Пък аз казвам – да вземе да свършва този януари, че да видим при съседите от Северна Македония кой накъде е и кой – откъде е. Каквото имаше да се случва, се случи в третия ден от новата година. Тогава премиерът Зоран Заев подаде оставка, формира се служебен кабинет по формулата от Договора от Пържино и сякаш политиката спря дотук. На всичко отгоре и празници един върху друг – Рождеството на Младенеца на 7 януари, Стара Нова година на 13 срещу 14-и, Богоявление на 19-и, когато в цяла Северна Македония се хвърляха кръстове и хората се бореха да ги хванат. И то с такова настървение, че на някои места се посбиха, носове се разкървавиха, зер, премиите, които Македонската православна църква дава на победителите, са достатъчно апетитни за обеднелия народ.
Уж предизборната кампания върви, но и тя някак вяло и традиционно. Или основните опоненти пазят все още ударите под пояса за времето по-близо до 12 април, или пък наистина умората вече е налегнала креаторите на хитри хватки, което пък аз не го вярвам. Хората у нас казват, че „Луд умора няма“, което с пълна сила се отнася и до братовчедите оттатък границата. В цялата тази януарска, по-скоро проучвателна и загряваща кампания, сигурно е едно и то е увереността и в двете основни политически сили – управляващият СДСМ на Зоран Заев и опозиционната ВМРО–ДПМНЕ на Християн Мицковски – на преден план, и Никола Груевски иззад будапещенските кулиси, че ще излязат победители в изборния ден на 12 април. Дори първата годишнина на приемането на законите, с които Република Македония добави към името си Северна не успя да покачи поне с градус-два унилата януарска кампания. Нали си спомняте – на 11 януари м.г. в Събранието в Скопие беше гласуван пакет от 4 закона, произтичащи от задълженията на Скопие към Договора от Преспа, подписан на 17 юни 2018 г.
Тогавашните герои, които по едно време даже бяха номинирани за Нобелова награда за мир – премиерите Алексис Ципрас и Зоран Заев, вече не са на своите постове. Алексис го отнесе изборната вълна, Зоран се свали сам, поемайки задължението в края на октомври м.г. да организира предсрочни парламентарни избори. Кабинетът му, с 2 министерски изключения, сега играе ролята на технически или служебен, неговите министри от коалицията му с Демократичния съюз за интеграция продължават да се чувстват достатъчно комфортно като „служебни“. Така на практика основната и единствена политическа загуба за управляващите социалдемократи е тъкмо отсъствието на лидера им Заев. Е, смяната на името все пак помогна за членството на страната в НАТО, въпреки че и там окончателното приключване на процедурата все още се бави. Докато за Европейския съюз – е, там скоро ще се види. Ако все пак януарското медийно и политическо спокойствие бе нарушено, макар и за кратко, причината бе евроинтеграционна. На първото си посещение като еврокомисар по разширението и добросъседската политика на ЕС в Скопие пристигна унгарецът Оливер Вархели. Пристигна, видя се с когото трябва, запозна се с когото не се познаваше, снима се тук-там, каза няколко работи и си замина. Визитата му беше преди всичко опознавателна, но местните политици очакваха от него да чуят повече информация за новата методология на ЕС по въпроса за разширяването, която Франция предложи. Е, Вархели вдъхна кураж, доколкото можа, сред унилите физиономии на политическия елит, че вратите на ЕС остават отворени за членство пред Северна Македония. Но без да даде никакви гаранции, че през март може да се дебатира за новите условия за разширяване на Съюза и че през май в Загреб на срещата ЕС– Западни Балкани, Северна Македония и Албания може да получат дата за стартиране на процедурата за членство. Но пък унгарецът нямаше да бъде еврокомисар, ако не беше поставил на масата препоръката страната да продължи с реформите и то преди всичко – в правосъдието. Както и до разпускането на парламента в Скопие заради вота, да се приеме Законът за прокуратурата.
Като имам предвид предварителните настроения в опозицията срещу текста и демонстративния отказ на опозиционния лидер Християн Мицковски да се срещне със Зоран Заев за уточняване на съдържанието на Закона, преди той да влезе в парламента, ми се струва, че предстоят тежки битки. Но това няма да е ново. Интересното е, че и новият еврокомисар отиде в Скопие, за да демонстрира същия маниер по отношение на местните политици, какъвто в продължение на години демонстрираха неговите предшественици. И разбира се, поставено бе поредното условие, което в Скопие трябва да изпълнят, за да запазят надеждата си, че в крайна сметка пътят към европейската интеграция ще бъде отворен. Понякога си мисля, че това практическо приложение на мантрата за моркова и тоягата, което виждаме в случая със Северна Македония, а и с другите кандидати за членство в ЕС, ми прилича на отношението към състезателните кучета, пред които винаги бяга мним заек, когото те се опитват да достигнат, но никога не успяват. Но тичат…
Може да звучи грозно това сравнение, но какво друго да се каже, когато то се вмества в цялата картина на ситуацията на страните от Западните Балкани, която изглежда горе-долу така: Черна гора започна преговори за членство с ЕС през юни 2012 г., а досега е затворила само три от всички 35 глави. Нещо повече, констатира се липса на напредък по 23 от тях. Сърбия стартира преговорния процес през 2014 г., но досега е затворила само 2 глави, без да се вижда някакъв шанс по време на мандата на сегашната Европейска комисия да стигне до края. Да не говорим за Босна и Херцеговина, както и за Косово.
Не е изключено изискването за новата методология, предложена от Франция, да бъде отправено и към Подгорица, и към Белград. Когато бъде оповестена, разбира се, защото въпреки обещанията това да стане до края на януари, бе съобщено, че по нея има още работа и затова ще бъде отложена. Като най-вероятна дата се посочва 5 февруари, но и тя не е достатъчно сигурна. Нали ви казах, унгарецът Вархели не пое никакъв ангажимент през март, както в Скопие очакват, на срещата на Европейския съвет да започне дебат за новата политика на разширяване. Пък и в крайна сметка каква легитимност може да има една негова препоръка към служебния кабинет и политическия елит в Скопие, когато позицията на премиера Виктор Орбан и неговата ФИДЕС в европейските институции и партийни семейства е критична. Впрочем
опасението за отлагане от март на дебата за новата методология за прием в ЕС
потвърди край Вардар и новият председател на Европейския съвет белгиецът Шарл Мишел, който направи първата си визита в Скопие бързо-бързо след Вархели. Обикновено около подобни визити предварително в Скопие се вдига голям медиен шум, но този път той бе съпроводен с един симпатичен гаф. Вероятно заради „френското“ име и френския език, който Мишел говори, някои в Скопие го обвиниха, че е бил единственият, който през миналата година не е подписал предложението за дата на Албания и Македония. И то, защото бил… французин, значи, човек на Емануел Макрон.
Нищо де, случват се такива работи, но Шарл Мишел се опита да вдъхне поредната доза надежда за начало на преговори за членство както в Тирана, където отиде първо, а след това – и в Скопие. Мишел каза, че на срещата на върха на ЕС през март ще предложи на колегите си стратегия, базирана на 3 точки или „3 стълба“, както той се изрази. Първо, да се договорят реформата и модернизирането на процеса на разширяване. Второ, да се реши въпросът за започване на преговори със Северна Македония и Албания. И трето, ЕС да приеме стратегия за инвестиции и растеж на Западните Балкани. Но за да стане всичко това и за да получат Албания и Северна Македония поредния си шанс, те трябва да се фокусират върху… и така нататък.
А аз не знам защо, но продължавам да се питам – що този януари най-после да вземе и да свърши, а?
