– Г-н Манушев, какво предстои след ратификацията на договора за закупуване на многоцелеви самолет?
– След като преодоляхме ветото на президента, 4-те всъщност договора между правителствата на България и САЩ за доставката на 8 самолета F-16 Блок 70 са сключени – за 6 бойни и 2 учебно-бойни самолета. С привеждането на паричните средства в клона на Федералната банка в Ню Йорк ще се счита, че договорът е окончателно сключен и ще започне изпълнението му. Да припомня, че първите 2 самолета ще са готови в началото на 2023, второто тримесечие – още 4 и през 2024 още 2. Най-вероятно първите два ще са произведени по-рано от 2023 (боен и учебно-боен), но макар и български, ще останат известно време в САЩ, където в центровете в САЩ ще се обучават пилотите ни като част от този междуправителствен договор. И пилотите ни ще са подготвени точно толкова, колкото и американските. Защото ще преминат цялата програма на подготовка от над 200 ч. по всичките възможни мисии и задачи, по които този многоцелеви изтребител има възможности. А независимо от големите спорове тук за това с какво въоръжение идва самолетът, той има всички способности да носи всякакво оръжие, което може да бъде на въоръжението му. Така че дали ракетата въздух-земя или въздух-кораб не е налична в началото, това не го прави по-малко целеви и боен. Тренажорът, който ще бъде доставен, дава възможност пилотите да се обучават в тези действия и да използват това оръжие, а и на борда на самолета има всички прибори и конзоли, които да имитират използването им в периода на обучение. Затова не знам защо се направи на въпрос липсата в пакета на ракети, например, въздух-кораб. Какво си представяха поддръжниците на тази идея? Не мисля, че вземаме 8-те самолета, за да започнем на другия ден война срещу когото и да било. Тези самолети модернизират българските ВВС и първата мисия, която ще изпълняват, е еър полисинг заедно със съюзниците ни в общата противовъздушна отбрана на НАТО. Така че отработването на другите задачи ще е част от подготовката на нашите пилоти. Очаквам и първите самолети да бъдат докарани от нашите пилоти, които, обучени по цялата програма, ще имат правата на инструктори да обучават пилоти и техници. Така че намаляването на броя на обучените пилоти от 16 на 12 или от 75 на 65 на техниците не променя нищо. Съгласен съм с командващия на ВВС, който по повод лазерно управляемите авиобомби каза, че първо трябва да изградим складове за специфичното им съхранение при специални условия. На полигоните ни сега нямаме оборудване за такова лазерно насочване. Така че практически и не можем да ги използваме да тренираме с тях.
– Какво ще закупим постепенно след придобиването на самите самолети?
– То е известно. Това са тези ракети с лазерно насочване, ракетите за средни дистанции, както и други, които се планира да бъдат закупени с втория пакет от 8 самолета, след като получим и усвоим първите 8 и през 2024 те станат напълно оперативно готови за използване. Тогава държавата ще направи второ усилие да закупи следващите 8 самолета и тогава да си попълни пакета от въоръжение и техника, като всичко това е предвидено. Тогава ще са изградени и складовете, където да се съхраняват. Нормално е, и наша задача е, да изградим инфраструктура, защото нито една фирма-производител на техниката не прави това. Както, например, производителят на кораб не строи пристанището…
– Има ли визия колко допълнително ще струва всичко това?
– Ще се прецени конкретно колко ще са тези бъдещи разходи, които ще са част от бюджета на МО. Не съм съгласен с приказките за скрити разходи по време на жизнения цикъл на самолетите. Защото няма средство, което при експлоатация да не струва пари и това естествено е извън пакета, за който сега ще платим. С колегите видяхме договора, който е стандартен за всички държави, поръчали въоръжение на САЩ. И да, плащаме наведнъж пари, които са огромна за България еднократна инвестиция, но правилата са такива. И очакваме за следващите 8 самолета това да е с разсрочено плащане заради кредитния рейтинг и история, които вече ще имаме. И това го решава не фирмата, а Конгресът на САЩ, защото всяка продажба на оръжие се гласува от него.
– Останаха ли въпроси след дебата в НС по сделката и какво даде той?
