Дадохме трибуна на мненията, ред е на решенията
В няколко поредни броя на вестник „Българска армия” беше обсъдена идеята за законови промени, с които да се даде право на офицери, придобили, но неупражнили право на пенсия, да служат още 3 години. Изразени бяха различни становища „за” и „против” В хода на дискусията беше посочено, че увеличаването на пределната възраст с три години за военнослужещите, които не са упражнили правото си на пенсия, е правилно и необходимо, тъй като ще доведе до намаляване на разходите на НОИ за пенсии и съответно разходите за отбрана в следващите години. Засягайки ресурсния фактор, допълнителен аргумент в тази насока е и намерението пенсиите на военнослужещите, упражнили правото си на пенсия, да бъдат отчетени в разходите за отбрана. Това ще има своето отражение върху средствата, заделени за отбрана съгласно Националния план за достигане на разходите за отбрана до 2% от БВП. Прякото им отражение ще е върху частта за капиталови разходи, поддръжка и подготовка.
Няма място за тревоги, че предложението би довело до напрежение между упражнили и неупражнили право на пенсия. Това предложение ще е компенсация за тези, които не са се възползвали от законното си право и са спестили финансови средства на държавния бюджет в частта му – разходи на НОИ. По-скоро с предложението се въвежда още един стимул за военнослужещите
Така те ще могат да избират дали да се пенсионират и да получават пенсия и заплата едновременно, или да работят още три години и да получат по-висока пенсия в края на службата. Всяка от опциите има своите предимства.
Преобладава мнението, че няма да се прилагат рестрикции към тези, които са се възползвали от законното си право на пенсиониране. Те са направили своя законен избор и няма никакви основания Въоръжените сили (ВС) да се освободят от тях поради тези причини.
Вярно е, че в закона е предвидена възможност за освобождаване на военнослужещи, упражнили правото си на пенсия, но до момента няма нито един освободен по тази причина. Това е възможност, която би следвало да мотивира тези военнослужещи да работят още по-всеотдайно. В крайна сметка предложението за увеличаване на пределната възраст за военнослужещите, неупражнили правото си за пенсиониране, е създаване на още една възможност за избор пред тези военнослужещи. На него би следвало да се гледа като на допълнителна социална придобивка
Важно е да се отбележи, че сегашното политическо ръководство поддържа съществуващата нормативна уредба, установена със ЗОВСРБ и Правилника за прилагането му, работи в интерес на всички военнослужещи и няма никакви основания за опасения, касаещи освобождаване на „едни хора”. Всички промени, които се предлагат, са продиктувани от съвременните реалности и проблемите, с които се сблъскват ВС в последните години.
Същевременно обаче от МО изтъкват, че не е възможно удължаването с години на службата да важи за всички, а не само за неупражнилите право на пенсия. При това не може да става и дума за дискриминация. Това по-скоро е акт на справедливост, насочен към офицерите, които не са и няма да могат да се възползват от предоставеното от законодателя право за получаване на пенсия и заплата. Разглеждайки тази възможност, трябва да се отчита и фактът, че съгласно определението, възприето от НАТО, разходите за отбрана включват и финансовите средства, необходими за изплащане на пенсиите на военнослужещите и цивилните служители от ВС. Така се налага изводът, че удължаването на пределната възраст и за военнослужещите, упражнили правото си на пенсия, не е в интерес на службата.
Много от хората, изказали мнение, са убедени и че напускането по пределна възраст на упражнилите правото си на пенсия военнослужещи ще създаде достатъчно възможности за развитие
на по-младите им колеги. Очаква се след 2029 г. системата да се урегулира след достигане на прага за пенсиониране по КСО от 55 г.
Добре е да се припомни, че преди 2015 г. законово да се въведе правото за едновременно получаване на заплата и пенсия, нагласите за напускане на армията бяха много високи. Говореше се дори за вълна от напускащи офицери, която беше породена от изоставането на размера на заплатите на военнослужещите от този, който се предлага извън ВС. И ако не бе прието това предложение, броят на напусналите редовете на армията офицери щеше да е в пъти по-голям.
През 2018 г. редовете на ВС основно са напуснали офицери поради навършване на пределна възраст и такива, придобили право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Вярно е, че има и няколко десетки основно младши офицери, които са напуснали чрез отправяне на предизвестие до министъра на отбраната, но причината при тях е намиране на по-високоплатена работа извън ВС.
Същевременно е основателно и напълно резонно мнението, че сега системата за кариерно и кадрово развитие е привлекателна повече на изхода си. Там офицерът може да получава едновременно и заплата, и пенсия, а „на изпроводяк” го чакат 20 заплати. Самото използване на понятието развитие обуславя, че така трябва да бъде.
Получаваните стимули на изхода на системата, „на изпроводяк”, са резултат на дълги години лишения ограничения и безброй трудности, които военнослужещият и неговото семейство трябва да преодоляват много години, докато дойде този момент. Системата трябва да стимулира военнослужещите да се развиват, като постоянно повишават своите знания, умения и способности за изпълнение на поставените задачи. Те трябва да са заинтересовани постоянно да повишават своята конкурентоспособност, за да достигнат до това, което системата предлага на своя изход.
Към момента системата предлага многобройни възможности за развитие от войник до генерал. От друга страна обаче, е основателна критиката, че на входа на системата липсват достатъчно стимули и трябва да се помисли най-вече за финансовите възнаграждения на военнослужещите. Очаква се този проблем да стане част и от Стратегическия преглед на отбраната по модела за кадрово развитие.
Не е целесъобразно отпадането на възможността действащите военнослужещи да получават пенсия и заплата едновременно, каквото мнение също беше изразено в хода на дискусията. Отчита се, че това би било неморално и неетично спрямо военнослужещите поради ред обстоятелства.
На първо място – не е редно днес да въвеждаш определени стимули, а утре да ги отнемаш. Второ – трябва да се анализира влиянието, което би оказала една такава промяна както на военнослужещите, които в момента са на служба, така и на младежите и девойките, които харесват военната професия и са потенциални кандидати за бъдещи офицери, сержанти и войници.
Трето – идеята за удължаване на пределната възраст за военнослужещите, неупражнили правото си на пенсия, ще е акт на справедливост и мотивация
не само към тези, които не са упражнили правото си за пенсиониране, но и към по-младите военнослужещи, които ще са лишени от тази възможност в бъдеще. Тази мярка ще изиграе няколко положителни роли едновременно.
С течение на времето възможността за получаване едновременно на пенсия и заплата ще се минимизира, което показва, че не е налице необходимост от отмяната й. Ще покаже на по-младите военнослужещи и на кандидатите за военна служба, че ръководството на ВС е загрижено да мотивира не само военнослужещите, придобили право на пенсия до 2015 г., но мисли, както за поколенията след тях, така и за тези, които ще постъпят в редовете на ВС в бъдеще.
На военнослужещите ще се даде право на избор между две опции. В зависимост от техните нужди и преценка те ще могат да вземат решение дали да получават пенсия и заплата, или да служат по-дълго. Така че нищо не налага отпадането на възможността да се получават едновременно заплата и пенсия.
В. „Българска армия” изпълни журналистическия си дълг да даде трибуна на различните мнения с единствената идея да се постигне общоприемливо решение по въпроса, което да сплотява армейските редици, а да не ги разединява. Сигурни сме, че това е възможно, включително и с такъв вид обсъждания, за които сме открити и в бъдеще. Надяваме се, че дискусията е била полезна и за политическото и военното ръководство на МО, за да може то да вземе най-точното решение по обсъждания въпрос.
