Такова заглавие – „Не ни го връщайте, аман, ние ще се махнем…”, постави на поредния си текст главният редактор на македонския всекидневник „Слободен печат” Бранко Геровски. Не е оригинално, не го е измислил той, а го е взел от Фейсбук, от възмутен до дъното на душата си македонец, отвратен от целия театър, който в Скопие се разиграва през последните дни около бягството на бившия премиер Никола Груевски в Будапеща. „По-младите така и си заминават от Македония, без да се върнат някога. А ние, другите, ще се скрием в нашите малки бежански оазиси – на другия телевизионен канал, щом разберем, че на предишния се опитват да ни промиват мозъка, на балкона – за да претакаме зелето, на улицата – за да подишам замърсен въздух, но и той е все пак по-добър от отровите, с които ни тровят душите. Всичко, ама наистина всичко ще приемем, само да не гледаме вече как от нас се опитват да направят глупаци”, пише още Геровски.
Геровски е от опитните македонски новинари. В годините на независима Македония стои зад някои от най-интересните вестникарски проекти, в това число и зад всекидневника „Дневник”. Той е първият, чрез който заедно с още двама колеги се опита да пробие монопола на тоталитарния „Нова Македония”. И го направи. Той бе един от вестникарите, които активно подкрепяха Зоран Заев в борбата му против режима на Никола Груевски и които го доведоха на власт. Но той бе един от първите, които лично в текстовете си, а и чрез гостуващите автори на страниците на сегашния си проект „Слободен печат” започна да поставя под съмнение ефикасността в действията на правителството на Заев, както и личното му политическо поведение. И когато македонското общество се разтърсва от бягството на осъдения на 2 г. затвор бивш премиер Никола Груевски, когато все още няма сериозни и аргументирани отговори как се стигна до това, следственият за още 4 дела за престъпления по служба и за корупция Груевски да премине през няколко балкански граници, при това личните му документи от една година да са иззети от полицията, Геровски изразява скептицизма си към целия театър, който властите в Скопие разиграват повече от десетина дни около бягството на Груевски.
Нещо повече, според журналиста, ако през следващите дни управляващите в Македония не дадат легитимни информации за това, че нямат вина, или, не дай Боже, за някаква форма на съучастие в бягството, това ще означава, че те са помогнали на бившия премиер да напусне Македония тъкмо в деня, в който трябваше да отиде в затвора в ромския квартал на Скопие „Шуто Оризари”, за да отлежи двугодишната си – засега!, присъда. Защото „всички знаем, че без подкрепа на македонските институции и без съгласието на международните центрове на мощ (същите, които от толкова години ни изпращат послания и за най-баналните случки у нас), балканското турне на Груевски нямаше да бъде възможно. Никой вече не вярва, че това не е договорена, прецизно планирана и успешно осъществена международна корупционна сделка на десетилетието
пише още Бранко Геровски.
Описвам този текст на колегата, към когото, освен приятелски чувства, често имам и сериозни възражения по тезите, които заема в текстовете си, защото той отразява може би цялата гама от настроения, която вълнува сега македонците. И преобладаващото чувство е подозрението, че управляващите в Скопие не са съвсем чисти по отношение на бягството на Груевски. А това води до сериозен срив на доверието към тях, освен ако публично и с хирургическа прецизност не се посочи персоналната вина на всеки от държавните служители, които са проспали цялата история с дълго подготвяното изплъзване на Груевски от правосъдието. И при търсенето на личната отговорност няма да мине и оправданието, което още в първите часове на изчезването на Груевски от вътрешното министерство отправиха към правосъдната система – че те, съдиите, не били издали заповед за задържането под стража на бившия премиер, та затова полицията не прибрала Груевски под контрол…
В борбата за превръщането на Македония в истинска правова държава полицията вече нямало да действа на своя глава, а само след като правосъдието издаде такава заповед. Това крайно разбиране на спазването на закона доведе дотам Груевски да изхвръкне от клетката по посока Будапеща и да компрометира всички досегашни усилия на премиера Заев и на неговия най-верен човек в кабинета – вътрешния министър Оливер Спасовски, да демонстрират, че знаят как да стигнат до идеята си за правова държава. Да не говорим за случая с тримата освободени от домашния арест депутати, обвиняеми за участието в събитията от 27 април м.г., само и само да гласуват за промените в конституцията и така да осигурят необходимото мнозинство от 2/3 от общия брой на депутатите в парламента. Какво беше това освен използване на правосъдието като политически инструмент въпреки огромния залог за Македония, каквито са членствата в НАТО и в ЕС. А, ако си спомняте, Заев дойде на власт с обещанието никога да не прави това, което Груевски правеше, превръщайки цялата правосъдна система в свое политическо оръжие. Действията на Заев били някакъв „балкански макиавелизъм”, който може да вирее само по тези географски ширини, разбира се…
Нямам съмнение, че истината около бягството на Груевски ще стане напълно ясна. И личната вина ще бъде фокусирана правилно, и институционалната – също. И ще последват решителни мерки. Защото много хора и структури в Македония, а и в съседните държави имат основание да се чувстват виновни, а още повече – да изпитват срам от случилото се. И тайните служби в Скопие, които проспаха или предпочетоха да си затворят очите, че нещо около Груевски „се върти”, че унгарската връзка вече е задействана лично от Виктор Орбан след разговора им в Охрид в края на септември м.г. Трябва да се срамуват и чуждите разузнавателни служби, които активно присъстват и действат на територията на Македония, особено онази от една задокеанска държава, чиято резидентура е в бялата сграда на посолството на върха на хълма оттатък Вардар, която се вижда не само от Скопие, а и от Прищина дори… За срам и неудобство са и службите на съседните балкански държави, които уж имат сериозно присъствие и влияние в Скопие. Да, всички се чувстват неудобно сега, та чак се стигна дотам да си препращат вината за бягството на Груевски, който, май се превръща в „горещ картоф” в района на Балканите.
Не бил минал през Сърбия, бил минал през Албания, а, не – през Черна гора, пък оттам със самолет…
Много скоро обаче случаят с бившия премиер ще се превърне в проблем и за Унгария, а и за целия Европейски съюз. С домакинството си на Груевски, а още повече с логистиката на унгарските тайни служби, които буквално на ръце го пренесоха до „синия бял Дунав”, Виктор Орбан си вкара такова камъче в обувката, което много скоро ще започне така да го убива, че да съжалява, задето се е хванал на това балканско, македонско хоро…
И вече няма никакво значение каква дестинация ще избере Груевски от тук нататък, ако изобщо избере да напусне Унгария, както гадаят медиите в Скопие. Пък и защо да я напуска – Будапеща и Скопие нямат подписано споразумение за екстрадиция, т.е. – няма правна основа Груевски да бъде върнат по надлежния ред в Македония, за да излежи присъдата си. Сега македонското правосъдие отупва стари архиви от югославско време, за да види дали там няма нещо, което да им даде правно основание да поискат връщането на Груевски – имало нещо от 1968-а между някогашната и вече несъществуващата СФРЮ и Унгария на Янош Кадар, ако го помните… А това, че Зоран Заев се изхвърли да твърди, че Груевски ще бъде върнат, си остава за негова сметка.
Не искам да бъда лош пророк, но си мисля, че от тук нататък много институции и структури в Македония ще бъдат разтърсени яко. И властта, и опозицията в лицето на ВМРО–ДПМНЕ, и тайни служби, и не толкова тайни такива.
Но за това – в следващите броеве.
