Николай Големанов
На 17 август 986 г. българският цар Самуил разбива в прохода Траянови врата силите на Василий II; унищожена е цяла армия, а самият император по чудо спасява кожата и бяга с гвардията си.
Преди този удар византийците безуспешно обсаждат Средец, отказват се и си тръгват на югоизток, долу-горе по трасето на днешната АМ „Тракия”. Пътьом те лагеруват край крепостта Щипон (Траянови врата) и там ги стряска знак от небето.
Византийският историк Лъв Дякон, съвременник на събитията, го описва така:
„През нощта, още преди да беше преминала първата нощна стража, от източната страна на лагера внезапно се появи една грамадна звезда и като освети палатките с обилна светлина, падна на западната част до самия окоп, пръсна се на много искри и угасна. Падането на звездата означаваше унищожаването на войската, което стана по-късно, защото подобно явление, където и да се случи, предвещава гибел за всичко наоколо…”
После летописецът разяснява поличбата с пример от Троянската война, а самият факт, че й отделя толкова място, подсказва, че тя е внесла смут в императорската войска.
Безчет пъти в историята редки астрономически или атмосферни явления са съвпадали с войни, бунтове или други драми – като чума, „докарана” от комета. Подобни прокоби рядко определят изхода от сражение, но и няма как да оставят равнодушни участниците в него – и това е разбираемо, щом наоколо кръжат смърт, неизвестност и страх.
„Стреляха по месеца”
В новата история на България най-известният такъв случай е как лунно затъмнение ужасява турците в най-тежките боеве на Шипка през август 1877 г.
То е описано от чужди военни кореспонденти, за него си спомнят и опълченци. Стефан Кисов (1849–1915), сражавал се в III дружина, разказва:
„…Месецът освещаваше предметите, които се виждаха както дене. Турските стрелци стреляха по отделни движущи се человечески фигури. На небето не се видеше нито сянка от облачец. Но ето месецът изведнъж започна да тъмнее.”
„– Месечно, месечно затъмнение – завикаха опълченците. И действително, целият месечен кръг се покри с черна завеса и на преди минута осветената земя настана непроницаема тъмнина. Турците са народ суеверен и както е известно, в затъмнението на Луната те виждат работа на дявола. Откри се твърде честа пушечна стрелба, но този път не по нас, а по месеца…”
За онзи 11 август свидетелства и Михаил Манчев (1826–1934), според когото турците се опитали да атакуват и през нощта, обаче:
„…на тъмносиньото безоблачно и прозрачно небе се появи величествено явление – месецът затъмня! Той затъмня, но не цял: едно малко червено кълбо се не изгуби отпред очите на присъствующите на тоя връх.”
„Проявяването на небесното това чудовище така внезапно прекъсна турците, които го имат за свой герб, щото на минутата те прекъснаха нападенията…”
За този епизод отдавна и неведнъж е припомняно в медиите. А в наши дни са достъпни и точни и нагледни данни в интернет, като в https://moonblink.info/Eclipse/eclipse/1877_08_23, където са включени карта и схема на НАСА.
Така знаем, че затъмнението в онзи четвъртък, 23 (стар стил – 11) август е било впечатляващо и изцяло видимо от българска територия. В стадий „пълно” то е било в продължение на час и 45 минути, с максимум в 23.11 ч по Гринуич.
Несъмнено и „кървавата Луна” и изчезването й са шокирали малограмотните орди на Сюлейман. Пресилени са обаче изводите, че явлението било решаващо в боевете, най-малкото защото те траят още три дни и стихват едва на 26 (14) август 1877-а.
Душите на убитите
Осем години по-късно „знамение” пръска трепет и над друго бойно поле – около с. Нишор (днес в Сърбия) на 15 ноември стар стил 1885 г., ден и половина преди примирието в Сръбско-българската война.
