Парламентарните избори изглежда не са решение за политическата криза в Испания. Управляващата Социалистическа партия отново спечели вота, но както и през април – доста неубедително, и това няма да ѝ позволи да формира самостоятелно правителство. За сметка на това крайната десница трупа все по-голяма подкрепа и излезе от битката като трета политическа сила.
Социалистическата партия излезе победител, но загуби поддръжници и заедно с това част от представителите си в 350-местния парламент. С 30% подкрепа левицата завоюва 120 кресла, което е с 3 по-малко спрямо отредените им през април. Народната партия остана втора, но за разлика от основния си политически противник може да се похвали с 22 депутати повече спрямо предходния си резултат или общо 88. След прецедента през април, когато крайната десница за първи път влезе в Конгреса на депутатите, на изборите в неделя партия Вокс постигна исторически успех. Тя излезе трета политическа сила и дори удвои броя на представителите си. Заедно с това вотът отчете и засилване на националистическите партии, като в състава на новия парламент влизат 2 каталунски и 2 баски партии.
Това принуждава лидера на социалистите Педро Санчес да търси широка коалиция, за да запази премиерския пост.
Педро Санчес – лидер на Социалистическата партия:
„Намерението ми е този път на всяка цена да постигнем консенсус за прогресивно правителство и така да разблокираме политическата ситуация в страната. Ще преговаряме с всички партии, с изключение на онези, които сами се изключват от мирното съжителство и сеят езика на омразата за сметка на демокрацията.“
Голямата изненада на изборите поднесоха либералите от „Граждани“, които от доскорошен фаворит се сринаха до пето място. „Загубихме почти половината от гласовете си“, с тъга заяви лидерът на партията Алберт Ривера и подаде оставка.
Като цяло вотът мина под знака на апатията. Пред урните се явиха малко над 56 на сто от избирателите или значително по-малко от тези през април. Това е най-ниската избирателна активност, регистрирана от началото на XXI век, но е напълно очаквана, като се има предвид, че испанците избират парламент за четвърти път от 2015 година насам.
