Нищо не е така, както го пише в медицинските книги, казва за COVID-19 лейтенант д-р Маринова от Инфекциозната клиника на ВМА
Един от най-младите лекари в Инфекциозната клиника на ВМА лейтенант д-р Диляра Маринова, специализант от година, посреща заедно с колегите си още първите пациенти с новия коронавирус. За първи път в т. нар. изолатор, където са тези с доказан COVID-19, влиза с втория екип на клиниката през март. И преминава от график от 7-дневни дежурства до днешния, по-облекчен, какъвто ситуацията позволява в зависимост от натовареността с пациенти в клиниката. Която продължава да е основният стълб на борбата с новия коронавирус в страната. Излишна е всякава скромност, необходим е професионален анализ на капацитета на военномедицинските ни екипи, които намериха верния алгоритъм в работата в пандемия от абсолютно непознат вирус.
Засега графикът зависи и от тежестта на заболяванията на болните, разказва д-р Маринова. „Всеки момент сме готови за изненади и промени в ситуацията, наясно сме с нея”, потвърждава тя. И определя и силата на Катедрата по инфекциозни болести, и на Клиниката в това, че работят в екип като едно цяло, доказан в дните на пандемията.
Д-р Маринова е свързана с Инфекциозната клиника и от времето преди официалното й влизане в екипа – при многото стажове и още от първия ден на първото упражнение в V курс по инфекциозни болести от университетското й време. Оттогава тя намира начин да бъде в клиниката, а по-късно и да подготвя докторантура. Лейтенант Маринова определено не е „случайно попаднал електрон” в екипа. Рано й е все още да отговори коя част от инфекциозните заболявания са й най на сърце, все още всичко й е еднакво интересно. Покрай епидемията обаче
я привличат диагностичните предизвикателства
Диляра предлага по темата да говорим след година. Защото и тя, и всичките й колеги за краткото време от началото на пандемията се сблъскват с новости и предизвикателства наживо, извън наученото от учебниците. Д-р Маринова смята, че има невероятния шанс да работи редом с колегите си с голям професионален опит и да се учи от тях.
Истината е, че и всички в екипа, независимо от стажа си, научават много. „Нищо не е точно така, както го пише в медицинските книги”, обобщава Диляра опита от последните месеци. Нещата с вируса могат да бъдат много непредвидими, да се случват бързо с развитие на заболяването или понякога бавно при лечението, за съжаление, казва тя. Лично Диляра все още се учи на по-дисциплиниран подход по думите й при различните ситуации в развитието на заболяването. Това според нея означава подреденост, бързо мислене и правилно вземане на решения, гъвкаво съобразяване със ситуацията. Задължително е екипът „да се стикова” в работата си, за да се случва всичко организационно, когато и както трябва, както обобщава Диляра. Иначе, в тази клиника медиците имат отработен професионален рефлекс как да се пазят при такива силно заразни инфекции. Макар и те да са били уплашени в началото, не ги е превземал истинският страх.
Ако човек има слабо място в състоянието на здравето, вирусът успява да си намери пътя до него, казва д-р Маринова. Засега няма отговор защо някои пациенти боледуват по-тежко. Но е вярно едно: ако имаш придружаващи заболявания, колкото е по-тежко състоянието ти преди заразяването с вируса, толкова е по-лоша прогнозата за него. Отчасти отговорът е в състоянието на имунната система. И вероятно на нея се дължи разликата в клиничната картина на хората. Вече се знае, че имунната система реагира много бурно при някои и това е причина за пораженията на органите, не толкова самият вирус. Но все пак
в имунната система
е надеждата
а работата на лекарите, казва д-р Маринова, е само да помогнем на пациента да се справи. Лекува се и общото състояние и се поддържат основните жизнени функции, за да не се влошат, докато организмът се пребори. Следим определени показатели, които променят и терапията, обичайно се развива и бактериална инфекция. Ако има лекарство все пак, допълва тя, ще се атакува самият патоген, причинител на заболяването.
При липса на ваксина и на лекарство
в какво се фокусира надеждата на заразените
от COVID-19? Днес надеждата за лечението с кръвна плазма с антитела от оздравели пациенти е най-голямата надежда, казва д-р Маринова. И много от излекуваните болни имат желанието да даряват кръв за изработването на кръвна плазма. Това днес се очертава като по-адекватното и по-надеждно лечение, което обаче се съобразява с индивидуалното състояние на пациента, не е за всеки, но дава шанс. Това е светлината в тунела в битката с вируса. А този метод е използван и при други вирусни заболявания през годините.
Засега д-р Диляра Маринова си мечтае за малко отпуск… Мечтае и да се открие по-бързо лекарство срещу този вирус. И да се знае, че инфекциозните болести не бива да се пренебрегват. И като общество повече да мислим за тях, защото могат да са много опасни и защото ще продължават да бъдат с нас. И въпреки че и COVID-19 един ден ще има своя спад, по-важно е да сме бдителни, но без паника, не уплашени, за да се пазим един друг взаимно, казва един от най-младите в екипа на Инфекциозна клиника на ВМА. И допълва, че има много още какво да се научава за пандемията.
Благодарност
Д-р Маринова споделя с благодарност за работата на колегите реаниматори от ВМА в реанимационната стая в Инфекциозната клиника, които също са на първа линия в борбата с COVID-19. Тези реанимационни екипи се грижат за най-тежко болните, което е в голяма помощ на Инфекциозна клиника. Освен това известно време ролята на преходна, буферна зона изпълнява Клиниката по психиатрия на ВМА, променила временно профила си и подготвена за приемане на позитивни пациенти. Точно за съмнителните, но недоказани все още с вируса, първо за тях на първа линия се грижи екипът на тази клиника. Оттам пациенти с доказан коронавирус са изпращани при инфекционистите. Диляра е работила най-много с Илия и Ивайло, изпълняващи задълженията на реанимационна сестра, с д-р Кунова и д-р Добрев. А лекарите от преходната зона до уточняване на диагнозата се грижат за пациентите, като дават и консултации, свързани с психическото им здраве, с депресивни симптоми и с неизбежните безпокойства по време на пандемията.
Вирусът
Самият вирус е интересен като протичане на заболяването според д-р Диляра Маринова. Различен от това, което медиците „очакват от него”, и продължава да ги изненадва с широката клинична картина, с огромен брой и широта на симптомите, които предизвиква. От този вирус един заразен човек може и само да кихне два пъти, но и да умре от него, заключава младият медик. Може и да загубиш само обоняние или да получиш главоболие, но освен белите дробове вече е известно, че се засягат бъбреците, черният дроб, сърцето, почти всички системи в организма. И най-вече, т.нар. микроциркулация с най-малките кръвоносни съдове, начина, по който се съсирва кръвта – по-специфичното поражение на COVID-19.
Оздравяването е доста дълъг период и може да нанесе поражения, когато вирусът вече е изчистен, но и тогава продължава да има ефект върху здравето. Затова пътят на един пациент не приключва с неговото изписване. Събрахме опит и ако има друга подобна пандемична ситуация, бихме могли да реагираме още по-бързо по изградени модели, казва д-р Маринова, а във ВМА сме едни от първите, които изградихме такива работещи модели, с което много се гордея, казва тя.
