След като предизвика шок и ужас в Китай, Иран и Италия, в понеделник коронавирусът достигна и до световния петролен пазар. При откриването на стоковите борси цената на нефта сорт „Брент“ се срути с около 30% и в определени моменти докосваше психологическата граница от $30 за барел. Във вторник котировките си върнаха около една трета от загубеното в понеделник, но настроенията на дилърите са за настъпващ „мечи пазар“. Според борсовия жаргон повишението на цените се асоциира с бика, а спадът – с мечката.
Основните причини за срива на петролните цени са две. Първата е тревогата, че коронавирусът ще доведе до глобална икономическа рецесия, което означава и по-ниско търсене на нефт. А по-ниското търсене води до пазар, доминиран от купувачите, и съответно до по-ниски цени. Акумулирането на тези очаквания се ускори от факта, че коронавирусът удари първо и най-сериозно Китай – страната, която е най-голям вносител на нефт в света. Властите в Пекин наложиха карантина в някои големи градове и спряха производствения процес в редица предприятия. Това натисна потреблението на енергоресурси надолу. Китайски компании започнаха да отказват вече договорени танкери с втечнен газ, позовавайки се на съществуващата в договорите клауза за възникване на извънредни обстоятелства.
В тази силно сеизмична за петролния пазар обстановка решаващият тласък бе даден в петък, 6 март. Тогава стана ясно, че събралите се във Виена представители на страните производителки на нефт от ОПЕК не могат да се договорят с Русия за продължаване на срока на действие на споразумението за намаляване на добива на петрол с цел удържане на високи цени. Това споразумение действаше от 2017 г. и оттогава е многократно коригирано и удължавано. Сега Саудитска Арабия, която е водещата страна в ОПЕК, поиска допълнително ограничаване на добива във връзка с очакванията за икономическа рецесия. Русия отказа и сделката й с ОПЕК рухна. Гневните саудити заявиха, че ще включат на пълна мощност целия си добивен потенциал и в добавка започнаха агресивен дъмпинг на азиатския и северноевропейския пазар, като пуснаха своята суровина с отстъпка от 6–7 долара за барел спрямо досегашните ценови нива. Петролната война започна!
Кой какви козове държи в нея? Русия има потенциал да увеличи незначително своя нефтен износ и освен това се възползва от обстоятелството, че за разлика от петролните монархии в Персийския залив тя изнася и нефт по тръбопроводи за Европа и Китай по дългосрочни договори. Саудитска Арабия обаче има най-големия капацитет за производство на суров петрол в света и освен това нейната продукция е с изключително ниска себестойност, много по-ниска от тази на руския нефт мрака „Урал“. Рияд може да хвърли на пазара допълнителни обеми, равни на 2–3 процента от цялото световно потребление в момента.
Нефтеният сблъсък обаче ще бъде преди всичко война на изтощение – кой ще издържи по-дълго. Затова един от решаващите фактори ще бъде състоянието на бюджета и на държавните финанси като цяло. „Понижаване на цената на нефта с $10 на барел свива приходите с размер от порядъка на 2–4% от БВП в зависимост от това, за коя страна говорим, а бюджетите на държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив са балансирани при много по-високи прогнозни нива за цените на петрола“, коментира експертът на агенция „Фитч“ Ян Фридрих.
Бюджетите на повечето държави износителки на петрол ще започнат да изпитват сериозни проблеми при цени под $45 за барел. В това отношение в най-силна позиция е Русия – нейните държавни харчове са разчетени за ниво от $42,4 за барел марка „Урал“, който обикновено е с няколко долара по-евтин от сорта „Брент“. Освен това властите в Москва са натрупали валутен резерв от около $600 млрд., което може да позволи на Русия да води икономическата война 3–4 и дори няколко години. Сравнително добре изглеждат държавните финанси и на страни като Катар и Кувейт. Лидерът на ОПЕК Саудитска Арабия може да върже своя бюджет, ако средногодишната цена на нефта е над $80 за барел – нещо, което очевидно няма как да се случи.
Най-потърпевши от петролната война обаче може да са американските производители, които досега въобще не участваха в споразумението на ОПЕК и Русия за ограничаване на добива. Петролният добив в Америка растеше главоломно през последните години, главно за сметка на новите шистови сондажи. Шистовият нефт обаче има висока себестойност. Освен това американските компании от този бранш са емитирали големи емисии корпоративен дълг и ниските цени може да доведат до фалита на част от тях, повличайки по веригата и кредиторите. Доста от шистовите сондажи ще бъдат замразени за неопределен срок.
Ако цената на петрола се задържи под $40 за барел за по-дълго време, това може да доведе до пренареждане на картите на световната геополитическа сцена. Независимо от големия си валутен резерв Русия ще има по-малко пари за войната в Сирия и за подкрепа на сепаратистите в Източна Украйна. Саудитска Арабия ще трябва да се откаже от мегаломанските си планове за строеж на нови градове в пустинята и за развитие на туризма. Венецуела може да изпадне в още по-тежък финансов колапс и това да доведе до социалнополитически взрив. Жизненото равнище на хората в Азербайджан и Казахстан ще падне значително.
Има обаче и печеливши от евтиния петрол. На първо място това са най-големите вносители – Китай, Япония, Южна Корея, Турция, страните от ЕС. В Америка спадът на петролните котировки работи в полза на Тръмп – в година на избори няма нищо по-добро за един действащ президент на САЩ от евтиния бензин.
С най-голямо внимание и тревога обаче трябва да гледаме към Иран. Тази страна и без това е притисната до стената от американските санкции и епидемията от коронавируса и поевтиняването на нейния основен експортен продукт може да направи ситуацията драматична В тази обстановка властите в Техеран ще имат още по-голям интерес да взривят геополитическата стабилност в района на Персийския залив и Близкия изток, защото само несигурността на доставките може да тласне нефтените котировки нагоре. И за целта въобще не са необходими някакви преки агресивни действия на Иран, режимът в Техеран има достатъчно свои проксита в съседните страни, които могат да предизвикат напрежение.
Сривът на петрола бе сигнал за аналогичен сценарий и на най-големите световни фондови пазари. В понеделник индексът „Дау Джоунс“ в Ню Йорк изгуби над 7%, на европейските борси спадът също бе с по няколко процента, а на Българската фондова борса индексът „Софикс“ изгуби още повече – 10%. Естествено, хорото на срива поведоха компаниите от енергийния бранш. Книжата на китайската държавна нефтена корпорация изгубиха 20%, на британската ВР – 15%, на „Роснефт“ – 22,5%, на „Газпром“ – 15,4%, на „Лукойл“ – 17,3%. Акциите на саудитската петролна компания „Сауди Арамко“ пък паднаха под нивото от първичното публично предлагане през миналата година.
Все повече икономисти предсказват глобална икономическа рецесия. Негативните тенденции в световен мащаб бяха налице и по-рано, но коронавирусът ги усилва. Разбира се, много ще зависи от това, колко време ще бъде необходимо за овладяване на епидемията – засега оптимистични новини идват само от Китай, където очевидно пикът на заразата е преминат.
А що се отнася до петрола – логично е след дрънкането на оръжия Саудитска Арабия и Русия все пак да седнат на масата за преговори и да постигнат ново споразумение за ограничаване на добива. Въпросът обаче е кой от какви позиции ще преговаря и кой ще може да диктува условията.
