Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Усмивки от старите полигони

[post-views]
Усмивки  от старите полигони

Димитър ИЛИЕВ

Зевзекът на Трета армия Стамо Стамов разказва истории за магарици, бойни тревоги и накърнена воинска чест на танкисти и кашици от Елхово и Бояново
О. з. подп. Стамо Стамов е известен като зевзека на бившата вече Трета армия, чийто щаб е бил в Сливен. Техничар по образование, Стамов завършва военното училище във Велико Търново в далечната 1968 г., след това 5 години е ЗКТЧ на танкова рота, след това учи във Военна академия командно-щабен профил автобронетанкова техника, след което е изпратен като ЗКТЧ на 12 МСП в Елхово. По-късно е началник на служба „Верижни машини“ в Бояново, а накрая от 1986 г. е в щаба на Трета армия в Сливен.
Разказва истински истории от воинския живот, които заради суровите събития и участници са достатъчно пиперливи като език и хумор. Воините от Трета армия дори си имат и виц, който обяснява защо дивизиите и полковете на Изток са истински за разлика от останалите воински поделения. Всъщност първото нещо, което ще чуете в Сливен, не е легенда за Сините камъни, а това: „Трета армия е бойна, Втора е учебна, а Първа е парадна“. След тази уговорка всичко нататък е разрешено, а 73-годишният Стамов наистина разказва сладко военните шеги.
Бившите офицери от Трета армия хвърлят ръкавицата на колегите си от бившите Първа и Втора армия и ги приканват също да разкажат веселите истории от воинския живот. Иначе абсурдите в армията нито започват, нито свършват с историите от бойното поле.
„Имахме един войник от Строителни войски, бяха го осъдили на 8 години затвор за шпионаж, накрая дойде в Елхово да дослужва остатъка от службата“, диви се 35 години след случката о.з. полк. Владимир Рангелов, преди да даде думата на Стамо Стамов.
Магарицата Мичка
стамов мислиКато служех в Бояново, имах един подчинен ст. сержант Колев, той имаше една магарица Мичка, с която ходеше да краде дърва. Вика – „Мичке, да се стягаме, че горският ще ни хване“. Тя обаче не върви, върви, върви, па спре. Взех едно дърво и почнах да я бия. Тя пак не върви. Хвърлих се отгоре и почнах да й гриза ушите и по едно време я гледам – плаче. Викам – „не става за нищо“ и реших да я закарам в Конявица, имат конен завод, да й скочи едно мъжко магаре, поне поколение да има. Платил и води Мичка в завода. Там я качил на една успоредка и разказва – „Като се появи мъжкото магаре и, ей една голяма хала, като се качи отгоре й и тя нали е слаба и падна между железата. Че аз се наврях отдолу да я надигам, за да може да я скочи. Оная му работа като се отплесна, мина покрай мен, събори ми шапката, охлузи ми ушите, пуснах магарицата и избягах“.
Един боен ден на офицера Динев
В инженерния полк началникът на полковата работилница беше кап. Динев, това е капитанска длъжност и той не можеше да стане майор. Сапьорите много не го тачеха и той си намери длъжност в парашутния батальон. Направиха го ЗКТЧ, но смени униформата – от сухопътна сложи синя на ВВС – с едни кокарди, шлемове. Намерил един парашутен шлем и го сложил на главата си, качил се на стол и един войник му прави снимка отдолу. Снимката от кръста нагоре. 
Връща се в старото поделение и там, където се събират най-големите безделници в склад АБТВ, сложил снимката. Те вървят и викат „Ей, издигна се този човек“. Минах аз и викам – „На тази снимка й трябва текст“. И написах на машина – „И този летателен ден мина успешно за комуниста пилот Диньо Господинов Динев, всички задачи от висшия пилотаж са изпълнени на степен „отличен“. Тези отлични резултати комунистът Динев посвещава на приближаващата се годишнина от Деветосептемврийската революция у нас“. 
