Поуки за следващи мисии

На 4 май преди 29 години бе подставено началото на участието на България с пехотен батальон в мисията на ООН УНТАК в Камбоджа. На тази дата през 1992 г. за азиатската страна на разстояние от 8800 км замина авангардната група на контингента. Целта на операцията УНТАК на ООН бе да създаде условия за провеждане на свободни и демократични избори в Камбоджа след двайсетгодишна гражданска война и геноцид от екипа Пол Пот и Йенг Сари, довел до смъртта на повече от два милиона души.

Как се стигна до решението за първото участие на български контингент в операции на ООН по поддържането на мира? Страната ни още не бе член на НАТО, нямаше и специално подготвено военно формирование за действия в джунгла и блата. През февруари 1992 г. ООН предложи на българското правителство квота за участие в операцията по поддържане на мира в Камбоджа.
В книгата си „Мисия „Камбоджа” обагрена в кръв” Ася Стефанова използва предимно архивни материали. Ето част от публикуваната докладна записка на тогавашния министър на отбраната Димитър Луджев, внесена на заседание на Министерския съвет на 16 април 1992 г. и адресирана до председателя на Министерския съвет Филип Димитров за изпращане на военен контингент от Българската армия в силите на ООН на мисията в Камбоджа.

„…В Министерството на отбраната се проведе необходимата дейност за изясняване на организационно-техническите и финансовите условия, при които ще се осъществява подготовката, изпращането и дейността на военния контингент. Изучени са указанията на ООН до правителствата, предоставящи войски за установяване на преходна власт в Камбоджа. Двама представители на Министерството на отбраната взеха участие в Конференцията за координиране на действията в Ню Йорк, на която бяха обсъдени организационни и административни въпроси, засягащи формирането на контингента. В изпълнение на дадените указания нашата страна трябва да даде окончателното си съгласие за участие в силите на ООН до 17 април 1992 г., за да може да бъде определен районът за действие на българския военен контингент… …Пехотният батальон трябва да пристигне в Камбоджа до края на третата седмица от май – в периода 18–24 май, тъй като след тази дата започва дъждовният сезон и придвижването на войски не е възможно…
…Изясниха се и финансовите условия, по които ще се осигурява дейността на военния контингент. Указанията на ООН са, че правителствата, изпращащи войски, отговарят цялостно за подготовката, изплащането на паричното възнаграждение по законите на своята страна, транспортирането и част от доставките на контингента. Тези разходи на правителството ще се възстановят от ООН по специален ред…

…Предлаганите от министерството размери на заплатите представляват 50 % от сумата , която ще получи нашата страна от ООН за заплащане на военния персонал. Същевременно предлаганото заплащане по наше мнение е достатъчно, за да привлече доброволци за контингента…

…Моля, да се има предвид, че сроковете за изпращане на контингента са изключително кратки, а приемането на постановлението е главното условие за успешното набиране и изпращане на контингента.” В отговор Народното събрание излиза с решение и Постановление № 67 от 22 април 1992 г. на Министерския съвет, с което нашата страна поема задължението да участва в операцията на УНТАК.

През април бе уточнена и първата група военни наблюдатели за Камбоджа. Още в началото на месеца започна набирането на доброволци за пехотния ни батальон „Сини каски”. Към кандидатите имаше определени изисквания – да не са с тежки дисциплинарни нарушения и криминално проявени, да са физически и психически здрави и по възможност да владеят английски или френски език.

Подготовката бе в кратки срокове. Военнослужещите бяха имунизирани срещу 9 изключително опасни болести. А от ООН искаха ускоряване на подготовката на батальона. Препоръката бе контингентът да има готовност за срок на службата 9 месеца, като по принцип ротацията на личния състав се извършва на 6 месеца. И… авангардната група замина за Камбоджа на 4 май 1992 г. Първата група от батальона от 100 военнослужещи я последва на 28 и 29 май с марш от учебния център във Враца до летище София и от София до столицата на Камбоджа Пном Пен…

Мисията на българските военнослужещи в държавата на кхмерите продължи 16 месеца. Пехотните ни роти бяха разположени в около двадесетина кантона. В двата батальона „Сини каски“ служиха около 1300 военнослужещи. Командир на първия бе подполковник Христо Ставрев, а на втория – полковник Стефан Николов.
Общо в мисията в Камбоджа през 1992–1993 г. участваха над 22 хиляди военнослужещи, военни полицаи, военни наблюдатели и доброволци от 34 държави, като разходите бяха изчислени на 1,62 милиарда щатски долара. Начело на умиротворителните сили бяха специалният пратеник на ООН Ясуши Акаши и командващият на военния контингент австралийският генерал-лейтенант Джон Сандерсън.

Операцията УНТАК на българските „Сини каски” започна на 4 май 1992 г. и приключи на 27 ноември 1993 г. Батальонът ни се изтегли първи от Камбоджа на два етапа, през юли и през август 1993 г.

Какви са някои отизводите и оценките за тази мисия на нашите „Сини каски”? Горчивите поуки започват с бързото окомплектоване на контингента, включително и с резервисти, и недостатъчното време за подготовка. Нашите бойци не бяха обучени за действия в джунгла и допуснаха множество дисциплинарни нарушения по време на операцията. Четирима български войници бяха убити от куршумите на червените кхмери, още шестима загинаха при нещастни случаи и неизяснени докрай обстоятелства, а единайсет бяха ранените. Дори генерал-лейтенант Джон Сандерсън бе заключил: „В огъня на Камбоджа Българската армия научи жесток урок – сърдечните връзки по време на мисия един ден могат да се превърнат във въоръжени атаки.”

Положителните изводи са, че бе натрупан огромен боен опит по окомплектоване, подготовка и изпращане на контингенти. Преодолени бяха проблеми по организацията на превози на техника и хора, все въпроси, които бяха решавани и при следващите операции зад граница на наши формирования. А и в края на краищата, мисията на батальона бе оценена като успешна от представителя на генералния секретар на ООН Ясуши Акаши и от командващия мисията УНТАК генерал-лейтенант Джон Сандерсън.