През 1952 г. в Средиземно море НАТО провежда няколко учения и струпва най-могъщата морска армада след Втората световна война
На 20 юни 1948 г. САЩ и Великобритания извършват парична реформа в Западна Германия. Премахват старата райхсмарка и въвеждат новата германска марка (DM). Реформата напълва магазините в Западна Германия със стоки. В Източна Германия дефицитът продължава.
На 24 юни 1948 г. Съветският съюз реагира на тази промяна и налага пълна блокада на Западен Берлин, който е под контрола на западните съюзници и е останал като остров в ГДР. Достъпът до Западен Берлин по суша и вода е невъзможен. Върховният комисар на САЩ за Германия генерал Луций Д. Клей издава заповед на въздушния транспорт в Западен Берлин да започне снабдяването на града. Той разполага с летище Темпелхоф. Транспортните самолети кацат на всеки 4 минути, 24 часа в денонощието. Логистичната операция продължава 324 дни. Извършени са над 270 000 полета. Доставени са общо над 13 000 тона стоки.
На 2 април 1949 г. се създава НАТО. Блокадата е вдигната на 12 май. През 1950 г. в отговор на блокадата НАТО прави мащабно учение по устието на р. Рейн в Западна Германия – „Гранд Рипълс“. В него участват британски и френски войски. През 1952 г. в Средиземно море НАТО провежда ученията „Голям шлем“ и „Лонгстеп“, където струпва най-могъщата морска армада след Втората световна война. С тези учения ръководителите на Алианса тестват младата организация в условията на започналата Студена война и поддържат войските в готовност.
През юни 1953 г. в Източен Берлин избухва недоволство. Започва Берлинското въстание на работниците от строителството. Според различни източници в протестите и демонстрациите участват от 400 000 до 1,5 милиона души. Само в Източен Берлин те достигат 150 000 души. По време на събитията властите в ГДР потвърждават за 25 убити, на запад пишат за 500, но след обединението на двете Германии са намерени документи за 55. Някои руски изследователи в наши дни съобщават, че няколко хиляди протестиращи тогава са изпратени с влакове в Сибир. Бунтовете се разпространяват и в други градове като Лайпциг, Йена, Дрезден и Магдебург.
В потушаването на въстанието участват 16 съветски дивизии и немска военна полиция. Причината за бунта на работниците е дълбоката икономическа криза, в която изпада ГДР още през 1952 г., тъй като 11 процента от бюджета й отива за военни разходи, а 19 процента за репарации към Съветския съюз. Заплатата е около 300 марки, а един килограм масло струва 24 марки, захар – 12, сланина – 15. През април 1953 г. правителството рязко повишава цените на основните стоки за потребление – облекло, обувки, захарни и хлебни изделия, месо. Повишава трудовите норми с 10–15 на сто, което снижава работната заплата с 25 процента. През 1951 и 1952 г. над 300 000 души с висше образование напускат нелегално ГДР. Това задълбочава икономическите проблеми.
На 15 юни 1953 г. първи се надигат работниците, които изграждат нови жилищни сгради по улица „Сталин“ в Източен Берлин. Това предизвиква вълна от протести и в други градове. На 27 юли стартира програма на американското правителство за подпомагане на източните германци с храни. Програмата е известна като „Пакетите на Айзенхауер“. Те съдържат свинска мас, грах, брашно и пастьоризирано мляко. На 16 юни в Източен Берлин звъни Берия и иска от Върховния съветски комисар да вземе крайни мерки за потушаване на бунтовете. Там действат три съветски дивизии с 600 танка и 20 000 войници, както и 15 000 души германска военна полиция. Комисарят обаче заповядва да се стреля само над главите на стачкуващите. Докрай кризата е овладяна чак към късната есен.
Като резултат през 1954 г. съветската окупация е прекратена и ГДР получава суверенитет. Съветският съюз й опрощава 2,5 млрд. долара репарации и връща последните 33 предприятия, които контролира. Освен това отпуска кредит за допълнителна доставка на стоки за населението.
Берия иска да продаде ГДР
Все още в някои исторически среди се говори, че кризата от юни 1953 г. в ГДР е предизвикана от шефа на сталинската тайна полиция Лаврентий Берия, но защо?
Още през 1952 г. Сталин разсъждава върху въпроса, дали не е по-целесъобразно Съветският съюз да се откаже от опеката си върху ГДР и да позволи Германия да се обединени, при условие че остане неутрална. Генерал-полковник Судоплатов от НКВД го чува да казва: „На нас не ни е нужна нестабилна социалистическа ГДР, която Съветският съюз да поддържа постоянно“. Не е ясно, какво би станало, ако Сталин не бе починал в средата на март 1953 г.
Като претендент за негов наследник Берия решава да осъществи един „наполеоновски план“ и да продаде ГДР на Запада за 20 млрд. долара. Според него цената е добра, а за СССР тези пари са жизненоважни. Планът обаче се проваля и то точно заради събитията през юни 1953 г. Още със започването на стачките и протестите канцлерът Аденауер ги обявява за съветска провокация. Освен това ситуацията излиза извън контрол. Има много жертви, арестувани, съдени, разстреляни, пратени на заточение. Колегите на Берия от Политбюро изпадат в паника от развилите се мощни събития. След десетина дни Жуков, Хрушчов и Маленков го арестуват в Кремъл и той изчезва завинаги.
Берлинската стена
През есента на 1957 г. се провеждат три големи учения на НАТО едновременно. Това са операциите „Каунтър Пънч“, „Страйкбак“ и Дийп Уотър“. Те са най-мащабната военна кампания на Алианса дотогава с участието на повече от 250 000 военнослужещи, 300 кораба и 1500 самолета, действащи от Норвегия до Турция.
През 1958 г. Съветският съюз предявява претенции за Западен Берлин. На 13 август 1961 г. сутринта берлинчани установяват, че през нощта между Източен и Западен Берлин е издигната ограда от бодлива тел. По-късно оградата е превърната в бетонна стена, която е срината чак на 9 ноември 1989 г.
Издигането на стената съвсем скоро довежда до нова криза в Берлин, защото САЩ и СССР разполагат от двете страни на пропускателния пункт „Чекпойнт Чарли“ танкове и войски. Спорът между двете сили е кой да прави проверките на преминаващите през пункта дипломати и други служебни лица.
Този „дребен“ на пръв поглед дипломатически спор при най-малката грешна стъпка може да доведе до непредсказуем конфликт. В крайна сметка Хрушчов продължава да иска Западен Берлин, а Айзенхауер – да не го дава. Спорът затихва за малко към 1960 г., когато САЩ избират нов президент – Джон Кенеди. Хрушчов вероятно разчита да се разбере с Кенеди за Западен Берлин, но в отговор на настояванията на съветския ръководител Кенеди изпраща в града 150 000 войници. Напрежението между СССР и САЩ нараства и поради това, че през 1960 г. над съветска територия е свален американският шпионски самолет U-2. През 1961 г. обстановката се усложнява още и по тази причина кметът на Западен Берлин Вили Бранд отива във Вашингтон на среща с Кенеди.
В крайна сметка се стига до стената. Този тригодишен период на криза между двете суперсили се предшества от приемането на Западна Германия в НАТО и създаването на Варшавския договор през 1955 г. През 1962 г. избухва Карибската криза и води до най-голямото противопоставяне между силите на НАТО и Варшавския договор.
