Най-после дойде покана за възобновяване на работата на Съвместната комисия София–Скопие, но… само за да се подпишат протоколите от последното заседание от 2019 г.
Минали са само дни от календарното начало на есента и тя вече ни напомня за себе си. Колко ще продължат дъждовете и дали ще ни се подари едно „циганско лято”… Но пък никой не ни пречи да го очакваме.
За братовчедите оттатък границата е някак по-лесно. Там няма нужда да гледат календара, за да посрещнат есента. Замирише ли столицата Скопие на печени чушки – лятото си отива. Работейки край Вардар, разбирах смяната не сезоните тъкмо по приятния сладникав вкус на печена чушка. Може на улиците и площадите да кипят бурни протести, в парламента управляващи и опозиция да са се хванали за гушата и в кафенетата и ресторантите да се вихрят бурни страсти и остри дебати, гражданинът на Република Северна Македония застава пред малката си трикрака кръгла печка, монтира кюнците, събира отнякъде дърва за горене и започва да прави своя айвар. Нашата лютеница, ако не знаете, по малко по различна технология, но също така много вкусна.
Поради пандемията с коронавируса и заради това – неудобствата при пътуване, не можах на място да се уверя дали и сега традицията е спазена. Но съм сигурен, че и през тази болна година печките се монтират в дворове и пред входове на жилищните блокове, около тях се събират съседи и приятели, мястото си става терен за социални контакти, погледнато отвсякъде.
Хем работа се върши, хем зимнина се готви, хем и политиката се бистри…
Есен е. И календарно, и политически, пък и битово. Толкова приказки изприказвахме за паузата в работата на Съвместната комисия за история и образование между София и Скопие, че с надежда се ослушвахме дали откъм Вардар няма да дадат сигнал, че са готови да изпратят покана за поредната среща. Нали на тях се пада задължението да бъдат домакини, след като в края на ноември едностранно прекъснаха дейността, аргументирайки отказа си да работят с предстоящите тогава предсрочни парламентарни избори на 12 април. Не били искали да политизират работата на експертния орган, създаден съгласно Договора за приятелство и добросъседство, подписан на 1 август 2017 г. в Скопие от премиерите Борисов и Заев.
Историята е позната, за да я описваме по-задълбочено. Но в крайна сметка, след 10 месеца прахосване на времето поради обратите в хода на политическия сезон в Република Северна Македония най-после възникнаха условията дейността на Комисията да се възобнови. С провеждането на предсрочния вот на 15 юли със съставянето на коалиционното правителството начело със Зоран Заев, в който министър на външните работи стана Буяр Османи от Демократичния съюз за интеграция, би трябвало да са отпаднали всички пречки работата да продължи. Имам предвид посочените от съпредседателя на Комисията от страна на Скопие проф. Драги Георгиев „пречки”, които, както и да ги погледнеш, бяха само несръчно оправдание на македонската страна за отказа й да дебатира с българските си колеги щекотливата и крайно чувствителна тема за Гоце Делчев. Притесненията, поднесени от проф. Георгиев, пък и от други членове на тяхната група, за това, че позицията им в разговорите на масата би могла „да се политизира” по време на предизборната кампания, се оказаха напълно фалшиви. И ако е имало все пак такива, те – твърдях го и продължавам да го твърдя, познавайки манталитета им, те са били свързани само с резултата от вота и с отговора на въпроса кой ще е бъдещият премиер. Защото това са хора, които цял живот са „правили наука”, съобразявайки се с това, кой е начело на властта и какви идеи има за историческото наследство.
Представете си, че лидерът на опозиционната ВМРО–ДПМНЕ и неговата партия бяха спечелили вота, а това беше възможно, с какво „скърцане” тези седмината в македонската половина на Комисията трябваше да вземат завоите в оценките си и подходите си към темите от дебата с българските им колеги. Жалка и жална работа… А че ги е било страх и че мотивите за едностранното прекъсване са били политически, става ясно чак сега. И то по признанието на самия проф. Драги Георгиев, който в многобройните си публични прояви напоследък няколко пъти съобщи, че истинската причина те да се оттеглят и по същество да блокират работата на Комисията са били двата документа на София – Рамковата позиция на правителството и Декларацията на Народното събрание. Точка.
Както и да е. Зоран Заев състави коалиционен кабинет, вкара нови хора в правителството – със и без достатъчно управленски опит, коалиционният партньор от ДСИ на Али Ахмети взе своето от баницата на властта и работата уж потръгна. Новият министър на външните работи Буяр Османи като една от първите си стъпки привика членовете на двете Комисии, които Скопие има със своите съседи – тази с Гърция и с България. Препоръката му беше работата им да бъде продължена колкото може по-скоро като знак, че Република Северна Македония е последователна във външната си политика и държи договорите с България и с Гърция да се изпълняват. А поне в нашия случай Комисията за история и образование и нейните резултати, колкото и условни да са те, се превърнаха в единствения принос към изпълнението на договореностите от подписания от Заев и Борисов документ на 1 август 2017 г. Явно
Османи държи да подчертае приемствеността в поведението и на този кабинет на премиера Заев на международната арена и по-специално към съседите. По този начин, като че иска да опровергае онези свои критици, които във факта, че е албанец и че идва от страна на коалиционния партньор ДСИ на Али Ахмети, го обвиняват, че може да „кръшне” от водената от неговия предшественик Никола Димитров линия. Е, няма, поне такива са декларациите на Османи. А и наследството на Димитров е такова, че трудно би могло да бъде оценено еднозначно. По-скоро, напротив.
Все пак покана за среща дойде. Но вместо да зарадва членовете на българския екип, тя внесе ново разочарование. Най-напред тя бе „датирана” за четвъртък и петък на първата седмица на октомври, което се оказа, че е неудобно за нашите експерти. Обратното българско предложение е за следващата седмица, пак в четвъртък и петък, тоест на 15 и 16 октомври, което от страна на съпредседателя проф. Драги Георгиев е било прието с условието, че за него времето е приемливо, но че останалите членове на ръководената от него група не са още консултирани.
По-важно е обаче, че дневният ред на срещата, изпратен от проф. Драги Георгиев, не удовлетворява в никакъв случай българските му колеги. Като основна задача на евентуалното виждане в Скопие проф. Георгиев е предложил да се обсъждат протоколите от последната им среща в края на ноември, след която настъпи паузата в работата на Комисията. Което означава, че дебат по същество няма да има. А това потвърждава изразяваното от нас мнение през всички тези десет месеца от ноември насам, че паузата, аргументирана с изборите в Република Северна Македония, е само инструмент за тупкане на топката и начин за бавене. На всичко отгоре, през лятото от българска страна е бил изпратен вариант на протокола за срещата от ноември с предложение поне той да бъде уточнен, след като експертите не могат да се срещнат и дебатират. Но от страна на Скопие не е била проявена готовност дори само за това. И сега – давайте да се видим, но да обсъждаме съдържанието на протоколите от предишното заседание. На всичко отгоре, както разбирам, македонската страна имала намерение
да внесе своите бележки върху българския текст за протокола които били достатъчно дребнави, но многобройни, така че да породят сериозни възражения от българските участници и да предизвикат спор, от който нямало да има никакъв смисъл. Освен хабене на времето, разбира се.
Така че, рано е да викаме „Ура!”. Ако въобще с такива партньори като тези оттатък човек може да си позволи да го прави.
