Любомир ДЕНОВ
Идеята е документът да предложи общи решения за преодоляване на основните проблеми и слабости на политиката на ЕС за сигурност и отбрана.
Министърът на отбраната Георги Панайотов участва в двудневното заседание на Съвет „Външни работи/Отбрана“, което бе открито вчера в Брюксел. Първият проект на новия стратегически документ на Европейския съюз – Стратегическият компас, бе във фокуса на съвместната среща на министрите на отбраната и министрите на външните работи в рамките на заседанието на Съвета. След повече от година дискусии министрите очертаха основните насоки в развитието на европейската сигурност и отбрана за следващите десет години. Създаване на нов инструмент за бързо реагиране при кризи, развитие на военните и цивилните способности, инвестиране в ключови технологии и иновации, способности за киберотбрана и стратегия за космоса са сред най-амбициозните цели.
Министър Георги Панайотов приветства добре формулираната стратегическата визия за сигурността и отбраната на ЕС. Той подчерта важността на редовното актуализиране на анализа на заплахите и подкрепи развитието на способностите на Съюза. Министър Панайотов наблегна на принципа на единодушие при вземане на решения и постави приоритет на страните от близкото съседство с акцент на Западните Балкани и Източното партньорство. Като отбеляза посочените амбициозни цели в документа, той призова за политически и практически реализъм.
През втория ден на срещата министрите на отбраната обсъдиха ролята на Европейската агенция по отбрана за развитие на иновативния капацитет на Съюза, като подкрепиха създаването на Европейски хъб за иновации. Те разгледаха и тренировъчните мисии на Съюза в Мали, ЦАР, Сомалия и Мозамбик и очертаха мерки за подобряване на тяхната ефективност. Министър Панайотов акцентира върху значението на Стратегическите комуникации на ЕС за увеличаване на обществената подкрепа към ръководените от Съюза мисии и операции, както и за ограничаване на негативния ефект от дезинформацията. Той потвърди българската подкрепа за установяване на съветническа и тренировъчна мисия на ЕС в Украйна в подкрепа на системата за професионално военно образование.
На сесия с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг бяха обсъдени области за развитие на сътрудничеството между двете организации. Сред тях са новите технологии, влиянието на климата върху сигурността, устойчивостта, дезинформацията и др. Приемането на нова съвместна декларация за сътрудничество ЕС-НАТО ще очертае пътя за разширяване и задълбочаване на взаимодействието между двете организации.
Ако през последната година и половина този въпрос бе дискутиран на различни нива в Съюза, той у нас не намери широк отзвук в националните медии и публичното пространство. Стана така, че един изключително важен и с влияние върху дългосрочното развитие на ЕС предмет остана относително капсулиран в дискусиите между дипломати и военни, между политическо и военно ръководство. Съвсем наскоро, по време на семинара за същността на Стратегическия компас, министърът на отбраната Георги Панайотов сподели високите си очаквания за кратък и ясен политически документ, който трябва да очертае приоритетите за засилване на капацитета на ЕС за защита на гражданите, интересите и ценностите.
В края на октомври началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов определи Стратегическия компас като платформа за фокусиране на усилията за изграждането на ЕС като активен фактор с отговорности по въпросите на сигурността в глобален аспект. Адмирал Ефтимов конкретизира очакванията Компасът да предложи ефективни решения за условията и за използването на Въоръжените сили при управлението на кризи, за повишаването на военния капацитет, включително на системата за командване и управление, както и за прагматичното общо финансиране.
За някои специалисти Стратегическият компас е
процес на стратегически размисъл,
който трябва да осигури засилване на капацитета на ЕС да действа като генератор на сигурност, да отговори на въпросите за неговата стратегическа автономност и да определи какви военни способности са нужни и как да си сътрудничи, както и кои са жизненоважните партньори на ЕС. Други експерти считат, че Компасът може да се сравни с военна доктрина и е последната стъпка, която трябва да засили усилията за задълбочаване на отбранителното сътрудничество. Според тях това е основен военностратегически документ – подобен, но различен от Стратегическата концепция на НАТО. Той трябва да дефинира общите заплахи, цели и амбиции в областта на отбраната, а защо не и да се разглежда като опит да се ремонтира отвътре – на доктринално ниво, самият Европейски съюз. Съществува и мнение, според което Стратегическият компас е инструмент, който трябва да гарантира прилагането и фактическото изпълнение на Глобалната стратегия на ЕС, както и да стимулира държавите да задълбочат военното си сътрудничество и оттам да синхронизират и водят обща стратегическа отбранителна политика.
