Автор: Спирдон СПИРДОНОВ
В одобрената „Оценка на изпълнението на Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2020 г.“ служебното правителство с министър-председател Стефан Янев записа, че при изпълнението на приетите от държавата Цели за способности на НАТО сериозно е изоставането в изграждането на тежка механизирана бригада в Сухопътните войски, съгласно стандартите на НАТО. На 20 август т.г. в резултат на разискване Народното събрание прие решение, с което възложи на Министерския съвет да внесе в срок от два месеца оценка на изпълнението на „Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2020“ (Програма 2020), с изводи и препоръки за преодоляване на идентифицираните проблеми.
Очерани са най-непосредствени и сериозни проблеми в отбраната, които изискват спешни мерки. Това са големият брой вакантни длъжности за военнослужещи и остарялото и оперативно несъвместимо въоръжение и бойна техника.
При изпълнението на приетите от държавата Цели за способности на НАТО, преценява служебното правителство, особено сериозно е изоставането по отношение на приоритетното изграждане на тежка механизирана бригада по стандартите на Алианса в Сухопътните войски. Разликата между механизираната бригада и тежката механирирана бригада е описана в кодовете на способностите на НАТО, отговори на въпрос на „Българска армия“ командирът на Сухопътни войски генерал-майор Михаил Попов. Тя е основно в разликата в калибъра на оръдията, наличието на тежка бойна техника и повишените нива на защита на техниката.
В правителствения документ се подчертава, че е от особена важност да бъде сключен договор за придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада. С това ще стартира и крайно необходимата модернизация на Сухопътните войски, които са гръбнакът на въоръжените сили. Как да стане, след като проектът беше спрян в началото на годината, поради това, че ценовите предложения на двете фирми, допуснати до втория етап, значително превишаваха рамката, утвърдена от Народното събрание? Проектът предвижда за 8-годишен период да бъдат придобити 150 бойни и специални бронирани машини. В началото на лятото министърът на отбраната Георги Панайотов съобщи, че е имал среща с представители на една от участващите фирми в конкурса и попитал как се е получило така, че финалната цена надвишава първоначално договорената с около 500 млн. лв. Спецификациите, посочени от българска страна в началото, стана ясно от неговите думи, са били променени в около 90 позиции, променяни са условията на договора, което е принудило участниците в търга да сложат т. нар. „буфери“ за себе си, което е довело до тази цена, която е неприемлива за България.
В интервю за БНР началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов застана твърдо зад необходимостта от скорошно реализиране на проекта, но и при минимизиране на рисковете за неговото изпълнение. В този смисъл би трябвало да разбираме препоръката му вариантът за сключване на договор да бъде: правителство-правителство. С отчитане, разбира се, на интересите на българската отбранителна индустрия и развиване на способности за бъдеща поддръжка и ремонт.
Една оценка на изпълнение на Програма-2020 вече имаше в Доклада за състоянието на отбраната и въръжените сили за 2020 г., който бе одобрен на 2 април т.г. от правителството на ГЕРБ и Обединените патриоти, но не можа да влезе за обсъждане и гласуване в Народното събрание. На последното заседание на Комисията по отбрана в 46-ото Народно събрание през септември депутатите
търсеха яснота по извода в доклада „И през 2020 г. състоянието на отбранителните способности на българските Въоръжени сили позволяваше изпълнението на задачите по мисиите, произтичащи от конституционните задължения за гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната в национален формат и в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС, но с ограничения по време и обем на изпълняваните задачи“. Същият извод прави и служебното правителство. Какви са тези ограничения, бе въпросът по време на споменатото заседание на Комисията по отбрана, и пречат ли те на изпълнението на конституционните задължение на въоръжените сили. Това, посочи тогава адмирал Ефтимов, е разковничето, философският въпрос за развитието на отбраната оттук нататък.
Пак в скорошното му интервю по БНР можем да кажем, че намираме отговора на философския въпрос:
„Нуждите на армията наистина са големи, има несъответствие на темповете на въоръжаване и превъоръжаване със съседните държави. Поради причина, че няма консенсус за ударно развитие на способностите на армията, за мащабна модернизация. И се страхувам, че в течение на годините ще бъдем неадекватни на това, което се развива в региона. Не е добра прогноза. Но съм длъжен като началник на отбраната да подчертая тоя риск. Чакам с нетърпение да се формира парламентът, да се формира Комисия по отбрана, за да мога пред представителите на всички политически сили да изложа проблемните въпроси“.
На този философски въпрос отговаря и служебното правителство. Необходимо е, се посочва в приетия документ, да продължи планомерното изпълнение на целите и приоритетите от Програма 2032 и особено – реализирането на политиките за попълване на вакантните длъжности, превъоръжаването, модернизацията и осигуряването на адекватно финансиране на отбраната с достигане до 2% от брутния вътрешен продукт в заложените срокове и поддържането на това ниво, а по възможност, и на по-високо. Прогнозата е, че това ще позволи поетапно преодоляването на ресурсните, технологичните и организационните ограничения при изпълнението на възложените мисии и задачи на въоръжените сили.
За подготовката на оценката, научаваме от правителството, са предоставени материали и анализи от всички структури на Специализираната администрация и Щаба на отбраната. Взети са предвид и резултатите от прегледа на изпълнението на Програма 2020, извършен в периода 15 ноември 2017 г. – 12 януари 2018 г. Отчита се, че по време на Стратегическия преглед на отбраната е направена задълбочена оценка на състоянието на въоръжените сили и на системата за отбрана като цяло. Взети са предвид резултатите от изпълнението на Програма 2020 и изводите от практическата работа по планирането на отбраната. Отбелязва се, че всички цели и приоритети, имащи дългосрочен характер, както и тези, които не са изцяло реализирани до края на 2020 г., са заложени за изпълнение в Програма 2032, която има дългосрочен характер. Изразява се съгласие, че стратегическата рамка и параметрите, необходими за целите на дългосрочното планиране, са дефинирани като политики, общи насоки и подходи, които кореспондират със стратегическите допускания, дългосрочните тенденции в развитието на средата на сигурност, тенденциите в развитието на отбранителните способности и прогнозната финансово-икономическа и демографска макрорамка за съответния програмен период.
От народните представители Велизар Шаламанов и Калоян Янков по време на разискването на 20 август в парламента имаше още едно предложение. Те настояваха също до 2 месеца да бъде актуализирана Програма-2032 с Инвестиционен план за първите 5 години. Тогава Велизар Шаламанов прие аргументите на повечето изказващи се, че този срок е малък, тази задача би трябвало да свърши редовно правителство и то след като мине поне една година, за да се види как се изпълнява самата програма. Така че може да очакваме още подобни оценки. С това формално приемане на отчета даваме възможност на следващото Народно събрание да направи дебат по темата, смята премиерът Стефан Янев.