– Значителна част от критиката на президента беше, че не е имало задълбочен дебат. Но за малко закони и системи оръжие и за конкретни договори е имало толкова дълъг дебат. Той има многогодишна история – и в комисии в НС, и по медиите. Но въпросът е принципен. И това, че сключихме договора за придобиването на многоцелеви самолет със САЩ, които са основната сила в НАТО, е стратегически правилно. Това огромно усилие трябваше да бъде направено. Затова първо се опитахме да убедим колегите в парламента, а и българските граждани, че това си струва. Защото България е над всичко и тя трябва да има защита. Рано е да мислим, че държавите не се нуждаят от армии. За съжаление, китайската философия по този въпрос е, че няма да има войни, няма да има нужда от армия, когато човекът стане съвършен… Но все още сме във времето на конфликти и кризи. И държавата като организация на обществото трябва да има и средствата за защита. Нашата защита е заедно със съюзниците ни от НАТО. В историята си България винаги е била в някаква коалиция, в някакъв съюз. И е водила само две войни сама срещу всички – Сръбско-българската и Междусъзническата. Всички останали, и тези за национално обединение, са били в коалиционен формат. България не е разпуснала Варшавския договор и не е излязла едностранно от него. Той се разпусна от Съветския съюз и държави като нашата категорично не можем да бъдем неутрална страна, за което някои се заблуждават. Не сме Швейцария и не сме в сърцето на Европа, а на границата й, и на Черноморския регион, един от най-важните стратегически райони за геополитическите взаимоотношения. През 2005 година в Колежа по отбраната на НАТО в Рим заместник-генералният секретар на Алианса заяви – най-важният регион за НАТО е Черноморският и той ще е жизнено важен за отношенията Изток-Запад. И днес това е така. И затова днес се радвам за ВВС, защото това е началото на модернизацията на Българската армия и тя се случи. Което от 30 години не се е случвало, защото за ВВС купувахме транспортни средства, но изтребителна авиация за пръв път се доставя и то – най-модерното днес, което можем да си позволим. F-35 не можем, за съжаление…
– Как продължават другите модернизациионни проекти – за ВМС и за СВ?
– Този разговор очаквам да влезе есента и в пленарна зала на парламента. В придобиването на два модулни патрулни кораба беше извървян целия път от междуведомствената комисия, от работните екипи и се стигна до подготовка на доклад. Министърът на отбраната би трябвало да го утвърди и да го внесе в МС. Извърши се сериозна работа и се оцениха три фирми – италианска, германска и българска, класирани по определена методика. Офертите и на трите са добри, но едната излиза от параметрите със стотици милиони и не виждам как НС би гласувал толкова пари. Забави се работата по проекта, но не се прекрати и комисията се събира. Повлия и придобиването на самолетите, като парите за корабите и за бойните машини на пехотата бяха отложени за следващия бюджет. Т.е., и да се сключи договор сега, той ще се разплати догодина. Надявам се на това – до края на годината да се сключи договорът за корабите, а вноската да е догодина от новия бюджет. Което е обещанието и на премиера, и на МС, и на министъра на отбраната. И се надявам да си удържат на думата, защото и моряците заслужават. Те извървяха този път към модернизация на ВМС веднъж през 2005 и тя не се случи. И този опит беше и един от сериозните ми аргументи защо да не отлагаме покупката на самолетите, въпреки че струва толкова пари. Защото през 2005 се извървя целия път за една обществена поръчка и френската фирма “Армарис” спечели за 4 корвети, подобни на сегашните кораби и стойността им беше 770 млн.лв. Сега 820 млн. не стигат за 2 кораба. За 14 г. излиза над 2 пъти по-скъпо. И ако бяхме отложили договора за самолетите, догодина щеше да е с 20-30% по-скъпо. Затова е дълг на правителството да убеди хората, че трябва да се направи такова усилие – сега за самолетите, а по-късно и за корабите и бойната машина. Затова и двата проекта трябва да се завършат час по-скоро и така ще се спестят пари на данъкоплатците от евентуалното поскъпване с времето.
– Придобиването на корабите и бойната машина ще е с разсрочено плащане?
– Да, за СВ и за флота разплащането ще е разсрочено по 6-7 години с утвърдена от МФ схема за всяка година. Трябва до края на т.г. да се разпише договор със спечелилата за корабите фирма. Никой не знае дали ще има обжалване, но дано процедурата да е така проведена, та да няма основание за това. Лично аз съм притеснен за проекта за СВ, който категорично се забавя. И съм сигурен, че няма да се стигне до договор тази година. Дано догодина да имат и волята, и административния капацитет, и умението, волята и желанието в МО и в СВ да го направят.
– Какви са причините за забавянето му?
– Може би, в това, че се срещат разнопосочни интереси и в размиването на проекта. Той беше първоначално за основна бойна машина на пехотата, а сега стана за десет различни вида техники – освен бойни машини и командни, и химическа, разузнавателна и т.н., решава се и за бойното оръдие. Смятам, че трябваше да се проведе нормална процедура с фирмите, които произвеждат това оръжие, а има много такива фирми, а не да се търси трансфер на лиценз, което забави и объркаха процеса по работата на договора. Проектът е направен така, че като се придобие комплекта, батальонните бойни групи да се оборудват изцяло с нова техника, не само с основната – бойна машина с оръдие съответно. Т.е., всичките машини да са нови.
– Доколко модернизацията на армията ще създаде нови работни места у нас?
