В началото на 90-те години немската фирма Heckler&Koch (Heckler und Koch GmbH) получава задача да разработи щурмова пушка за приетия като стандартен в НАТО патрон 5,56х45. Целта била да се замени използвана дотогава в немската армия 7,62-мм щурмова пушка с обозначение HK G-3. Немските оръжейни специалисти с неохота приемат това решение, тъй като са убедени в по-високата ефективност на оръжията с калибър 7,62 мм срещу противник, защитен с бронежилетки.
Независимо от това конструкторите на известната фирма, наследник на Mauser, успяват да изпълнят задачата, като предложеният 5,56-милиметров образец е приет през 1995 г. с обозначението НК 50, което по-късно се променя на HK G-36.
В 1999 г. щурмовата пушка е приета във въоръжените сили на Испания. Производителите получават поръчки и за нуждите на полицейските структури във Великобритания и за някои правоохранителни органи на САЩ. Нейната конструкция до голяма степен прилича на американската щурмова пушка М-16. Автоматиката е изградена на принципа на използване на част от барутните газове за задвижване на затвора с помощта на газово бутало. Затворът се заключва към цевта в изходно положение със седем радиални бойни упора, които се движат в наклонени канали. При изстрел те завъртат затвора на 30 градуса, за да се отключи от цевта. Затворът е монтиран в затворна рама, която се придвижва по направляваща ос, върху която е разположена възвратната пружина.
Ударно-спусковият механизъм е изграден на модулен принцип и може да се доставя в няколко варианта в зависимост от предназначението на оръжието. Вариантите са с наличие или отсъствие на превключвател за вида на огъня – на редове по 2 или по 3 изстрела.
Монтиран е в един блок заедно с пистолетната ръкохватка и превключвателя за вида на водения огън. На автоматичен режим темпът на стрелба е 750 изстр./мин.
С G-36 може да се води единичен и автоматичен огън. Лостът на превключвателя е разположен от двете страни на блока, което дава възможност за удобно ползване на оръжието както с лявата, така и с дясната ръка. Нетрадиционно е решена ръкохватката на затвора. Тя е разположена в горната част на цевната кутия и може да се завърта наляво или надясно в зависимост от желанието на стрелеца. При стрелба затворната ръкохватка се движи заедно със затворната рама. Прикладът на G36 е сгъваем и е изработен от пластмаса, което значително олекотява цялото оръжие. За удобно пренасяне на щурмовата пушка върху горната повърхност на цевната кутия е изработена ръкохватка за пренасяне, като в задната й част са разположени мерните прибори. Това не е случайно решение на конструкторите, тъй като пушката е конструирана по т.нар. прогресивна схема. При нея точката на прикладване (мястото за поставяне на приклада на рамото на стрелеца) е близо до оста на канала на цевта. Такава схема предполага леко издигане на приклада нагоре. При това положение отскачането на цевта при изстрел се намалява значително в сравнение с оръжията, изградени по т.нар. класическа схема, при които точката на прикладване е по-ниско. Типичен пример за оръжие по класическата схема е АК-47, при който разсейването на попаденията при автоматичен режим на стрелбата е голямо. Изграждането на оръжията по прогресивната схема (включително и на G-36) има и някои недостатъци. Един от тях е необходимостта от високото разположение на мерните прибори – мерник и мушка, за да се компенсира изправянето на приклада. С това се обяснява и високото разполагане на мерните прибори на G-36. Изпитанията са доказали високата надеждност на оръжието при стрелба. При водене на огън 100 м на редове от 5 изстрела разсейването е само 12 см.
Стандартният вариант на щурмовата пушка, предназначена за немската армия, има два вида мерни прибори – оптичен мерник ZK 3,5х40 с трикратно увеличение на целта и колиматорен мерник за стрелба на къси дистанции. С оптичния мерник може да се води огън на разстояния от 70 до 1000 м. Съществува възможност и за монтиране на прибор за нощно премерване, позволяващ воденето на прицелен огън на разстояние до 350 м по гръдна фигура.
