С полковник от запаса Янко Янков разговаряме пред паметната плоча на 10-те загинали български миротворци в Камбоджа преди три десетилетия. Мястото е в района на Националния военноисторически музей. Този паметник, казва той, беше изграден в Сливен от Инициативен комитет, в него бяхме с редниците Костадин Костадинов, Николай Колев, Йордан Шумналиев и старшина Валентин Георгиев. Всички те изпитали лично рисковете на мисия далеч от родината в една размирна страна. Самата плоча е поставена в двора на музея на 28 април 2002 г. и осветена от отец Антони от БПЦ на 4 май 2003 г.
За войската полковникът знае две и двеста
Служил е в редовете на Българската армия като наборен войник, курсант и офицер. Твърди, че с чест носи българската униформа в продължение на 26 години, 6 месеца и 2 дни. Знае не само за войската. Разбира и от политика. Бил е кмет на с. Селиминово и кметски наместник на сливенския квартал „Дебелата кория“. Като кмет на селото бе хванал с голи ръце една дузина крадци. Работил е и в Областна администрация – Сливен, като отговарящ за отбранително-мобилизационна подготовка. На изборите през лятото на 2021 г. бе и кандидат за народен представител.
Събрал е камбоджанските си преживелици в книгата „Записки на първия български рейнджър“. Издаде я по повод на 20 години от началото на участието на България в операции по поддържане на мира под егидата на ООН. Не само годишнината е причината да се хване за химикалката „Трудно ми беше цели 14 години да се опитвам да променя мнението на обществеността за това, какво е било в Камбоджа. Заради различни грешки на високо ниво информацията за българския контингент в Камбоджа не беше представяна коректно пред българската общественост. Ето защо хванах перото и написах тези страници. В тях е събрана моята истина за мисията ни в Камбоджа. И то за първия батальон” – каза той тогава при представянето на книгата.
Защо първият български рейнджър?
Защото е първият българин като служител на ООН, стъпил на камбоджанска земя. И защото е командир на Авангардната група на нашия контингент. Излетяхме от летище София на 4 май 1992 г., се връща към началото полковникът. „Изпрати ни първият заместник-началник на Генералния щаб генерал-лейтенант Стоян Топалов. Бяхме 20 български военнослужещи – офицери и сержанти. Авангардната група беше част от ЮНАМИК – предварителната, разузнавателната мисия, която по-късно прерасна в УНТАК – преходна власт на ООН в Камбоджа“, продължава полковникът. Това е първият случай, в който ООН поема администрацията на независима държава, организира и провежда изборите (вместо само да ги наблюдава), има собствени радиостанция и затвор и е отговорна за опазването на човешките права на национално ниво.
Операцията омиротворява страната след повече от 20 години гражданска война и геноцид на камбоджанския народ. УНТАК осигурява условия за провеждане на избори за парламент и подготвя създаването на органи на властта. Тази операция е една от най-мащабните, провеждани от ООН дотогава. За успешното ѝ осъществяване са съсредоточени повече от 22 000 военнослужещи и цивилен персонал от 31 държави.
Военният контингент бил един от 11-те компонента на мисията. Единствен той носел оръжие. Бил отговорен за контрола на оттеглянето на чуждите сили от Камбоджа. Наблюдавахме, продължава полковникът, прегрупирането, разоръжаването, демобилизирането, заселването след демобилизацията, разминирането, проучвахме нарушенията на примирието и т.н. И не само това: „Подпомагахме пускането на свобода на политическите затворници и завръщането в страната на бежанците. Осигурявахме охраната на всички други компоненти на УНТАК.“
Цялата мисия на нашите миротворци се дели на пет етапа. Четири от тях са по времето на първия пехотен батальон. Регистрация, т.е. разузнаване на въоръжените формирования; установяване на кантони или лагери за участниците в мисията; демобилизация и разоръжаване; обучение на демобилизираните за граждански професии; регистрация за изборите, подготовка и провеждане на самите избори.
Тук получавам отговор на въпроса: Защо тази мисия е уникална за нас? „Защото е първата ни мисия в операциите за поддържане на мира на ООН. Второ, за първи път в 13-вековната ни история българска войска е на 12 хил. км далеч от родината. И трето, първият батальон се състои от 848 души, от които 98 са офицери, а 161 сержанти. Друго такова формирование в Българската армия няма!“
Свършихме си работата
казва полковникът в отговор на тези, които обичат на говорят обратното. „Благодаря ви, справихте се отлично“, са оценките на командващия силите генерал-лейтенант Джон Сандерсън и на представителя на генералния секретар на ООН Ясуши Акаши. Участието на България в УНТАК бе престижно не само в международен, но и във вътрешен план. Въпреки жертвите и нещастните случаи Българската армия усети силата си и това допринесе за повдигане на самочувствието на българския воин.
В златната армейска страница ще останат някои от крилатите изречения на бойните командири: „Да стреляш и оцеляваш е професионализъм. Миротворецът не ползва оръжие, но трябва да владее всички образци. Куршумът не подбира дали войникът е от набора, или от резерва. Пред куршумите всички са равни“ и др. Така че камбоджанските преживелици са сериозно нещо. За отбелязване е и фактът, че България получи в пълен обем всички обезщетения и средства от ООН, организацията нямаше никакви претенции към нашата страна
Службата обаче продължава
Втората мисия за България е била УНАВЕМ в Ангола през 1995–1996 г. В нея Янко Янков участва като военен наблюдател, командир на тимове от военни наблюдатели и смесени от военни и полицейски наблюдатели. Дейността си там е описал в книгата „Африкански дневник“.
За всяка от книгите получава благодарствени писма от началник на ГЩ на БА с уверение, че ще се учат от опита в тези мисии на ООН. Неслучайно след редица други публикации той бива приет за член на Съюза на независимите писатели в България. А има какво да се научи от него. В книгата за първата мироопазваща мисия е включил богат снимков материал, таблици с щатното и списъчното състояние на личния състав на отделен пехотен батальон „Камбоджа” и щатно-длъжностния списък на Пехотен батальон „Камбоджа”.
„Голяма част от нещата, които пазя от мисиите, съм ги предал на Регионалния исторически музей в Сливен“, казва още той. От 1994 до 2001 г. е помощник-началник на отдел „Бойна подготовка” в щаба на Трета армия и Трети армейски корпус. По негова инициатива в Сливен бе създаден и първият Музей на българските миротворци.
И пак се връщаме към тези 26 години, 6 месеца и 2 дни в армията. Те бяха най-ползотворните ми години, в които съм се раздавал без остатък“, споделя полковникът, който и днес се готов да облече униформата и да тръгне на мисия.