Същите хора минават край снимката, гледат я, но четат и текста и вече от хвалби преминават в гавра. Минал един наш колега, видял снимката на Динев. Вика „Туй кой го писа“, отвръщат му – майор Стамов. Срещнал го в града и му вика – „Знаеш ли Стамов какво е писал за теб под снимката, всички се смеят и се гаврят“.
Склададжията ми разправя – един ден влиза един дълъг ЗиЛ 130 Д. Зилът спира, въздухът изскача от спирачките, слиза майор Динев. С Гагаринска стъпка и развързана дясна обувка Динев тръгва към склада. Склададжията обаче, като го видял, скъсал текста и го мушнал в джоба на мантата си. Влиза Динев и впива поглед, но не вижда текст. И вика „Не се прави, тук Стамов е писал текст за мен“. „Няма такова нещо“, отвръщам.
джуров свинекомплексГодини по-късно Динев е вече пенсионер и беше охрана в ДЗИ банка. Като ме видя, тръгна със строева крачка и взе да се представя – „Г-н подполковник, дежурен по банка ДЗИ охранител Динев“. Подавам ръка, след минутка му викам: „Имам тежък грях към теб, Динев“. Разказах му за текста. Той слуша – „Ей, сега да има някой да напише такова нещо за мен, дори и да ме подиграват“.
Дай чай на офицера 
Имаше един командир на 7-а дивизия ген.-майор Иван Янакиев. Щабът на 7-а дивизия отива в София да изучават ПАСУВ (полева автоматизирана система за управление на войските). Цяла седмица я изучават, последният ден отиват на закуска и след това да се качат на автобуса и да си тръгват. 
Готвачът, един старшина, казва: „Чаят още не е сварен“ и генералът отвръща: „Ще изпушим по една цигарка, докато чаят стане, ще закусим и тръгваме.“ Минава половин час, чаят е готов и им го разсипват, но не в чаши, а в шоли (чинии). Идва друг готвач и го излива от чиниите в казана и вика: „Тия днес не са зачислени на храна, не им се полага.“ Генералът издивява – „Как не ви е срам, бе, я извикайте вашия началник.“ Един полковник идва и се представя. Генералът му вика: „Как не ви е срам, вие, като дойдете от София в Ямбол, от птиче мляко ви намираме, полите на шинела ни се надигат, демек, да ги опънат, а вие един въшлив чай не можете да дадете!“. И казва на офицерите: „Качвайте се на автобуса и да си тръгваме“.
Домат по тревога
войници маскират танк т-34„Същият този генерал се качва в една уазка и пътуват от Ямбол за Бояново, преди да стане командир на батальон, имаше капитан Аврамов.  Ще вдигат сапьорния батальон по тревога. Отзад в уазката се возят един политкомандир, майор Николов на инженерни, майор Славов на свързочниците. Като отиваме на полето, ни даваха суха храна – парче хляб, 2–3 филии, парче сирене, кашкавал, домат, колбас, краставица. Отпред генералът, с изпънат врат, добре зачервен. 
Още с влизането Славов почва да рови в пакета и да яде. Идва ред на домата, впива зъбите в домата, обаче ципата е мека и се пръска. Течността изскача с голяма скорост и се залепва за врата на генерала. Настъпва смут , а Славов започва да бърка в джобовете. Генералът вика: „Оставете, така е, когато някои хора не могат да командват жените си, да станат  да им направят по една закуска, а ядат от тия работи, които им дават“. 
Отиват в Бояново, дежурният рапортува, но се чува една глъчка от хора. Генералът вика – „Каква е тая глъчка?“. „Ами, другарю генерал, ще има тревога, че командирът каза на командния състав да дойдат по-рано, навреме.“ Генералът почва да го дъвче и вика – „Качвайте се и да тръгваме към Ямбол, аз с такива хора съм тръгнал дивизия да управлявам.“

Най-ново

Единична публикация

Избрани