Турция печели превъзходство в прокси войната в Либия срещу Русия, съобщават днес световните медии. Още не е ясно обаче дали това би довело до мирни преговори и политическо решение между признатата от ООН власт в Триполи и господстващия в източната част на страната военен главатар Халифа Хафтар. Според “Ню Йорк таймс” може да става дума за начало на нова фаза в конфликта, която да го направи подобен на сирийския.
Силите на международно признатото правителство на Либия съобщиха днес, че са влезли в Тархуна, последната твърдина на Хафтар край столицата Триполи, която той се опитва да превземе от 14 месеца, предаде Ройтерс.
Вчера силите на Хафтар се оттеглиха от предградията на Триполи, които бяха превзели в рамките на офанзивата си.
Военната подкрепа на Турция помогна на международно признатото Правителство на националното съгласие (ПНС) на министър-председателя Файез ал-Сарадж да постигне серия от победи през изминалите седмици. Така то успя да прекрати офанзивата срещу Триполи, в която боевете бяха стигнали до южните предградия на столицата и до бомбардировки над центъра ѝ.
ПНС каза, че силите му са стигнали до центъра на Тархуна, след като са атакували града от четири страни. Ройтерс цитира жители на града, че правителствените войски се влезли в него. Вчера силите, подкрепящи ПНС заявиха, че са си върнали контрола над Триполи, а техните противници, атакуващи столицата, потвърдиха, че се изтеглят.
Военният щаб на ПНС обяви, че контролира всички граници на административната зона на Триполи. В същото време източник от Либийската национална армия (ЛНА) на Хафтар каза, че в четвъртък ще приключи изтеглянето си от столичните предградия Айн Зара, Абу Салим и Касър Бен Гашир в посока към град близо до Тархуна.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган прие вчера в Анкара Ал-Сарадж и според турските медии е обсъдил с него подробностите около евентуално политическо решение на конфликта, предаде Ал Джазира.
Турция, която има войски в Либия, и Италия подкрепят правителството на Ал Сарадж, докато Хафтар има подкрепата на Русия, Обединените арабски емирства, Египет и неофициално – на Франция. Ал-Сарадж е обвиняван, че има подкрепата на ислямистки организации, включително на Мюсюлмански братя и че на негова страна се бият джихадисти, които Турция е прехвърлила в Либия от Сирия.
Русия твърди, че не се меси пряко на либийското бойно поле, но медиите изобилстват от сведения, че там се сражават стотици наемници от руската частна армия „Вагнер“ и че Москва изпраща в подкрепа на Хафтар изтребители, които преди това биват пребоядисвани в Сирия.
Анкара изостави опитите си за политическо решение, след като Хафтар напусна миналия януари мирни преговори, организирани в Москва от Русия и Турция. Тогава турците засилиха военната и логистичната си подкрепа за ПНС.
В резултат на това през последните седмици правителствените войски завзеха няколко стратегически пункта на ЛНА, включително военновъздушната база Ал-Уатия до границата с Тунис. и международното летище на Триполи.
В понеделник воюващите страни съобщиха, че са се разбрали да се върнат на масата на преговорите и Египет и ОАЕ приветстваха това. Ахмед Маетиг, заместник на Ал-Сарадж веднага отлетя за Москва, вероятно да обсъжда подробностите на на възможно споразумение за прекратяване на огъня.
Турция обаче продължи да настоява за незабавно политическо решение – независимо от вероятните преговори в Москва. Външният ѝ министър Мевлют Чавушоглу каза, че победите на ПНС показват, че “Хафтар не може да спечели тази война” и че страните, подкрепящи примирието, трябва да се съсредоточат върху това да постигна политическа сделка.
Междувременно Турция и Русия, главните кукловоди в прокси-конфликта имат проблеми вътре в своите лагери, отбелязва Ал Джазира. Турция и Италия са в единоборство, коя ще има водещо влияние в Либия след войната. В Москва започват да се уморяват от странностите на Хафтар, който все повече им заприличва на “нов Кадафи” и не е изключено за в бъдеще да се опитват да го заменят според арабската телевизия.
Според Ал Джазира либийската война все повече заприличва на тази в Сирия, където Русия и Турция си официално си сътрудничат в поддържането на крехко прекратяване на огъня, макар да подкрепят враждуващите страни – съответно правителството на президента Башар Асад и силите на бунтовниците срещу него.
Турският анализатор по въпросите на сигурността Абдула Акар казва пред Ал Джазира, че страната няма опасност да затъне в блато, какъвто риск е поела в Сирия, защото в Либия подкрепя единствения легитимен играчи, а Сирия – разнообразни антиправителствени групи.
Целите на турците и руснаците в Либия обаче са различни. Анкара твърди, че предпочита обединена Либия, докато Русия предпочита тя да бъде разделена, за да поддържа по лесно влиянието си там и съответно – в Северна Африка и Средиземноморието.
Турция полага дипломатически усилия да консолидира зад своите усилия съюзниците си от НАТО, особено след като миналия месец генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг каза, че той е готов да подкрепи ГНС. Италия обаче, която също е важна страна в НАТО има исторически връзки и интереси в бившата си колония Либия, където преди нея исторически известно време е господствала и Османската империя.
Според турски дипломатически източници Италия е подкрепила турската намеса в Либия, само за да елиминира от борбата за влияние Франция. Ако обаче конфликтът бъде решен в полза на Турция, Италия може да се обърне срещу нея и да обвини, че се е съюзила с ислямисти в Либия.
Източник: https://clubz.bg/