– За самолетите подписахме международен договор за индустриално сътрудничество в 6 области, може би не толкова значимо производство, но със създаване на способности и работни места. Както и обвързване на България и военната ни индустрия с този тип самолет. Тъй като, ако се усвоят предвидените неща в 6-те области по различното въоръжение и техниката на самия самолет, може би ще можем да правим това и за страните от региона с такъв самолет на въоръжение като Гърция и Румъния. И Гърция ще модернизира ВВС с 80 такива самолета, и Румъния е поръчала такива самолети. Турция също. Досега има над 300 такива самолета в региона. Става дума не за ремонт, а за производство на определени елементи, които да сертифицираме и произвеждаме. Това е най-доброто за всички – всеки да работи в определено направление, така че да е по-евтино, а не всеки да развива способности за всичко. Критиките бяха, че това не е толкова значимо производство, но то е навлизане на такава високотехнологична американска индустрия в наши държавни и частни военни пердприятия. И приветствам всяко такова начинание. За корабите единият задължително ще се строи в България. Така че ще има индустриално сътрудничество – у нас имаме 2 корабостроителници, които могат да го построят. И не само т.нар. коруба, а и въоръжението ще се монтира у нас, за да е готов корабът и да плава. От трите фирми, италианците разполагат с най-много тяхно оръжие и биха взели по-малко чуждо. Останалите 2 – и германската, и българската са с различно европейско и американско производство: оръжие, ракети. Затова в този проект индустриалното сътрудничество ще е огромно, възможно е дори и двата кораба да се построят у нас при изграждане задължително поне на единия и създаване на съответните способности. И особено, ако спечели българската фирма. Всичко за корабите ще е доставено у нас и усвоено от нашите екипи. За строителството на един кораб работят още поне 20-30 предприятия – за производство на кранове, тръби, кабели, помпи, за нещата, с които се оборудва кораба. Около корабостроителница с 600-800 души над 20 000 други работят за тях. Когато имаше 5000 души във Варненската корабостроителница, над 100 000 в страната работеха за тях.
– А за бойната машина?
– Ако се осъществи, както са го замислили с трансфер на лиценз, някое българско военно предприятие, като “Хан Аспарух” в Търговище, например, би могло там да се прави изцяло бойната машина. Ето работни места за високотехнологично производство. Тук притеснението е дали ще имаме достатъчно кадри – специалисти, които през последните години заминаха навън или в частни фирми у нас…
– А ще застраши ли осъществяването на трите модернизационни проекта повишаването на заплащането на военнослужещите?
– Не, няма да бъде застрашено това повишение. И догодина ще се случи с новия военен бюджет. За фонд “Работна заплата” те се дават специално. А заплащането на самолетите е по тазгодишния бюджет еднократно. А за другите 2 проекта парите са целеви в централния бюджет, а не в този на МО, с условие да се похарчат само за проектите. Това означава, че следващият бюджет на МО ще гарантира 10-те процента за увеличение на доходите. А се вземат мерки и за други финансови стимули и не само – за класове, за владеене на чужд език. Така вдигането на доходите на военнослужещите не ги противопоставя на другите сектори. Това е сериозен лост, но трябва да се върне и социалната програма в предишния си вид, който беше нарушен. И когато военнослужещите са получили жилища от фонда на МО и са живели 15 г. в тях, да имат възможност да ги закупят, те са ги поддържали с лични средства. А тази възможност за закупуване неправилно беше отнета. МО има достатъчно имоти, може да дава на фирми да строят жилища срещу част от апартаментите, които да се разпределят на служещите в системата на отбраната – военни или цивилни. Които да имат право след 15 г. да ги закупят – това беше изключително сериозен стимул за военнослужещите. Те трябва да се чувстват защитени от системата, в която служат. Трябва да се увеличат и пакетите за кратки почивки във военно-почивните домове. Това държи военнослужещите заедно и им дава стимул и сигурност да продължат да служат в една осигурена и защитена система. Това е важно за привличане на служещи в армията и за попълване на некомплекта. Много ми харесва идеята „Бъди войник”, осъществена в много градове. Имам наблюдение в Шумен, в Русе, където беше приета с много голям интерес от гражданите. Това трябваше и много по-рано да се направи. Защото попълването на некомплекта не става само от военните окръжия и с приказки, а с активна, апостолска работа. Т.е.тези, на които им трябват войници, да отидат при онези, които могат да направят професионалния избор да влязат в Българската армия. Обикаляйки страната със соственика на информационна агенция “Фокус” Красимир Узунов, Бог да го прости, за да представим книгите му в над 60 населени места, лично видях големия потенциал от млади хора, които могат да се присъединят към армията, ако се стигне до тях. Защото духът български не е умрял и трябва да се събуди. Много национални телевизии, както и Военната, и в.”Българска армия” имат сериозни предавания и материали. Но се иска години работа, за да се върне националния дух, загубен и потъпкан през мутренските години.
