Израелско-палестинският конфликт е главната нерешима дилема на световната политика през последните няколко десетилетия. Но президентът Доналд Тръмп вярва, че е роден за вeлики дела и за него няма неразрешими проблеми. През миналата седмица на поляната пред Белия дом във Вашингтон се състоя любопитно събитие. Тръмп представи своя план за помирение в Близкия изток и създаване на палестинска държава. Присъстваха израелският премиер Бенямин Нетаняху, посланикът на Израел в САЩ, представители на еврейското заселническо движение в Израел, лидери на американски евангелистки движения, подкрепящи израелската държава, а също и посланиците на няколко арабски държави – Оман, Бахрейн, ОАЕ. Добра компания, но с един явен отсъстващ – палестинците. А именно от тяхното съгласие да следват плана на Тръмп зависи помирението в Близкия изток.
Основният спор между израелци и палестинци е за територия След поредица победоносни войни срещу арабските си съседи израелците вече контролират по-голяма част от някогашната британска подмандантна територия Палестина, включително свещения за три религии град Йерусалим. Палестинската автономия се простира само в част от т.нар. Западен бряг на р. Йордан (библейските области Юдея и Самария) и залепената за Средиземно море Ивица Газа. Фактически това са две отделни протодържавни образувания, защото властите в палестинския административен център Рамала на Западния бряг отдавна са загубили контрола над Газа.
А на самия Западен бряг има три зони. Първата, която обхваща 18% от територията, е администрирана от палестинското правителство, втората (22%) е под палестински граждански контрол и съвместен палестинско-израелски контрол в сферата на сигурността. Третата зона, която е най-обширна, е управлявана от израелска гражданска администрация, като палестинското правителство отговаря само за образованието и медицинското обслужване. Ситуацията се усложнява допълнително от наличието на над 330 хил. еврейски заселници в тази трета зона на Палестинската автономия.
Планът Тръмп дава на бъдещата палестинска държава 70% от територията на Западния бряг, но тя ще бъде надупчена като швейцарско сирене, защото създадените през последните години израелски селища в този район няма да бъдат ликвидирани и, естествено, няма да бъдат под контрола на палестинците.
Останалата част от територията на бъдещата Палестинска държава ще се състои от три парчета земя, разхвърляни в пустинята Първото от тях е споменатата вече Ивица Газа, а другите две ще се обособят близо до Синайския полуостров край границата на Израел с Египет. Явно целта на последните две зони е да бъде изпусната парата от демографската тенджера под налягане в Ивицата Газа, която в момента е един от най-гъсто населените райони в света. Там на територия от 365 кв. км (304 пъти по-малка от България) живеят близо 2 млн. души. При това раждаемостта е много висока (над 4 деца в семейство), а емиграцията е невъзможна, защото Израел е блокирал границите на областта. Връзката между Западния бряг и Газа ще се осъществява през подземен тунел, който трябва да бъде построен.
Освен това териториално разпокъсване американците предлагат и редица ограничения за бъдещата палестинска държава: да няма армия, противовъздушна отбрана, военно разузнаване и възможност за контрол на своите граници. Всичко това е замислено с цел да се намалят заплахите за националната сигурност на Израел.
Създаването на палестинска държава във визията на Тръмп обаче не е безусловно. То ще се случи – само ако палестинците признаят Израел като еврейска държава, прекратят терора и подстрекателството към терористични актове и разоръжат ХАМАС, която Израел, САЩ и още много други държави по света смятат за терористична организация. Абсолютно непонятно е обаче как точно ще стане това разоръжаване, след като палестинските власти няма да разполагат с армия и нямат никакъв контрол над Газа. Където впрочем Хамас управлява още от 2006 г., след като идва на власт чрез изборна победа.
