В тези напрегнати моменти едва ли някой от участниците в учението се е замислял дали всичко това можеше да се случи, ако не са комуникационно-информационните системи (КИС). И тези, които ги изграждат и ги обслужват. Като че вече се приема съвсем естествено да няма трудности при комуникациите. Вероятно изразът „учението завърши, свързочниците не бяха наказани” е останал в миналото. Вероятно.
Осигурили сме средства за различните мрежи – паралелни, вътрешни, със старшата инстанция, към подчинените формирования… Развърната е проводната комуникация.
Свръзката е сложна
и затова се възхищавам на хората, с които работя. Те знаят и могат, изпълняват всичко, което е свързано със задълженията им. Но и ние не правим изключение, защото имаме недостиг на хора, заявява командирът на свързочната рота в щабния батальон на бригадата капитан Милена Георгиева. Макар отдавна вече всички да са свикнали с присъствието на жените в живота на армията, все пак тази длъжност впечатлява. Защото много офицери, преминали през йерархичната стълбица, неведнъж са подчертавали, че най-трудно е да си командир на рота.
Може да се каже, че отговарям за всичко. Така е, в никакъв случай не е лесно, но пък не твърдя, че е нещо, с което офицерът не може да се справи. В крайна сметка зависи колко си съвестен и амбициозен. Да, в началото беше трудно, като всяко едно ново начинание, но се научих да създавам необходимата организация. Почти една година съм на тази длъжност и вече преминаха основните задачи, които изпълнява ротата. Така че всичко е нормално, обяснява капитан Георгиева.
Как е решила да кандидатства в НВУ „Васил Левски” и защо е избрала специалността КИС? Отговаря, че някъде към 10-и клас у нея се е породила идеята, че иска да стане военнослужещ, и то офицер. Родена е в Димитровград, но от много години живее в Стара Загора. Завършила е езикова гимназия с изучаване на английски и руски език. И е кандидатствала в НВУ. Нейно си е било решението, никой не я е подтиквал, не й е давал насока. Затова не е знаела нито какво ще учи, нито е имала някакви познания за специалностите. И е избрала да стане свързочник.
Военната професия ме привлече със своята организираност и дисциплина. Тя е близко до мен. Виждах, и все още виждам в нея, една
перспектива и сигурност
Обичам това, което правя, и със сигурност не съжалявам за избора си, щом съм още в армията, откровена е капитан Милена Георгиева.
Завършила е Военния университет през 2008 г. и е разпределена във 2-ра Тунджанска механизирана бригада в Стара Загора в батальона за защита на силите. Първата й длъжност е помощник-началник в отделение КИС. След реформа през 2012 г. и създаването на щабния батальон е преместена в него, пак на длъжност помощник-началник в отделение КИС. През 2017 г. е назначена за командир на взвод. А през септември същата година става командир на рота за комуникационна и информационна поддръжка (КИП) в щабния батальон на подполковник Стоян Стоянов.
Заместник-командир на ротата е лейтенант Диан Манолов. Взводни командири са старши лейтенант Владка Кукова и лейтенант Румен Иванов.
Мисля, че ротата действа
като добре смазана машина обобщава капитан Милена Георгиева.
И тази машина действа в комплексните свързочни тренировки. Показва способностите си в командно-
щабните и специално-тактическите учения. Познати на ротата са и полигоните „Корен” и „Люляк”…
Капитан Милена Георгиева е омъжена за капитан Георги Георгиев, който е началник на отделение „Логистика” в щабния батальон на 2-ра бригада. И неговите подчинени, както специалистите по КИС участват винаги реално в ученията.
Двамата са съвипускници от Националния военен университет. Имат момче Георги, който през есента ще бъде във втори клас. Милена споделя, че, макар и да е трудно, се стараят да бъдат повече време с детето си. Помагат, разбира се, и техните родители, но и те работят.
Какво е хобито на капитан Георгиева? Отвръща с усмивка, че много си обича специалността, времето й е доста уплътнено, а след работния ден се занимава с детето и с… битовизми. Когато има възможност, не пропуска да спортува. Ако може да се смята за хоби, продължава Милена, то това е увлечението ми да пътувам със семейството.Обичаме със съпруга ми и детето да сме извън Стара Загора или където и да било в страната. Така страшно много се разтоварвам. Виждам интересни места.
Действа ми отпускащо и прочиствам съзнанието си.
През тази година капитан Милена Георгиева има юбилей – 10 години служба като офицер в армията. Не е малко. Но пък и не е толкова много. Както се казва – трудното е занапред.
