собствените си оръжейни пазари, не могли да поставят надеждна бариера за пистолета. Българската армия и полицията също проявили интерес към това оръжие и страната ни е една от малкото държави, които са го приели официално на въоръжение.
Първите образци били предназначени за 7,65-мм патрони „Parabellum”, като пистолетът получил обозначение „Модел 1900“. Негова характерна особеност била наличието на пластинчата възвратна пружина с „S”-образна форма. В задната част на ръкохватката бил разположен предпазител, който разблокирал спусковия механизъм при стискане на ръкохватката с длан. Този предпазител, наричан още „мускулен“, се явявал дублиращ, тъй като в задната лява страна на рамката имало друг предпазител. „Модел 1900“ имал дължина на цевта 120 мм, която в по-късните модели била или намалявана, или увеличавана. Една част от произведените пистол
ети били закупени от Швейцария. Друга част навлязла на големия оръжеен пазар на САЩ. За американските образци били изработвани интересни кожени кобури с външна метална арматура.
През 1902 г. се появил и един странен модел на пистолета, наричан карабина. Той имал отделящ се дървен карабинен приклад и дървена ложа. Този модел бил снабден с цев с дължина 300 мм (близо три пъти по-дълга в сравнение с останалите образци). Мерните му прибори били разграфени за стрелба до 300 м. Пистолетът карабина използвал 7,65-мм патрони „Parabellum”, но се произвеждали и 9-мм образци. Патроните за карабинния вариант имали увеличен заряд. За да се различават, куршумите им били оцветени в черен цвят.
В периода 1902–1906 г. в конструкцията на пистолета били внесени някои несъществени промени. Така например пластинчатата възвратна пружина била заменена със спирална. Дължината на цевта била намалена, а калибърът – увеличен. Замяната на пружината се наложила по технологични и експлоатационни причини. Оказало се, че спиралните пружини се произвеждали по-лесно и се монтирали значително по-бързо от пластинчатите. Увеличаването на калибъра от 7,65 мм на 9 мм, при някои образци, било наложено от изискванията на военните приемателни комисии, които предявявали претенции към високата спираща способност на куршума.
През 1904 г. се появил „Модел 1904“ с калибър 9 мм. Той бил предназначен за нуждите на флота и затова бил наричан „флотски модел“.
Цевта му била дълга 152 мм (6 инча). Такива флотски модели били произвеждани до 1908 г.
През 1906 г. по поръчка на Франция, Бразилия, България и Швейцария бил произвеждан „Модел 1900/06. Той не се различавал съществено от базовия модел 1900 г. но цевта на образците с калибър 7,65 мм имала дължина 120 мм, а тази на образците с калибър 9 мм – 102 мм.
През 1908 г. се появил един широко разпространен модел, наричан „армейски образец“ и обозначаван като „Модел 1908“. Характерно за него било, че нямал допълнителен „мускулен предпазител“ на ръкохватката. Той бил с калибър 9 мм и дължина на цевта 102 мм.
Първоначално „Модел 1908“ бил приет на въоръжение в картечните роти като индивидуално оръжие на картечните разчети, а по-късно – във флота и в цялата германска армия. Това бил най-разпространеният модел, обозначаван още като „Р-08“. От него били произвеждани и образци с калибър 7,65 мм, предназначени за гражданския пазар и за нуждите на полицията.
През 1914 г. се появил т. нар. „артилерийски модел“. Той имал дължина на цевта 200 мм и регулируеми мерни прибори, разграфени за водене на точен огън на разстояние до 800 м. За разлика от останалите образци мерникът на артилерийския модел бил разположен в горната задна част на цевта. Пистолетът използвал два различни пълнителя – обикновения с вместимост 8 патрона и дисков пълнител (на Леер) с вместимост 32 патрона. Към този модел се закрепвал допълнителен приклад. Използвал 9-мм патрони „Parabellum”.
Известно е, че след поражението си в Първата световна война Германия попаднала под ограниченията, наложени от Версайския договор. Едно от тях забранявало производството на пистолети с калибър над 8 мм и дължина на цевта над 98 мм. Това принудило германските производители да се върнат към по-малкия калибър 7,65 мм и да скъсят цевите.
С идването на власт на нацистите клаузите на Версайския договор останали само на книга. Отново било възобновено производството на 9 мм пистолети – модел 1908 г. В пехотните части, в авиацията и във флота започнали да постъпват отново тези все още първокласни за времето си оръжия. Тяхното производство продължило до около 1945 г.
Пистолетът „Парабелум“ бил приет официално на въоръжение и в Българската армия през 1903 г. Това се извършило в периода на превъоръжаване на армията с по-модерни образци оръжие и бойна техника. Българските военни специалисти правилно отчели положителните качества на този първокласен пистолет и без колебание го внедрили в Българската армия.
В някои изследвания е посочено, че в началото на Балканската война 1912–1913 г. на въоръжение в нашата армия имало 4450 такива пистолета.
Посочва се, че пистолетите от времето на Балканската война са от „Модел 1908“ с калибър 9 мм и дължина на цевта 102 мм.
Известни са и т. нар. „български модели“, обр. 1900 и 1906 с калибър 7,65 мм и дължина на цевите 121 мм. Освен това у нас се срещат и модели 1906 с калибър 9 мм и дължина на цевта 102 мм.
Първата доставка за България включвала 1000 пистолета „Модел 1900“ с калибър 7,65 мм и дължина на цевта 121 мм. Следващата поръчка била изпълнена в периода 1906 – 1907 г. Тя включвала 1250–1500 пистолета „Модел 1906“ с кал. 7,65 мм и дължина на цевта 121 мм.
Първите 9-мм образци били получени у нас през 1908 г. Доставката била от 10 000 бр. от „Модел 1906“, използващ 9-мм патрони „Parabellum“ (9х19). Те били с дължина на цевта 102 мм. През 1939 г. били доставени още 300 бр. от „Модел 1908“ с калибър 9 мм и дължина на цевта 102 мм.
Пистолетите били закупувани на няколко етапа. Тези образци, които били изработвани по специална поръчка за българската армия, се разпознават по надписа „Огънъ” на български език, нанесен в задната част на блока, под лостчето на предпазителя. На горната част, върху основата на цевта бил нанесен българският царски монограм с трите лъва.
В полицията пистолетът „Парабелум“ постъпил като полицейско оръжие още в периода 1879–1918 г. През 1924 г. в полицейските управления постъпили нови 7,65-мм и 9-мм модели както и ограничено количество от „артилерийския модел“. Общо през 1940 г. българската полиция разполагала с 3915 „Парабелума“ с калибър 9 мм.
Може би ще представлява интерес фактът, че до 1944 г. българският офицер е могъл свободно да си закупи пистолет „Парабелум“ и без проблеми да го притежава и да го носи до края на живота си. Боеприпасите се продавали свободно във войсковите лавки.
Днес пистолетът „Парабелум“ представлява изключителен интерес за оръжейните колекционери, особено моделите с български маркировки.
