Най-старите невзривени боеприпаси са от Руско-Турската война – 1877–1878 г.
Невзривени снаряди и бомби още от времето на Руско-турската война и от двете световни войни унищожава подполковник д-р Йордан Терзиев, който е началник на Формированието за овладяване на последствията от бедствия, за разузнаване, транспортиране и унищожаване на невзривени боеприпаси. За три области – Велико Търново, Габрово и Русе, отговаря подполковник Терзиев и почти всеки месец му се налага да пътува до някое населено място, за да обезврежда боеприпаси. Той беше любезен да сподели някои интересни моменти от работата си с читателите на военния вестник.
„Много често сигналите идват от Русе, защото след София това е градът, който е бил най-жестоко бомбардиран, особено през 1942–1943 г. В реката има много боеприпаси, понеже самолетите са пускали там неизползваните бомби. Самолетът не може да кацне, ако в него има снаряд или бомба, затова, когато преминат над целта, те е трябвало да изхвърлят някъде товара си и реката се оказва най-подходящото място“, разказва подполковник Терзиев, който е и главен асистент в катедра „Защита на населението и инфраструктурата“ в Националния военен университет (НВУ) „Васил Левски“. Авиационните бомби са и най-големите боеприпаси, които подполковникът е унищожавал в практиката си до момента, написа неотдавна Сашка Александрова.
„По-малки боеприпаси хората откриват по таваните на къщите си, в мазета, под дюшеметата, останали от партизанското движение, когато са ги криели на всевъзможни места в къщите. Често и на Шипка излизат снаряди от Руско-турската война. Това са т. нар. „английски снаряди“, защото тогава турската армия се е снабдявала с такива“, допълва подполковник Терзиев.
„Работата ни е организационна, преди да тръгнем, защото има съгласувателни процедури по различни инстанции. В екипа ми има освен сапьор и един специалист по артилерийско въоръжение, който е запознат с всички боеприпаси. Имаме шофьори и лекар, както и медицинска сестра. Това е екипът, който ходи на място при всеки случай“, разказва подполковник Терзиев.
Повечето случаи са за по-малки боеприпаси. По Дунав боеприпасите са по-големи – над 120 мм, 122 мм, 152 мм, а преди години е била открита дори и авиационна бомба, тежаща 100 кг. „Много трудно натоварихме авиационната бомба. Първо с въжета, а след това и с контейнер на едно корабче я придвижихме. След това беше свалена с контейнера на брега и придвижена с тежка техника. Беше вкопана дълбоко, за да може да няма последствия и за околната среда и хората. Накрая се оказа, че взривното вещество на самата бомба не гръмна, защото бомбата е стояла дълго време във вода“, споделя подполковник Терзиев.
Често са намирали патрони в стари къщи, както и пушки „Манлихер“, а също и немски гранати. Унищожаването на такива боеприпаси край Русе е на определено място – в една гора, където няма хора и сгради, както и животни. За малките гранати това се извършва на места извън селата, поне на 1 км.
Подполковник Терзиев сподели също, че се подготвят млади военнослужещи, които след известно време да ги наследят, за да има приемственост в тази особено ценна, но и опасна дейност. Ако не се вкопават големите боеприпаси и ако се взривяват близо до населени места, това би нанесло големи поражения, защото се отделят големи шрапнели.
Освен този екип има още 15 екипа в различни формирования в Българската армия, които се занимават с такава дейност у нас. Всеки отговаря за определен район. Подполковник Терзиев отговаря и за всички специализирани курсове, където се обучават специалистите. Има и курсове за опресняване на знанията и уменията, а новопостъпилите идват за от един месец до пет седмици. Повечето се познават, защото работят заедно и се обучават заедно.
Когато кандидатствал в НВУ и избирал специалност, той решил, че иска да бъде сапьор. Тогава не знаел, че службата му ще бъде толкова трудоемка и че го чака сериозно четене, но не съжалява за решението си. „Много е специфична тази дейност, обаче ме зарежда с адреналин. Тръпката е голяма и пулсът се ускорява, особено при самото унищожаване на невзривените боеприпаси. В началото не беше така. Имало е моменти и на притеснение, и на страх, но когато придобих самочувствие, че мога да се справя с всеки снаряд, започнах да усещам и тази тръпка“, признава подполковник Терзиев.
Често му изпращат снимки на намерена бомба и по тази фотография експертът успява да разпознае боеприпаса и да реши с какво взривно вещество да го унищожи.
Изработва се уникален каталог
Подполковник Йордан Терзиев участва и в изработването на каталог на всички боеприпаси, които са били използвани през Руско-турската война, през Балканските войни и двете световни войни, както и най-съвременните на въоръжение в Българската армия. „Събрали сме информация за всеки снаряд и всяка бомба за това, колко взривно вещество има в съответния боеприпас, как се унищожава, къде да сложиш заряда, дали трябва да се вкопае намереният боеприпас, или не, на какво безопасно разстояние трябва да се намираш. Описали сме всички мерки за безопасност при оперативните процедури, които армията създаде през последните години“, казва подполковник Терзиев. Каталогът е предназначен за всички формирования в Българската армия и за всички обучаващи се.
