Разполагането на руски противовъздушни комплекси С-400 в Сърбия би било тежък удар по сигурността на България и НАТО
Сърбия едва ли ще разположи С-400 за постоянно, Защото ще рискува интегрирането си в ЕС.
Представете си хипотетична ситуация, при която държава от източния фланг на НАТО става обект на внезапна агресия или хибридна военна операция от типа на „малките зелени човечета“, анексирали Крим. Единственото, което Северноатлантическият алианс може да направи в този момент, за да помогне на атакуваната страна, е да активира силите си за незабавно действие VJTF – съюзническа бригада с численост 4-5 хил. души, способна да реагира в рамките на 48 часа. Тя трябва да удържи фронта, докато дойдат останалите подразделения от Силите за отговор на НАТО с численост около 40 хил. души.
За жалост всичко това е само на теория. За да може „острието“ на НАТО да стигне местоназначението си навреме, войници-те и техниката съвсем логично трябва да се транспортират по въздух. Ако обаче в потенциалния театър на бойните действия вече са разположени вражески противосамолетни системи с голям радиус на действие, превозването на сили може да е невъзможно или най-малкото силно затруднено. Или улеснено, ако става дума за самолети на потенциалния агресор.
Кой контролира небето (ни)
Точно такива са руските зенит-но-ракетни установки С-400, които в края на миналия месец България тихомълком пропусна през въздушното ни пространство за участие в съвместното сръбско-руско учение „Славянски щит 2019″ на територията на Сърбия. По закон правителството е длъжно да обяви преминаването на чужди сили през територията ни публично (включително и ако те прелитат над страната), но то близо седмица мълча по темата, а след това призна само за два полета на руски военнотранспортни самолети, въпреки че в публичната авиационна база данни flightradar24 фигурират 12. Закупуването на руски С-400 от страна на Турция пък стана повод за драматичен разрив между властите в Анкара и САЩ, заради което югоизточната ни съседка беше извадена от програмата за производство и придобиване на стелт-изтребителите F-35. Притеснението там беше, че зенитните системи могат да предават на Москва секретни данни за новото поколение самолети.
На другите места обаче -включително и в случая със Сърбия, основният проблем със зенитните системи С-400 е тяхната далекобойност – до 400 км, ако използват най-модерните ракети 40N6, както и рекламираната им теоретична способност да откриват стелт-самолети. Така тези установки престават да бъдат само отбранително оръжие, тъй като могат да поразяват цели над територията на съседни държави. В стратегическите документи на НАТО тези системи се класифицират като Anti Area/Area Denial, защото създават обширни зони (т.нар. A2AD балони), в които силите на алианса не могат да се придвижват безопасно по въздух. Вместо това войските трябва да се транспортират по суша или по море, което ги прави в пъти по-бавни и вероятно ще им попречи да се противопоставят навреме на потенциална агресия.
Придвижването на бойни части в Европа по суша от своя страна създава сериозни логистични и бюрократични проблеми, тъй като военните трябва да прекосяват границите на много държави. Точно това беше причината бившият командващ на сухопътните сили на САЩ в Европа ген.-лейт. Бен Ходжис да призове преди около три години за създаване на своеобразен военен Шенген – трансгранична зона, където съюзническите армии могат да се придвижват свободно и без тежки административни процедури по границите. За жалост това и до момента не се е случило на практика, въпреки че Ходжис откровено споделяше, че му трябва поне седем дни, за да премести войски от Германия в Полша, и две седмици, за да прекоси със силите си Чехия.
