Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

„Пет пъти за една нощ” в Сатирата

[post-views]
„Пет пъти за една нощ” в Сатирата

1_Satirata_2„Пет пъти за една нощ” – и асоциацията е вярна: става дума за секс и за любов. И покрай това – за важните житейски въпроси, когато си пред избор. А действието се развива в пет различни времена и епохи, включително – библейски и от бъдещето. Какво се е случило на първата среща между Адам и Ева? Как в Средновековието наказвали учени за забранена любов? Защо е сакрално важно да се харесат последните на света мъж и жена? И може ли една съвременна двойка да решава проблемите си без секс и насилие? 
Пиесата, втора за съвсем младата американска авторка-блогър и колумнист Киара Атик, говори за моментите, когато сме пред житейски дилеми, невероятно приличащи си в различните епохи, независимо от времето и зрелостта на човешката цивилизация. Тя е за смисъла на споделянето, за откриването на себе си в другия и за това, колко е важно да си говорим и останем искрени. Искреността като тест за любовта и секса, като емблема на поколението.
Постановката на младия русенски режисьор Ивайло Ненов представлява типична „извадка” на младите в простото и директно поставяне на сложните житейски въпроси. Каквато е и нюйоркчанката Киара Атик „от другата страна” на този глобализиран свят. Драматург и режисьор просто „са се открили”. 
Близостта зрител–актьори, „очи в очи” на новата сцена на Сатирата в бившия актьорски клуб от този сезон – „Comedy bar Happy Сатира”, само вдига летвата пред екипа. А художниците Ивайло Николов и Теодор Киряков сценографски находчиво са превърнали малката сцена в необикновен диван, на който времето и епохите се чувстват равностойно. На фона на авторската музика на Павел Терзийски.
Актьорите Рада Кайрякова, Елена Атанасова, Кирил Бояджиев и дебютиращият в трупата Мартин Гяуров задават темпото и заразяват с искрящ хумор, който не се е плъзнал по битовото или пошлото без евтини скечове. При сюжет, в който любовта е огледало на своето време, режисьорът е удържал юздите и спектакълът се отличава с чувство за мярка. И въпреки „баналната тематика, за която са изписани клишета, в спектакъла тя не е нито нравоучителна, нито скучна, а най-забавната: играта на любовта.
Всъщност премиерите в новата зала с 81 места, в която старта на спектакъла отбелязва 10-килограмовата камбана, тепърва предстоят… Спектаклите в нея, където още витае споменът за „стола на Парцалев”, до рояла, за големите звезди на Сатирата – са наистина друг вид 

Най-ново

Единична публикация

Избрани