Във всяка една от тези позиции има определени истини, които се основават на очакванията на страните за справяне с идентифицираните от тях проблеми. От национална гледна точка като процес Стратегическият компас може да бъде сравнен с Прегледа на състоянието на отбраната и необходимите способности на Въоръжените сили. Процесът започна с изготвяне на анализ на заплахите, който приключи в края на 2020 г. Анализът се основава на задълбочена оценка на рисковете и опасностите пред страните и на Съюза
на базата на 360-градусовия подход
С приключването на анализа на заплахите бе разработен документ за обхвата на Стратегическия компас. На базата на изводите от анализа и отчитайки отговорите на страните по предварително разпространените насочващи въпроси, бяха дефинирани четири изискващи внимание области. В най-общ план те могат да бъдат определени с т. нар. на национално ниво процес на определяне на дефицита.
Стратегическата логика на работа включва отговори на въпросите: защо, кой, какво, как, с какви средства. Първо, какво трябва да направи ЕС при отчитане на заплахите, т.е. защо и как да се управляват кризите, какви са геополитическите приоритети. Второ, как да се осигури непрекъснатост на управлението, да се защити критичната инфраструктура, да се гарантира сигурност на доставките или да се осигури устойчивост. Трето, какви способности са нужни, за да се изпълнят първите две, как да се постигне технологичен суверенитет и как да се синхронизират вече съществуващите инициативи и процеси в тази област. Четвърто, успешното реализиране на предходните изисква и задълбочено сътрудничество с партньорите на ЕС.
Така, образно казано, процесът наподобява компас – отчита заплахите на 360 градуса и има четири направления за справяне с тях, а именно: управление на кризи; устойчивост; способности; партньорства. Тези посоки са взаимно свързани, като изпълнението на едната зависи от състоянието на другите три. Освен изложеното документът за обхвата предложи възможността Стратегическият компас да определи точни срокове и да постави ясни цели пред ЕС и държави членки за следващите 5 до 10 години в областта на сигурността и отбраната.
Като документ Стратегическият компас може да бъде поставен в групата на политическите стратегии, които са разработени на основата на задълбочени дискусии, консултации, компромиси и чиято подготовка ангажира военните в даването на становища (информиране на действията),
но окончателните решения се вземат от политиците
Всяка една стратегия, включително и Компасът, не може с абсолютна точност да предвиди развитието на средата на сигурност и не осигурява незабавно решение за всички проблеми. Стратегията дава връзката на общия контекст с цели, пътища и средства, което в конкретния случай може да бъде определено и със състояние на средата на сигурност, дефиниране на цели, набелязване на пътища и частично дефиниране на необходимите ресурси. Например в посока управление на кризи целта е повишаване на способностите на ЕС да действа по-бързо и решително. Това ще се постигне чрез създаването на т. нар. Сили на ЕС за интервенция, разширяване на възможностите на Военното звено за провеждане на операции (МРСС); промотиране на гъвкав и бърз процес на вземане на решение за използване на военните сили и гарантиране на финансова солидарност.
В посока гарантиране на устойчивостта обявената цел е повишаването на възможностите на ЕС
да предвижда развитието на заплахи,
да гарантира достъпа до стратегически домейни (напр. космос и киберпространство) и да защитава гражданите на Съюза. Нейното изпълнение като минимум изисква развитие на разузнавателните и аналитичните възможности на ЕС и усъвършенстване на инструментариума за борба с хибридните заплахи, кибератаките, дезинформацията и др. В областта на способностите Компасът определя като основна цел повишаването на инвестициите в развитието на модерни и иновативни технологии и способности, за да се редуцират стратегическите разлики и да се намалят технологичните зависимости от външни доставчици. Това предполага преразглеждане на процеса на планиране на отбраната в ЕС, неговото модернизиране, търсенето на общи решения, засилване на индустриалното сътрудничество и пълноценно използване на възможностите, осигурявани от Постоянното структурирано сътрудничество и Европейския фонд за отбрана.
Обсъжданията по съдържанието и конкретните формулировки на текстовете на Стратегическия компас не са завършили. До края на март, когато се очаква неговото одобряване от Европейския съвет, предстоят много дискусии и консултации. Твърде е възможно, отчитайки често разминаващите се гледни точки и специфичните вътрешнонационални интереси на страните, да настъпят изменения в конкретиката на документа. Главното е да се отбележи, че Компасът е важен, основополагащ за бъдещата сигурност на ЕС стратегически документ, чието приемане следва да намери отражение в националните процеси на отбранително планиране и развитие на въоръжените сили. Важността и актуалността на Компаса се определят от обстоятелството, че съвременните и бъдещите предизвикателства и заплахи за сигурността на държавите и отделните граждани по интензитет и капацитет надхвърлят способностите на отделната страна да се справи самостоятелно с тях.
