доц. д-р инж. Георги Маринов
Над 70 години пистолетът „Макаров” е неотменна част от въоръжението на командния състав на руската армия, на полицейските и специалните структури. За това време той си е извоювал висок авторитет като персонално защитно оръжие поради високата надеждност, простото устройство и добрата спираща способност на изстрелвания куршум. Независимо от това към настоящия момент пистолетът се счита за морално остаряло оръжие и са налице сериозни опити за неговата замяна. Една от причините за това е масовото внедряване на индивидуални средства за балистична защита – каски и бронежилетки, които са непробиваеми за патроните 9х18 ПМ.
На 14.02.2012 г. при посещението си в Тулския оръжеен завод руският вицепремиер Дмитрий Рогозин заяви „Този пистолет превъзхожда такива, като австрийския Glock. Сега ние сертифицираме новия пистолет, който ще замени пистолета „Макаров”. Тези думи се отнасят за новопоявилия се по това време пистолет с наименование „Стриж”. Той е разработен в руската частна компания Arsenal Firearms, влизаща в състава на групата предприятия Arsenal. Нейни учредители са известният руски бизнесмен и оръжеен колекционер Дмитрий Стрешинский и италианският журналист Никола Бандини.
Пистолетът е бил предложен от неговите разработчици в качеството на основно късоцевно оръжие за Въоръжените сили на Русия. Както се отбелязва в специализираната преса, пистолетът не успял да издържи на жестоките армейски изисквания при проведените изпитвания в Централния научноизследователски институт за точно машиностроене (ЦНИИточмаш). Независимо от това неговото производство продължава и след внасяне на редица усъвършенствания той намира добър прием на гражданските оръжейни пазари в Европа и в САЩ. Там той е познат с обозначението AF-1 Strike One.
Пистолетът е предназначен за различни патрони в зависимост от неговите потребители (9×19 Parabellum, 9×21 IMI, .357 SIG и .40 S&W). Освен това с него може да се стреля с високоефективните руски патрони 7Н21 и 7Н31 и да се пробиват бронежилетки, изработени от титанови пластини и 30 слоя кевлар (III клас на защита) на разстояние до 50 м. Конструкторите са разработили и изпитали варианти, които позволяват използване на заглушител и монтиране на превключвател за автоматична стрелба.
Пистолетът „Стриж” е снабден с цялостна пластмасова рамка, по която отсъстват странични ключалки и издадени части, възпрепятстващи бързото му изваждане от кобури и под дрехи. В предната долна част на рамката е разположена стандартната Picatinny релса, осигуряваща възможност за бързо монтиране на голям брой допълнителни приспособления – тактически фенер, лазерен целеуказател или комбиниран блок и др. В задната част на ръкохватката могат да се монтират набор от наставки за удобно захващане с различни по големина длани. Прави впечатление едрата странична насечка на затворния блок, позволяваща стабилното му захващане с помощта на ръкавици. Върху задната горна повърхност на затворния блок също има несечен участък.
Автоматиката на „Стриж” работи при използване на отката на затвора при къс ход на цевта Заключването на затвора към цевта става с помощта на междинен детайл – една стара класическа схема, използвана за пръв път в пистолетите Walther P-38. Тази система осигурява праволинейно движение на цевта след изстрел което е дало възможност на конструкторите да намалят разстоянието от ос-каналната линия до най-високата точка на захващане на ръкохватката с длан до 12 мм. Изпитателите отбелязват, че по този начин отскачането на оръжието при изстрел е намалено с около 40 %, като с около 40 % е повишена неговата скорострелност.
Ударно-спусковият механизъм е скрит тип. Негова характерна особеност е, че ударникът се намира в частично взведено положение. Дотикването му в крайно положение се извършва единствено чрез натискане на спусковия лост. Частичното взвеждане на ударника намалява усилието за задействане на спусъка, с което се подобрява точността на водения огън.
„Стриж” има три вътрешни автоматични предпазителя, гарантиращи невъзможността за произвеждане на случаен изстрел. Те са базирани на частичното взвеждане на ударника, който може да взриви капсула единствено при пълно натискане на спусковия лост.
Пистолетът използва двуреден пълнител с вместимост 17 или 30 патрона Неговата замяна става чрез бутон, двустранно разположение върху рамката. Това създава удобство при боравене с оръжието от „левичари”, но по този въпрос има доста спорове. Те са основани на дясно разположения отвор за изхвърляне на изстреляните гилзи, който не е най-удобен за стрелящите с лява ръка.
„Стриж” е снабден с цев с дължина 127 мм. Нейният ресурс е около 50 хил. изстрела, което е значително по-малко от ресурса на цевите на Glock и Н&К.
Пистолетът има възможност бързо да се превърне в щурмово оръжие, като бъде „тунинговано” с различни допълнителни устройства – външен перфориран кожух с пикатини релса, допълнителна предна ръкохватка и приклад.
В друг вариант пистолетът е снабден с удължена цев, за да се постави в друг специален кожух, на който се монтира оптичен мерник. Така възможностите на пистолета да поразява цели на по-големи дистанции се увеличават значително.
Следва да се отбележи, че пистолетът „Макаров” ще се използва в армията и в полицейските структури още дълго време. Причина за това е, че руската оръжейна школа е доста консервативна по отношение на приемането на нови оръжия. Тя включва тежки изпитвания в много широк температурен диапазон, провеждането на сравнителни изпитвания с най-новите образци оръжия от водещи фирми, уникални изпитвания за надеждност при замразяване, стрелба във вода, в запрашена атмосфера, подлагане на тръскане, хвърляне и т. н.
