На Лъвов мост ще поставят възпоменателна плоча за Първа българска армия
„На 17 юни 1945 г. на площад „Лъвов мост“ в София е посрещната българската войска, която се завръща от фронтовете на Втората световна война. През 2020 г. се навършиха 75 години от това паметно събитие. Една от инициативите на Съюза на ветераните от войните на България за отбелязване на участието на Българската армия в заключителния етап на Втората световна война, за която има подкрепа от кмета на Столична община Йорданка Фандъкова и нейния екип, е поставяне на паметна плоча (възпоменателен знак) на площад „Лъвов мост“. Откриването ще бъде достоен завършек на отбелязването на 75 години от приноса на България и нейната армия в разгрома на хитлерофашизма“. Това написа неотдавна журналистът и бивш главен редактор на вестник „Българска армия“ полк. о.з. Спирдон Спирдонов.
Лъвов мост, оказва се, въобще не е случайно място. Там на 17 юни 1945 г. е издигната Триумфална арка за посрещането на завръщащите се от Втората световна война последни части на Първа българска армия. Точно тук са посрещани и важните гости на града през годините назад. Този площад е бил нещо като порта на града. На практика арката от юни 1945 г. е последното издигане на такова съоръжение на площада.
Преди това под такива специално изграждани арки са минавали наскоро венчалата се царска двойка – княз Фердинанд и княгиня Мария-Луиза, младоженците цар Борис и царица Йоанна Савойска, германският кайзер Вилхелм II и австро-унгарският кайзер Карл.
Арките са били нещо като полувоенни съоръжения, които са ползвани и за тържествени събития, но и за военни цели – посрещане на победоносните войски.
Това са основно представителни конструкции, които се строят специално за определено тържествено събитие и по точно определен повод. Има различни арки, през годините са издигани и постоянни, и временни, като постоянните понякога са по-временни и от самите временни. Арката е вид венец, който е изграден също от тухли или дърво, под него се минава свободно и тържествено. На арките обикновено има и надписи, указващи даденото тържествено събитие.
Арки са били изграждани на Лъвов мост също и за посрещането на сръбския крал Петър през 1904 г. Мястото е било важно и доста натоварено кръстовище през годините. Преди построяването му през 1889 г. тук се е намирал известният Шарен мост. Днес Лъвов мост преминава над Владайската река и е разположен на кръстовището на съвременните бул. „Мария 
Луиза“ и бул. „Сливница“, като свързва Централната жп гара и Централната автогара с центъра на столицата. Мостът е една от забележителностите на града, както е и символ на столичния район „Сердика”. В непосредствена близост до моста и кръстовището се намира и едноименният площад „Лъвов мост”.
Поставянето на възпоменателен знак с работен текст: „Тук на 17 юни 1945 г. София посреща завърналите се от Втората световна война части на Първа българска армия, командвана от ген. Владимир Стойчев“, ще бъде също и значимо свидетелство за поколенията на този етап от историята на нашата държава.
Легенда за „шашавия Халил“
Историята на Шарения мост, днес Лъвов мост, се свързва с името на богатия софийски турчин Халил Сали Ефенди. Сред шопите станал известен като „шашавия Халил“. Една реколта се случила много добра и сред шопите бързо се разчуло, че Халил купува слама. Селяните започнали да се надпреварват кой да му донесе повече. Халил никого не върнал, а честно, макар и евтино, плащал на всеки. На въпроса, защо му е толкова слама, турчинът спокойно отговарял, че „времето продава сламата“. На следващата година реколтата не била толкова добра и селяните пак идвали при Халил – но този път, за да си купят по някоя кола слама. И Халил продавал – естествено, с печалба.
За да докаже на шопите, че изобщо не е „шашав“, съградил мост. От едната му страна стоял надпис: „С време продадох, мост създадох“, а от другата поръчал на каменоделците да изпишат върху камък едно нравоучение от Корана: „Където няма мост – съгради мост. Където няма чешма – съгради чешма“. В духа изцяло на турската архитектурна традиция мостът бил нашарен с червени и жълти линии, откъдето идва и името му „Шарен мост“. Днес тези надписи не са съхранени.
Четиримата обесени „левове“
Лъвов мост е построен в памет на четирима софийски книжари. Малцина знаят, че малко преди Освобождението в София са обесени четирима софийски книжари. Петият – Никола Вардев, се спасил по чудо.
В местността „Капана”, близо до дюкяна си, е обесен книжарят Стоян Недялков Табаков. На вратата на книжарницата, край пътя, е обесен бистричанинът Никола Крушкин–Чолакът. Книжарят Георги Стоицев увисва на бесилото точно на „Шарен мост”– оттам очаквали руските войски, а техният сътрудник Киро-селянинът пък обесили на Конския пазар. Четирите лъва на Лъвов мост днес символизират именно тези четирима обесени българи.
