„Няма значение дали си офицер или сержант, мъж или жена, колегите се стремят да
помагат”, твърдят артилеристите от 20-и
самоходен дивизион в район „Кабиле” – Ямбол
Взимам заглавието на тази статия назаем от един разказ на великия шегобиец Джером К. Джером. Първата асоциация, която изникна в паметта ми, беше от времената, когато аз самият бях новобранец, теленото копче се забиваше в гръкляна ми, носех колана, пристегнат на куките, а вечер, като си събуех шаячния клин на въшкарника, краката ми бяха по-гладки и от тези на манекенка след епилация. Старите крещяха: „Сапунка!”, „Бегом-марш, бомбета, за кофата!”, а ако малко се забавиш в суматохата, може да отнесеш и някой плесник зад врата.
Но това са реминисценции от една друга епоха. Сега всичко е доста по-различно, кадровите военнослужещи се възприемат един друг като колеги. И се стремят да си помагат,
въпреки нелеките условия, в които работят
Започваме нашия разказ с лейтенант Иван Динев, постъпил в 20-и самоходен артилерийски дивизион, район „Кабиле” – Ямбол, през 2019 г. Завършил е специалност „Полева артилерия” в НВУ „Васил Левски” – факултет Шумен. „По време на обучението имахме някаква представа за това, как стоят нещата в нашата професия, но впоследствие, след като завърших, от момента, в който ме разпределиха тук благодарение на подкрепата на колегите и добрия колектив успях много бързо да навляза”, разказва той.
От една година лейтенант Динев е командир на взвод за разузнаване и управление и отговаря за 18 подчинени. А от позицията на 25-годишната му възраст
това е сериозно предизвикателство
„Досега не съм отговарял и наставлявал други хора освен себе си, макар колегите, останалите военнослужещи, да имат много по-богат житейски опит от мен. Трябва да пречупиш това мислене у себе си, цивилното, и да застанеш наистина в ролята на командир на тези хора, въпреки че някои са по-възрастни и доста по-опитни, но нямам проблеми с подчинените си, изпълняват задълженията си коректно”, уверява ни той.
Младши сержант Димитър Ников служи тук от 2007 г., т.е. от самото създаване на дивизиона, постъпва направо от ученическия чин. В началото е назначен като мерач на гаубица, 
впоследствие завършва Центъра за подготовка на специалисти в Сливен през 2015 г. Сега е командир на гаубица и отговаря за четирима души екипаж.
„Като мерач на гаубица изпълняваш само заповеди, а сега в бойното отделение трябва да следя за действията на абсолютно целия екипаж на машината”, разказва той и допълва: „Харесва ми предизвикателството да си военен. В началото имаше и мисии, а това беше атрактивно за мен – не само като заплащане, имам предвид – това е Афганистан, сблъскваш се с нова култура”.
Ефрейтор Теодора Колева служи в дивизиона от 13 години, тя също е тук от самото му сформиране. „Първо започнах в противотанкова батарея като оператор на ПТУР „Фагот” – противотанкова ракета с кабелно управление.” След това става метеоролог, а от миналата година е командир на метеорологично отделение в щабна батарея. Отскоро е започнала курса за сержанти в Сливен. Когато го завърши,
ще оглави артилерийска предна наблюдателна група
„Имам желание да се доказвам, да се развивам, ще ми се да видя как е от другата страна – да работиш с хора, да имаш подчинени”, споделя тя. В армията й харесват дисциплината, правилата, които в цивилния живот или не се спазват, или се заобикалят. Семейна е, има 11-годишен син. И казва през смях: „В детската градина децата много се забавляваха, като отивах да го взимам с униформата, сега в училище на родителските срещи е същото”.
А лесно ли се работи с мъже, когато си жена?
„Въпреки че нашата е мъжка професия, ние, жените, се стремим да се справяме, а мъжете от своя страна – да ни помагат”, уверява ни ефрейтор Колева.
Дронът не е играчка и управлението му не е шега
Старши лейтенант Ивелин Кацев и старши сержант Димо Димов не могат да се похвалят с някакво интересно хоби, но работата им в Шуменския факултет по артилерия на НВУ „Васил Левски” е свързана с управлението на дрон и е повече от хоби.
Старши лейтенант Кацев е асистент в катедра „Артилерия”. Пред наш екип той ни демонстрира как работи безпилотнен летателен апарат тип: „Дрон”, клас: мини. С него могат да се изпълняват различни дейности като разузнаване на маршрути и определяне на координати. „Опитваме се да коригираме огъня на артилерията чрез използване на вградения в дрона джипиес. Също така той ни служи за разузнаване
на цели и за обучение на курсантите. В следващите учебни планове сме въвели такава дисциплина – „Бойна работа с безпилотен летателен апарат за нуждите на артилерията”, обяснява Кацев.
Друго наименование на тази дисциплина е дистанционно управляеми системи, които се различават по големина и способности – ударни или чисто разузнавателни. Този, който се използва за обучение в Шумен, е от най-малките класове за тактически задачи.
Имат ли интерес курсантите, дронът все пак е устройство, което предизвиква интерес и в цивилния живот?
„Демонстрирането на снимки от дрона и тяхното съчетаване с географска карта беше много интересно за всички курсанти. Като цяло използването на съвременни технологии много
ги впечатлява, разказва асистентът в катедра „Артилерия”. Разбира се, започва се първо с теория, която впоследствие се комбинира с практика по разузнаване на маршрутите и други тактически задачи.
От своя страна старши сержант Димо Димов е оператор на безпилотния летателен апарат. Той е курсант в четвърти курс. „Първоначално, когато ме назначиха на тази длъжност, беше доста стресиращо. Нямаш зрителен контакт с всичко в околността, но камерата ни предоставя достатъчен обзор на това, което се случва около нас. Като малки всички сме си играли с колички с дистанционно управление, това ме привлече”, споделя той.
А трудно ли е оперирането с дрон? „Всяко начало е трудно, но като видиш и свикнеш с особеностите на машинката, всичко става лесно”, уверява ни Димов.
