Демонстрациите са тест за уменията ни, заявява семпей Ганчо Ганев от СКСО.
Чупене с длан на керемиди, дъски, ледени блокове, речни камъни… Всичко това и още други умения е показвал многократно семпей Ганчо Ганев от Съвместното командване на специалните операции (СКСО). В някои от демонстрациите той участва заедно с военнослужещи и всички те винаги са предизвиквали аплодисменти от присъстващите.
Ганчо Ганев е от Пловдив. Завършил е престижния механотехникум в града и като войник е постъпил през 1984 г. в 68-и парашутно-разузнавателен полк – предшественик на СКСО. Преди казармата е тренирал лека атлетика – 400 м с препятствия и е бил кандидат майстор на спорта. Веднага е направил впечатление на известния инструктор старшина Иван Шишиньов и е започнал тренировки по киошинкай.
След войнишката ми служба отидох да уча в МЕИ и завърших през 1992 г. специалност „Технология на машиностроенето и режещи машини”. Бях вече
машинен инженер, имах договор със ЗЗУ – Пловдив, но тогава заводът се разпадаше и през 1993 г. се завърнах в същото военно формирование като инструктор по бойни изкуства. И оттогава съм тук, в Специалните сили, разказва накратко Ганчо Ганев.
Трудно ли се поддържа нивото, което демонстрира? Всяка година участвам в организирана подготовка по бойни изкуства. Българската федерация кани за преподаватели майстори от Япония, Бразилия и европейски страни. Правим задължително един зимен и един летен технически семинар, където се преподават техники и методики. Идвали са световни шампиони по киокушин карате, водили са ни тренировъчни лагери, отговаря семпей Ганчо Ганев. И допълва, че за да си на ниво, трябва всеки ден да практикуваш уменията си. Не може да се изправиш пред обучаваните, без да им покажеш.
А какво е да си семпей – втори дан? Това е степен в йерархията на бойните изкуства. Първи и втори дан са майсторски степени за преподаватели, наричат се семпей (старши), обяснява Ганчо Ганев. При подбора на военнослужещи за демонстрациите вниманието му е най-вече към тези, които са се занимавали с различни спортове, те по-бързо възприемат техниките. Основната група се състои от хора, тренирали бойни изкуства, като тайкондо, карате, джудо… подрежда така демонстрацията, че да е впечатляваща с показаните техники и да завърши с чупенето на дъски и пламтящи керемиди.
Всички демонстрации са донякъде тест докъде сме стигнали в уменията, докъде сме надградили подготовката. Чупиш две дъски, тренираш, чупиш пет дъски… Придобиваш умения, сила, повишаваш концентрацията и постигаш все по-високо ниво. И с течение на времето това е едно доказателство за твоето майсторство, разсъждава семпей Ганчо Ганев.
Според него не е важно примерно само да счупиш камък с ръка, а по-голямото предизвикателство е да можеш да закалиш удрящата част и тя да остане здрава. Защото сила имат повечето от участниците. Но важен е начинът на замахването и съприкосновението на голата ръка с камъка. Закаляването на ръката изисква много повече усилия, отколкото да станеш силен. Необходими са някъде към 5–6 години труд, за да се натрупа на ръката тъкан. Полагаш труд и всеки ден даваш информация, тялото реагира и ти казва – тук има проблем и започва да натрупва тази тъкан. И когато удариш, няма болка. Снимал си е ръката на рентгенов апарат – самата кост е станала по-плътна от останалите кости. Консултирал се е с лекари дали няма деформации. Костта няма деформация, но има натрупана тъкан, като тази на петата на крака. Това е по-трудното и то се прави с години. И трябва да си постоянен, да тренираш всеки ден.
Може ли да се е развил по друг начин животът му, ако е работил като машинен инженер? Имал е договор със ЗЗУ, плащали са му стипендия, докато е следвал. Но като е завършил, е нямало къде да работи. Докато е учил, с един негов приятел са били отворили сервиз и няколко години са ремонтирали автомобили. Не съжалява за развитието си. Защото пак е щял да тренира. Сега е международен съдия по карате. Съдийствал е на международни състезания, включително и в САЩ, бил е на европейски първенства. И заключава, че е по-лесно, когато работата му е свързана с тренировките по бойни изкуства, на които се е посветил.
