Спирдон СПИРДОНОВ
Плевен можеше да стане пристанищен град на Дунав.
Генерал-майор от запаса Янко Янкулов продължава да живее с тази мечта. Той продължава да смята, че не бива да има изоставане в усвояването на потенциалните възможности и използването на уникалното природно богатство на Дунав. Убеден е, че възобновяването на идеята за изграждане на Хидротехническия комплекс „Никопол–Турну Мъгуреле“ трябва да се случи. Във връзка с това през 2007 г. е разработил становище и при интерес от властите с удоволствие би им го предоставил.
За какво става дума?
„През 1986 г. с правителствено постановление бе създадена Военна хидростроителна организация (ВХСО). Наричахме я хидровойски. Причината бе съвсем конкретна. Предстоеше изграждане на Хидротехническия комплекс „Никопол –Турну Мъгуреле“ (ХТК–НТМ), който се явяваше най-големият строителен обект с национално значение. Отбелязваше се, че недостатъчните вътрешни водни ресурси на страната налагат още по-интензивно и комплексно да се използват потенциалните възможности на Дунав. За главен изпълнител правителството определи Военната хидростроителна организация, т.е. армията и комбинат „Хидрострой“. Категорично се посочваше, че участието в строителството на комплекса трябва да се оценява като проява на патриотизъм“, казва роденият на 20 май 1934 г. в с. Сараево, община Мизия, генерал. През 1986–1988 г. той е началник-щаб на Хидротехническия комплекс „Никопол–Турну Мъгуреле“ и хидровойските. Военната си служба завършва като заместник-началник на Военната академия „Георги С. Раковски“.
Началото
Проучването и проектирането на комплекса започва още през 1956 г. В него са участвали седем проектантски института, учени и специалисти от БАН, ВИАС и други ведомства. Използван е опитът на Германия, Австрия, Югославия, Франция и други страни. ХТК е съвместен проект на България и Румъния. Комплексът обхваща зоната на Дунав от Белене до сръбската граница с дължина на зоната от 265 км.
Това уникално хидротехническо съоръжение щяло да осигури производство на електроенергия, вода за напояване и водоснабдяване на крайдунавските райони, условия за целогодишно нормално корабоплаване, надеждна защита на низините и населените места от подгизване и заливане, условия за стопански и спортен туризъм, пътна и железопътна връзка между България и Румъния и оттам с цяла Европа, развитие на промишлени предприятия, увеличаване на риболова и редица още ползи за България. Общата стойност на проекта била разчетена на 2,25 млрд. лв. с чист годишен доход от 105,75 млн. лв. Срокът за откупуване бил определен за 2013 г.
Съпротивата
„За съжаление, представители на БАН излязоха със становище, че в проекта има недостатъчно изяснени въпроси, които биха довели до нежелани последствия в експлоатацията, с което се противопоставиха на строителството на обекта. Въпреки че всички доводи на нейните представители по време на обсъждане в правителството бяха оборени от проектантите.
Акад. Ангел Балевски, който оглавяваше академията, изпраща материали до Тодор Живков с „оценка на неблагоприятните съпътстващи вторични ефекти от генетическо естество, които могат да възникнат след построяването на хидрокомплекса“. Десет писмени експертизи отхвърлиха това становище на БАН. Ангел Балевски обаче очевидно е повлиял на Тодор Живков“, смята ген. Янкулов, който в първите си офицерски години служи в Лом, Свищов и Белене.
Реакцията
Когато започват тези спорове, командирът на Хидровойските генерал-лейтенант Кузо Кузов намалил непосредствените задачи по хидрокомплекса. Усилията са насочени към социалната програма. Във Видин е построен жилищен блок за служещите във войските, докато изпълняват обекта, а след това е предаден на общината. Също там изграждат детска градина. В центъра на Лом строят жилища. Така е и в Гложене, където сградата се ползва от местното население. В Гулянци – и детска градина, и жилищен блок. В Белене е сформиран специален щаб по изграждане на обекти от социалната програма на града. Ражда се цял жилищен квартал, който се казва „Думом“. Това е старото, историческото име на Белене. Прокарана е жп линия от гара Ореш до створа – мястото на изграждане на язовирната стена. Построено е земното платно на магистрала от Плевен до Белене. По проекта се предвиждало р. Вит да е изградена като плавателен канал от Дунав до Плевен, където можело да зимуват кораби, а гр. Плевен да стане пристанищен град на Дунав. Проектите за използване на р. Дунав с непосредственото участие на армията били още по-големи. Направените проучвания показвали, че в българско-румънския участък за енергийния потенциал на реката е най-целесъобразно да се изгради и втори комплекс „Силистра – Кълъраш“.
Военната хидростроителна организация (ВХСО), позната още като Хидротехнически , бе закрита през април 1990 г. Неин наследник е СК „Водно стопанство“, която поема всички активи и пасиви, строителни обекти и задължения по сключените договори. И тя е закрита на 30 септември 1990 г.
Навигацията на Дунав щеше да е целогодишна
Полковник от запаса Димитър Бойчев, който служи в Хидротехнически войски като началник-щаб и командир на хидростроителен батальон: „С изграждането на ХТК „Никопол – Турну Мъгуреле“ и ХТК „Силистра–Кълъраш“ навигацията по р. Дунав щеше да стане целогодишна. Успоредно с това работех и с хората си на топлия канал на първи реактор и на пристанището на АЕЦ „Белене“. Първи реактор беше почти готов, доставен на площадката от Чехия, и само събитията през 1989–1990 г. попречиха на България да има втора ядрена централа.
След явна липса на финансови средства ХТК „Никопол–Турну Мъгуреле“ бе замразен, а бригадата предислоцирана в Силистра. Моят батальон се намираше в с. Смилец. Задачата на бригадата беше да построи напоителна система „Малък Преславец“, с което се продължаваше ивицата на напояваните площи до Черноморското крайбрежие и в дълбочина до района на Добрич. Построихме помпената станция в с. Малък Преславец, положихме километри напорни стоманобетонни и стоманени тръби и изградихме открити бетонни канали в посока с. Искра“.