Планът на Тръмп е неприемлив за палестинците и в частта му за подялбата на Йерусалим. За палестинците великодушно е оставено правото да си изградят бъдеща столица в предградията на Източен Йерусалим, които сега не са част от града. Иначе столицата на Израел си остава в Йерусалим – САЩ признаха този факт още в началото на управлението на Тръмп.
При толкова неизгодни териториални и политически условия, на какво все пак разчита планът „Тръмп“ за да уравновеси везните на загубите и ползите в очите на палестинците? На парите! Като бизнесмен и любител на „големите сделки“, американският президент слага на масата 50 милиарда долара и казва: „Помислете си!“ Тази крупна сума трябва да бъде събрана в специален фонд и за срок от десет години да бъде похарчена в полза на бъдещата палестинска държава, а също на три съседни арабски държави – Йордания, Ливан и Египет. Специално за палестинците $6,5 млрд. са предвидени за развитие на транспортната инфраструктура, $3,3 млрд. – за реорганизация на правителството, $2,6 млрд. – за цифровизация на икономиката, по $2,5 млрд. за развитие на енергетиката и водоснабдяването. Според Тръмп с тези пари размерът на икономиката на Палестинската автономия ще се удвои и ще бъдат създадени един милион нови работни места (при общо население от 5 млн. души). Малка подробност е, че американците смятат да дадат около половината от тази сума, а за останалото разчитат на богатите арабски монархии от Персийския залив и на международна помощ.
Тези суми може да изглеждат колосални на фона на годишния БВП на Палестинската автономия, който е не повече от $14 млрд., но във всички арабски държави (а палестинците са араби) корупцията е голям проблем. През последните десетилетия в хазната на автономията са се стекли дори повече от тези $50 млрд. под формата на чуждестранна помощ, но много малка част от тези пари е стигнала до обикновените граждани. Така че финансово-икономическата обосновка на плана „Тръмп“ също е съмнителна.
Вече е ясно, че палестинците нямат никакво намерение да приемат плана на Тръмп за уреждане на техния конфликт с Израел. Те въобще и не са участвали в неговото изработване, което е било дело главно на двама души – специалните пратеници на американския президент за Близкия изток – Джейсън Гринблат и Джаред Къшнър. Вторият е зет на Тръмп (съпруг на дъщеря му Иванка) и е много далеч от безпристрастна позиция в израелско-палестинския конфликт, защото самият той е ортодоксален евреин.
Поради това планът на Тръмп за уреждане на израелско-палестинския конфликт е политически жест без практически последствия Неговите скрити мотиви са по-скоро вътрешнополитически. Първо, чрез тази инициатива американският президент се стреми да покаже активност и решителност във външната политика. А също така да спечели подкрепата на влиятелните евангелистки кръгове в САЩ, което е важно с оглед на президентските избори в края на годината.
Другата цел на Тръмп е да направи услуга на своя израелски партньор Бенямин Нетаняху, който е в много трудна ситуация, защото срещу него има повдигнати обвинения за корупция, а освен това опитите му да сформира ново парламентарно мнозинство се провалят. През март в Израел ще има избори – трети поред за последните 12 месеца. Силите между партията „Ликуд“ на Нетаняху и неговия конкурент Бени Ганц са изравнени и всеки жест, идващ от Вашингтон, може да наклони везните в полза на сегашния премиер.
Контекстът на израелско-палестинския конфликт обаче може да се промени много сериозно в близките месеци, тъй като и трите главни действащи лица – президентите на САЩ и на Палестинската автономия, както и премиерът на Израел, може да слязат от политическата сцена. Шансовете на Тръмп за преизбиране засега са 50 на 50. Нетаняху по-скоро ще изгуби премиерския пост, а палестинският лидер Махмуд Абас е на 84 г. и не е в добро здраве. При всички случаи думата на американците ще продължи да тежи в този конфликт. Поне засега неизменен фактор остава и явната подкрепа на Вашингтон за Израел, което означава, че палестинците ще бъдат в далеч по-слаба позиция от своите заклети врагове.
