През 1903 г. княз Фердинанд посещава Карлово по повод полагането на основния камък на паметника на Васил Левски. Главнокомандващият на българската войска е трогнат от вниманието на жителите на подбалканското градче и им обещава да направи нещо за тях. През същата година е приет от Народното събрание нов закон за устройството на въоръжените сили. С Указ № 84 от 29 декември 1903 г., подписан от княз Фердинанд, 4-ти резервен полк в Хасково се преименува на 28-и Стремски пехотен полк. На 18 май 1904 г. полкът е предислоциран в Карлово. Тогава големият български диригент и композитор маестро Георги Атанасов създава и първия в града военен духов оркестър.
Сегашният
диригент на оркестъра на 61-ва Стрямска механизирана бригада в Карлово старши лейтенант Йордан Илиев се интересува от историята на военните музиканти. На тази длъжност е от януари 2016 г., а в оркестъра е от 2009 г., когато е постъпил като музикант. Той участва през декември м.г. на конференцията във Военна академия „Г. С. Раковски“ на тема: „140 години военни оркестри в България”. В своето изказване старши лейтенант Йордан Илиев се спря на съвременното състояние на военните ни духови оркестри. Към момента те са 8, а общият брой на музикантите в тях наброява около 250.
Репертоарът им е изключително богат и разнообразен. Освен задължителните произведения и маршове при участията си във военните ритуали, националните и религиозните празници, оркестрите изпълняват и популярна, класическа, съвременна поп и рок музика, оркестрови разработки от съвременни автори, джаз и фолклор. Много от диригентите сами си оркестрират песни, фолклорни мелодии и мотиви за нуждите на своите оркестри и съобразени с числения състав. Честите концерти по различни поводи имат за цел да издигат и утвърждават престижа и обществения авторитет на военнослужещите, както и да обогатяват музикалната култура на присъстващите.
Какви трудности срещат военните оркестри? Основен проблем, заяви старши лейтенант Йордан Илиев, е окомплектоването им с нови кадри. Според него слабият интерес към професията „военен музикант” се дължи на сравнително ниското заплащане в системата на Министерството на отбраната и високата натовареност на музикантите. Закриването на Средното сержантско военномузикално училище също е оказало своето влиян
ие 
върху некомплекта в оркестрите. Желанието за бърза реализация кара младите да учат доста „по-привлекателни“ специалности в музикалните училища като поп и джаз, синтезатор и др. Поради липса на интерес духовите инструменти като туба, тромбон и баритон все по-рядко се изучават. Много често, посочи диригентът на оркестъра на 61-ва бригада, се забелязва и преквалификация на инструменталисти – от един на друг инструмент.
Старши лейтенант Йордан Илиев обобщи, че в музиката и въобще в изкуството се крие духовността на една нация. Затова въпреки несгодите на службата, съпътстващи военните духови оркестри, той е категоричен, че всеки един музикант дава всичко от себе си, за да се запазят изкуството, българщината, воинският дух и дълг.
Призвание и отговорност на военните оркестри е да пазят традициите, да издигат авторитета на българския войник и Българската армия, както и да възпитават хората в патриотизъм и национална гордост.
Балканската война
Военните духови оркестри са първите професионални музикални състави в България. Те се формират непосредствено след Освобождението на страната ни през 1878 г. Едновременно с организирането на Българската армия се замисля и създаването на военни духови оркестри.
В България по това време липсват подготвени кадри, затова се сключва договор за ангажиране на музиканти и духови инструменти от частната военномузикална школа на Павлик в Прага. Тогава Чехия е известна с производството на духови музикални инструменти и с добрите школи за подготовка на музиканти и капелмайстори.
През февруари 1878 г. чешките специалисти пристигат в България, а един месец по-късно те вече са зачислени към Българската армия и образуват в Търново първия български военен духов оркестър. Чехите Йозеф Хохола и Венцеслав Кауцки са първите музиканти, дошли в България. За сравнително кратко време те подготвят млади български музиканти, от които се създават нови духови оркестри, съставени от българи с ръководители капелмайстори – чехи.
През 1881 г. военните оркестри са 3, през 1884 г. – 10, след 1885 г. – 14, през 1889 г. са 24, 1891 г. – 31, а през 1904 г. – 44. По време на Балканската война оркестрите в армията вече са 50. В първите години след Освобождението духовите военни оркестри са единствените разпространители на музикална култура, извършват голяма музикалновъзпитателна и просветна дейност и играят първостепенна роля за музикалното възпитание на широки слоеве от населението.