В момента Русия вече е извършила предно разполагане на комплекси С-400 в три зони -анексирания полуостров Крим, Калининградска област и Сирия. „Възможностите на противовъздушните системи С-400 са добре известни. Те увеличават възможностите на Кремъл да извършва непровокирани атаки срещу нашите съюзници и допринасят за A2AD-способностите на руснаците в тези три региона“, коментира за „Капитал“ ген. Ходжис, който в момента води програмата по стратегически изследвания на политическия институт СЕРА. „Разполагайки С-400 на тези три места, включително анексирания Крим, Русия разширява обхвата на противовъздушната си отбрана над няколко съюзнически държави (Турция, България, Румъния, Естония, Латвия, Литва, Полша и Германия), както и над няколко партньорски нации (Украйна, Грузия, Молдова, Финландия и Швеция)“, уточнява ген. Ходжис.
Защо С-400 в Сърбия е проблем
Групата на потенциално застрашените държави ще набъбне още повече, в случай че Москва се договори да разположи С-400 перманентно и в Сърбия. В обхвата на зенитната система биха попаднали натовските страни Гърция, България, Румъния, Унгария, Словакия, Словения, Хърватия, Черна гора, Албания, Македония, както и Австрия, Босна и Херцеговина и Косово. Всичко това трябва да се приема с известна доза условност, тъй като най-далекобойните ракети 40N6E са твърде скъпи и присъстват в единични бройки на въоръжение в руската армия. В общия случай С-400 е въоръжена с по-старите 48N6E3, чийто обхват е „само“ 250 км и е достатъчен да застраши въздухоплаването в съседните на Сърбия държави. „Ако в Сърбия има подобни комплекси, се затруднява достъпът до въздушното пространство. Например сценарий с руски военнотранспортен самолет, който идва без разрешение, трябва да бъде прихванат от съюзнически изтребители, които обаче попадат в обсега на С-400″, коментира за „Капитал“ бившият военен министър Тодор Тагарев.
За щастие вероятността властите в Белград да се сдобият с авангардната зенитна система или да допуснат руска такава на своя територия не е чак толкова голяма. Президентът на Сърбия Александър Вучич вече призна във вторник, че С-400 би била твърде скъпа придобивка за страната и би я приел на въоръжение само ако дойде като подарък от Русия. Ген. Ходжис също е скептичен дали ще има базиране на ракетите в западната ни съседка. „Не очаквам Сърбия да направи това. Провеждането на учения е едно нещо, а постоянното разполагане – съвсем друго. Сърбия знае, че бъдещето й е свързано с продължаването на интеграцията към Запада, а не с Кремъл“, коментира той за „Капитал“. Според генерала, ако Сърбия реши да разположи системите на своя земя, „НАТО и ЕС ще я питат защо и срещу каква заплаха се готви да се защити“. Накратко казано – купуването на далекобойни руски ракети би съсипало перспективата на Белград за присъединяване към евросъюза.
По-голямата заплаха за страната ни в случая е разно-боят в съюзническите редици на НАТО, провокиран от пропускането на С-400 за учение в Сърбия. „Трябва да е ясно, че действията на Русия създават рискове за страни от НАТО и докато президент и премиер у нас не успяват да формулират позиция по този въпрос, основният риск за България е, че доверието към нас спада, а това е пряко пропорционално на солидарността, която можем да очакваме. Член пети не е автоматичен – изисква се решение с консенсус“, коментира за „Капитал“ бившият министър на отбраната Велизар Шаламанов. „Кремъл се опитва да използва разделителните линии и пукнатините в НАТО и ЕС“, обобщава ситуацията и ген. Ходжис.
Иначе гузното поведение на управляващите в София и неглижирането на проблема са закономерни с оглед на провелите се през последните две седмици местни избори, в които ГЕРБ се опитваше да се позиционира като проатлантическа партия, която защитава страната от „комунистите“ и руската заплаха. Когато обаче пушекът от престрелките около кметския вот се разсее, на дневен ред ще остане само сериозната геостратегическа пукнатина, която управляващите създават в югоизточния фланг на НАТО, пропускайки безпрепятствено руски сили. И опитът за балансиране на интересите с изгонването на един руски шпионин едва ли ще е достатъчен да компенсира пропускането на руските зенитни системи.
Източник: в.“Капитал“