В челната част на цевта е монтиран огнегасител, който освен за основното си предназначение се използва и при изстрелването на ръчните гранати. Пълнителят има вместимост 30 патрона и е изработен от прозрачна пластмаса. Има издатъци за закрепване на два пълнителя един към друг. Освен това към гнездото на пълнителя може се закрепва и сдвоен барабанен пълнител
Beta-C с вместимост 100 патрона (два барабана по 50 патрона).
При производството на G-36 са използвани най-съвременни технологии, свързани с праховата металургия, отливането по модели, фасонния прокат и др. Това позволява надеждна работа на автоматиката при тежки условия – замърсяване, температурни колебания и др. В конструкцията са използвани голямо количество части от полимери. Те са устойчиви на удар и са термостабилни. В съответствие с изискванията за маскировка по повърхността на цялата пушка е нанесено термоизолиращо покритие. Това ограничава възможностите за разкриване на позицията на стрелящия от противниковите снайперисти.
Към щурмовата пушка G36 може да се закрепва щик-нож, който се носи отделно в метална кания. Предвидено е и закрепване при необходимост на 40-мм подцевен гранатомет, производство на фирмата Heckler&Koch. Общата дължина на стандартния вариант на G36 e 1000 мм с разгънат приклад и 758 мм при сгънат приклад. Дължината на цевта му е 480 мм. Масата не 
надвишава 4,1 кг.
Освен стандартния вариант фирмата Heckler&Koch изработва и скъсен вариант с обозначение G36K за нуждите на полицейските структури и за специалните части на армията. Той се различава по намалената дължина на цевта до 318 мм. Общата дължина на оръжието също е скъсена до 848 мм с разгънат приклад и 615 мм при сгънат приклад.
Още по-компактен е вариантът с обозначение G36С, чиято дължина с разгънат приклад е 720 мм при дължина на цевта 228 мм. Скъсените варианти придават на изстреляния куршум по-ниска начална скорост и дулна енергия, което намалява тяхната ефективност на големи дистанции. По-новите модели на различните варианти на G 36 са снабдени с пикатини релса
за закрепване на допълнителни приспособления – нощни мерници, лазерни целеуказатели, фенери и др.
В края на 2005 г. авторът на статията участва в избора на оръжие за нуждите на военна полиция във фирмата Heckler&Koch, като имаше възможност лично да се увери във високото качество на щурмовата пушка. При проведените стрелби се оказа, че оръжието е стабилно при водене на автоматичен огън, лесно се разглобява и поради модулността му бързо може да се компановат късоцевните и дългоцевните варианти.
Пушките на канадския баронет сър Чарлз Рос
]До началото на 20 в. Канада правила нееднократни безуспешни опити да внедри в армията си съвременно стрелково оръжие. Дори когато англичаните започнали производството на модерните по това време Lee Metford и Lee Enfield, те не били склонни да въоръжат канадската армия със съвременно оръжие. Затова в канадската армия продължавали да постъпват остарелите вече модели на пушките Martini Henry. Това не се харесало на канадското правителство и то решило да организира производство на пушки и карабини собствена конструкция.
По това време вече на сцената излиза канадският конструктор сър Чарлз Рос, който разработил интересна пушка, която до известна степен била повлияна от конструкцията на пушките на Фердинанд Манлихер.
Сър Чарлз Рос (Sir Charles Henry Augustus Frederick Lockhart Ross, 9th Baronet) бил потомствен баронет, роден през 1872 г. Титлата „баронет” (различна от барон) била наследствена благородническа титла, давана от британската корона. Тя е умалително от титлата „барон”, а рангът е между „барон” и „рицар”. При обръщение към носителя на титлата пред името му се поставяло „сър”.
Сър Чарлз Рос получил образованието си в престижния „Итън Колидж”. Освен увлечението му по спортно гребане той станал популярен като отличен стрелец. Сър Рос служил в армията като лейтенант през време на втората англо-бурска война. От 1904 до 1913 г. бил вече капитан и назначен като съветник по малки оръжия на канадското правителство. През този период конструирал пушката, носеща неговото име.
През Първата световна война неговата пушка била в масово производство и била приета на въоръжение в канадската армия. Верен на своето хоби като спортен стрелец, той конструирал също и спортни пушки, които станали доста популярни дори и след Първата световна война. Сър Рос бил един от най-големите земевладелци във Великобритания. Той притежавал шотландски земи, простиращи се до около 366 000 дка (около 1480 км2, почти колкото цялата Сливенска област) с около 3000 наематели. Женил се три пъти. Умира на 27 юни 1942 г. във Флорида.
