Пътят от София до Белене не е никак малко, дори и днес, какво да говорим за преди години, когато островът е бил място на таен концентрационен лагер. Не се случва всеки ден кмет да ни бъде гид на такъв обект. Предложението да ни заведе до мястото на бившия лагер и да ни разкаже за Белене дойде имено от кмета на крайдунавския град – Милен Дулев. Той ни посрещна, той ни разказа и за парка, и за лагера, и за града.
Оказва се, че остров Белене е място освен на трагична мъченическа смърт, така също и на много нов живот. Контрапунктът беше поставен именно от кмета, който подробно ни запозна с флората и фауната на мястото. Напролет, когато животът отново се заражда след тежката зима, сякаш напук на историята и на миналото животът тук кипи, сякаш мястото е някак озарено от нетварна светлина, която прави всичко да изглежда много по-витално, отколкото където и да било другаде. Това споделят и военнослужещи от 55-и инженерен полк в Белене, това споделя и кметът, а и много местни хора.
Мястото е известно още и като природен парк „Персина“
Минаваме по понтонен мост, който ни отвежда до днешния затвор. Покрай него се вижда дига, изградена, за да не се наводнява островът при прилив в Дунава, която е строена от лагеристи. Белене е най-големият български остров. Тук се намира и първото новоизлюпено малко къдроглаво пеликанче извън езерото Сребърна. Животът на това място се ражда отново и отново с пълна сила всяка пролет, въпреки че преди години същият този живот тук е бил прекъсван и по насилствен начин.
Времената на лагера са наистина зловещи. Преди да отидем на острова, някои ни казваха, че там всъщност няма нищо, за какво ще ходим. Оказва се обаче, че има, при това има доста. Запазена е къщата на надзирателите, къщата на началника на лагера, запазена е една основна сграда от онези времена, запазен е и мъчителният спомен за едно жестоко време.
За паметта се грижи и „Фондация остров Белене“, създадена през 2016 г. Трудововъзпитателното общежитие, известно още като Втори обект на лагера Белене е открито през 1949 г. Закрито е десет години по-късно, но е откривано няколко пъти до края на 80-те години на ХХ в.
Първите заточени там са около 300 души, по-късно общият брой на лагеристите достига 4 хил.
От три години се провежда ежегодно национално поклонение в памет на жертвите на остров Персин, или Белене. На място е разположена изложба „Памет за концлагера Белене 2015“ по идея на отец Паоло Кортези и Христо Христов със съдействието на Културен център „Евгени Босилков“–гр. Белене. Днес могат да се видят скенер-копия на рисунки на лагеристи от лагеристи, които са били конфискувани и запазени в архивите, а сега са част от изложбата.
Съдбите на 15 хиляди души преминават през ада
Пътят до лагера Белене е около 13 км, през които човек има време да поразсъждава и за флората и фауната на острова, но най-вече за историята му. Днес се знае, че оттук са преминали над 15 хил. души. Това е най-секретният, най-големият и най-дълго просъществувалият концентрационен лагер в България в онези времена. Много от хората, които са били въдворени тук, никога не се завръщат при семействата си, но най-зловещото е, че дори и гробовете им не са известни днес. От исторически свидетелства и спомени на оцелели се знае, че на някои от дунавските острови са заравяни трупове на убити и починали лагеристи от Белене и от лагера Ловеч. Правени са опити да бъде открит масов гроб или гробове, но поради финансови причини те остават без успех до днес.
От три години се разработва и концепция на идейния проект за бъдещия парк мемориал, като се проучват различни писмени източници от историци, спомени от лагеристи и останки на място от различните периоди на съществуването на лагера. Предстои цялостно остойностяване на намеренията и пълна възстановка на лагера, за да остане за поколенията не като заплаха, а като пример, какво не бива да се допуска никога и при никакви обстоятелства.