Ето как е видял онази вечер капитан Стилиян Ковачев, бъдещият прославен български военачалник и генерал от пехотата:
Нощта беше безлунна и ясна. На небесния свод почнаха да се забелязват падащи звезди (метеори), числото на които нарастваше с увеличаване на тъмнината. Милиони светли линии се кръстосваха по целия небосвод и това небесно явление продължи до утринта. Войниците го изтълкуваха като предсказание, че войната ще продължи още и че тия падащи звезди са душите на убитите и на тия, които в бъдеще ще бъдат убити.
Издадената през 1925 г. точна и цялостна история на войната потвърждава:
„…дъжд от падащи звезди обсипваше цяла нощ небето и поражаваше въображението както на сражаващите се, така и на населението в България и Сърбия… Като се знаеше, че от два деня се води бой при Пирот, всеки който виждаше падащи звезди, със свито сърце се пренасяше мислено при своите близки на бойното поле.”
И двата разказа подчертават извънредната наситеност на метеорния дъжд (нещо твърде рядко). Какво е представлявал той?
Типичен за ноември метеорен поток е Леониди (гледан от Земята, идва от съзвездието Лъв – Leo).
Но в случая „душите на убитите” са Андромедиди. Оказва се, че роят е смаял мнозина по света точно на 27 ноември (нов стил) 1885 г. Това също виждаме от научни публикации и архиви в интернет. Например http://adsabs.harvard.edu/full/1886MNRAS..46..121S
Един наблюдател казва: „някои [метеори] бяха по-ярки дори от звезда от първа величина”. Друг признава: „Беше невъзможно да ги броя, те често се виждаха по шест или седем наведнъж…”.
* * *
През 1950 г., в началото на Студената война, американският мозъчен тръст „Ренд” (Rand Corporation) специално изследва „Използването на суеверия за целите на психологическата война”.
Природните „знамения” не са конкретно посочени в него. Но влиянието им откриваме в поне три от категориите „нерационални” нагласи, които „Ренд” откроява:
– Пророчества за бъдещи събития;
– Вярване в магически явления, чудеса и т.н.;
И най-вече:
– Фаталистична нагласа за вашите изгледи да избегнете злото…
Колумб нарежда на Луната да светне
Може ли лунно затъмнение да бъде оръжие? Класически, ако не и единствен пример е оставил Христофор Колумб в своето четвърто и последно плаване до Новия свят (май 1502–ноември 1504, с 4 кораба).
В хода му сериозно болният мореплавател губи три кораба и дълго остава на остров Ямайка, където половината моряци вдигат бунт. Те предизвикват и конфликт с местното население и испанците се оказват във 
враждебна среда – и без храна. Позициите на Колумб отслабват от ден на ден. Така притиснат, той намира решение в астрономическите таблици, които носи от Испания.
В своята популярна история на големите пътешествия Жул Верн разказва:
„Лунно затъмнение, предвидено и изчислено от Колумб, се очакваше в определен ден. Сутринта на този ден (б. а. – 29 февруари 1504 г.) адмиралът прати искане за разговор с вождовете на острова. Те приеха и когато се събраха в палатката на Колумб, той им обяви, че Бог, който е пожелал да ги накаже за тяхното негостоприемно държание и лошите им чувства към испанците, тази вечер ще откаже да светне Луната.”
„…Сянката на Земята започна да скрива Луната, чийто диск изглеждаше като подяждан от някакво страховито чудовище. Ужасени, диваците се хвърлиха в краката на Колумб, умолявайки го да се застъпи пред Небесата и обещавайки да му предоставят всичко което имат. Колумб, след известно добре престорено колебание, се направи, че отстъпва…”
Откривателят излиза от палатката си едва преди очаквания край на явлението.
„Тогава той каза на вождовете, че Господ е чул неговата молба, и като протегна ръка, заповяда на Луната да се появи отново… От този ден благодарните и покорни индианци приеха властта на адмирала…”
Основни източници: „Освобождението 1878”. Спомени”. С., 1989; Ковачев Ст. „Записки на генерала от пехотата” С., 1992; https://www.rand.org/content/dam/rand/pubs/research_memoranda/2008/RM365.pdf;.