Сега в Българската армия военните духови оркестри са 8. Най-многобройният и темброво разнообразен е Гвардейският представителен духов оркестър. Безспорни са неговите заслуги за естетическото и музикалното възпитание на българските воини. Наред с церемониалните функции оркестърът развива активна концертна дейност и има успешни и незабравими участия на международни фестивали в Германия, Франция, Унгария, Израел и Русия. Наброява около 70 музиканти. Началник на оркестъра и главен диригент на Българската армия е подполковник Ради Радев.
На 28 февруари 1884 г. за капелмайстор на Представителния духов оркестър на Военноморските сили е назначен Франц Минарик. Официално с този акт новото флотско формирование става вторият щатен оркестър в Българската войска.
В популярния репертоар на сегашния оркестър на флота ни влизат наистина запомнящи се и майсторски интерпретации на джазови пиеси, евъргрийни и по-нови хитове. Съставът е от 33 музиканти. През 1997 г. за диригент на оркестъра е назначен капитан III ранг Мирослав Трифонов. Помощник-диригент е капитан-лейтенант Георги Зайранов
Представителният духов оркестър на Военновъздушните сили е създаден на 1 октомври 2000 г. Тогава става обединението между оркестъра на ВВС към корпус „Тактическа авиация“ и Гарнизонния духов оркестър в Пловдив. От 1 декември 2012 г. Представителният оркестър на ВВС е в състава на авиобаза „Граф Игнатиево“. Диригент на оркестъра е майор Михаил Младенов, помощник-диригент е старши лейтенант Димитър Христов, а съставът му е от 30 музиканти.
Представителният духов оркестър на Сухопътните войски е създаден през 2000 г. Оркестърът е най-големият по численост в Сухопътни войски, като личният му състав наброява 31 души. До 2011 г. е в Плевен, а от януари 2012 г. е предислоциран в София. Активно се включва във всички церемонии и ритуали, провеждани с участие на войски, ритуали, свързани с държавния протокол, както и отдаване на военни почести. Помощник-диригент на оркестъра е старши лейтенант Тодор Пенков.
Военният духов оркестър на НВУ „Васил Левски” е продължител на традициите на първия военен духов оркестър в България, участвал в тържествата във Велико Търново по повод приемането на Търновската конституция през 1879 г. Със своята разнообразна дейност оркестърът на НВУ „Васил Левски” съдейства за формирането на строевата, художествената и естетическата култура на курсантите.
От началото на 2000 г. диригент на военния духов оркестър е майор Николай Косев. От 2006 г. оркестърът работи по съвместни проекти с военния духов оркестър на 2-ра Тунджанска бригада – Стара Загора. Под формата на Фестивален военен оркестър те са символичен домакин на ежегодния Международен фестивал на военните оркестри и имат многобройни участия както в страната, така и в чужбина.
Военният духов оркестър на 61-ва Стрямска механизирана бригада – Карлово, е продължител на традициите на своите предшественици от 21-ви Стремски полк, 23-ти Шипченски полк, 28-и Средногорски полк и 11-а танкова бригада. Оркестърът притежава богат репертоар, включващ класически и съвременни произведения от български и чуждестранни автори, авторски музикални произведения и оркестрации върху песни за солови и хорови вокални изпълнения, фолклорни обработки и др. Съставът му е от 20 музиканти. Диригент на оркестъра е старши лейтенант Йордан Илиев.
Военният духов оркестър на 2-ра Тунджанска механизирана бригада – Стара Загора, се състои от 20 музиканти. Особеното отношение към джаз музиката е в основата на по-различните проекти на оркестъра, в които участват заедно с Милица Гладнишка, Васил Петров, Джанис Харингтън, Стефка Оникян, Венцислав Благоев и др. Съставът на оркестъра е от 20 музиканти. Диригент е капитан Цветомир Василев.
Военният духов оркестър на Центъра за подготовка на специалисти – Сливен, е най-малкият в редиците на Българската армия и наброява 15 музиканти. Диригент на оркестъра е капитан Калин Гемеджиев. Оркестърът участва в концерти и военни ритуали в Сливенския гарнизон и извън него.