Първият модел на пушката на сър Чарлз Рос бил приет в канадската армия през 1902 г. с обозначение Rifle, Ross, Mark I. Тя била предназначена за 7,7-мм английски пушечен патрон, известен с обозначенията 7,7x56R и .303 British. Пушката била приета на въоръжение в канадската армия и кралската конна полиция (Royal Canadian Mounted Police).Пушката Rifle, Ross, 
Mark I имала дължина 1234 мм без щик и 1488 мм с поставен щик. Дължината на цевта била 711 мм, а масата – 3,9 кг. Мерните прибори на Ross Mark I били открити тип регулируеми. Пушката била произвеждана в оръжейната фабрика в гр. Квебек. Голяма част от механизмите и частите били произведени в американските фирми Billings & Spencer и Frank Mossberg Co. Към пушката се закрепвал къс щик с дължина 254 мм. Rifle, Ross, Mark I имала магазин с вместимост 5 патрона, като патроните се разполагали в него шахматно.
През 1907 г. на въоръжение в армията бил приет усъвършенстван модел с обозначение Ross Mark II. Той имал затвор с два упора на бойната глава. До 1912 г. пушката претърпяла няколко изменения, свързани с някои нейни съществени недостатъци – чувствителността към замърсяване, сложното боравене със затвора, особено при необходимост от неговото разглобяване и сглобяване. Имало случаи на възникване на изстрел при незаключен затвор. Rifle, Ross, Mark II била незначително по-къса от предходния модел, като дължината й била 1210 мм без щик и 1464 мм с поставен щик. Дължина на цевта била 711 мм, а масата 3,75 кг. Rifle, Ross, Mark II имала магазин с вместимост 5 патрона, като патроните се разполагали в магазина шахматно както при Rifle, Ross, Mark I.
През лятото на 1910 г. канадската армия приела на въоръжение нов вариант на пушката с обозначение Rifle, Ross, Mark III, която се превърнала в основно оръжие на канадския експедиционен корпус на фронтовете на Първата световна война. Често била обозначавана съкратено Ross M-10.
Пушката била снабдена с надлъжно пълзящ затвор, като двата упора на бойната глава били заменени със седем фигурни нарязани сектора. Тази промяна била направена с цел да се повиши надеждността на заключване на затвора към цевта, тъй като се увеличавала контактната площ на затвора и затворната кутия. Решението обаче довело и до някои негативни 
резултати, като например усложняване на производството, свързано с изработването на нарезите, необходимостта от често почистване поради чувствителността на затвора към замърсяване, сложните разглобяване и сглобяване и др. Пушката имала магазин с вместимост 5 патрона, като патроните се разполагали едноредово. По подобие на пушките Lee Metford и Lee Enfield в затворната кутия бил разположен отсекател, който блокирал подаването на патрони от магазина към патронника и превръщал пушката в еднозарядна.
При Ross Mark III мерникът бил разположен в задната част на цевната кутия. Позволявал стрелба на разстояние до 1800 м. Ross, Mark III имала дължина 1285 мм без щик и 1539 мм с поставен щик. Дължината на цевта била 775 мм, а масата достигала до 4,4 кг. Цевта имала четири нареза, нарязани наляво със стъпка 254 мм.
През 1911 г. се появил снайперов вариант с обозначение Rifle, Ross, Sniper. Негова база била пушката Ross Mark III, към която бил монтиран оптичен мерник Warner &Swasey с 5,2-кратно 
увеличение. Подобен мерник бил използван при снайперовите пушки в САЩ. Мерникът бил закрепен на специална стойка от лявата страна на оръжието. По този начин той не възпрепятствал при боравене със затвора и при пълненето на магазина с патрони. Пушката в снайперовия вариант имала добър успех, тъй като дългата цев осигурявала висока далекобойност, а надлъжно придвижваният затвор без извъртане на ръкохватката осигурявал висока скорострелност. Неудобствата, свързани с чувствителността на затвора, били компенсирани с по-големите грижи, които полагали снайперистите за оръжието си.
Страниците подготви доц. д-р инж. Георги Маринов
