Неможеотговорносттазаприемвъввоеннитеучилищадаесамонаръководителитеим, казваначалникътнаНационалниявоененуниверситет„ВасилЛевски“.
– Г–н бригаден генерал, военната клетва на курсантите първокурсници от университета, която се провежда утре, е в Шумен. Защо взехте това решение?
– Да, тази година клетвата на курсантите и приетите за обучение от срочната служба в доброволния резерв е в Шумен. Клетвата е един от двата най-важни ритуала за един офицер и за всеки военнослужещ. Дълго време обучението на всички първокурсници се провеждаше във Велико Търново, след което за част от курсантите обучението продължава в Шумен. От тази година приетите във факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ от първия ден са в Шумен. Това е една от причините. Освен това, откакто е създаден НВУ „Васил Левски“, пред обществеността в Шумен не е проведен нито един воински ритуал, с който да е ангажирана цялата представителност на Университета. Поради това сме решили ритуалът по полагане на военна клетва да се провежда веднъж във Велико Търново, веднъж в Шумен.
– А кой е вторият важен ритуал за българския офицер?
– Това е производството на лейтенантите.
– Как и къде според Вас трябва да става това?
– Аз смятам, че това трябва да бъде държавно мероприятие. Получаването на първо офицерско звание е незабравим момент за лейтенанта. То трябва да става пред Народното събрание в присъствието на политическото и военното ръководство на държавата и армията. Когато говорим за лейтенантите, говорим за бъдещето на Въоръжените сили и на България. По този начин ще имаме добрата възможност да покажем значението на военнообразователната система пред българската общественост. Историята показва, че още от създаването на Третата българска държава офицерството активно е участвало както в управлението на Българската армия, така и в управлението на нашата държава. В лицето на президента Румен Радев имаме най-добрия пример за това. Нашият изтъкнат историк полковник от запаса доц. д-р Марко Златев написа книга „Пагони в изпълнителната власт“. Тази книга описва значението на военнообразователната система за нашите армия и държава. Описва хора, които са достигнали върховете на военната йерархия и са участвали в държавното управление.
– Къде стои Националният военен университет в образователната система у нас?
– Смятам, че НВУ „Васил Левски“ винаги е стоял добре. Преди 20 години, когато ръководителите на Българската армия са инициирали създаването на Национален военен университет, идеята е била да се обедини потенциалът на всички училища. Това единение е жизнено важно за Българската армия. В продължение на 20 години се развива и утвърждава на базата и на потенциала на всички, които са се приобщили към тази идея. Днес Университетът заема достойно място в системата на висшето образование в България и по света. Мисията на нашия университет е да изгражда морално, умствено и физически своите възпитаници, да ги приобщава към идеалите на родолюбие, чест, достойнство, да ги формира като личности и да ги изгражда като лидери. Армията изисква еднакво ниво на подготовка, на образование и на възпитание на курсантите и на всички военнослужещи. Има ли нещо по-достойно от добре възпитан в традициите и духа на армията офицер? Аз мисля, че няма.
– А как стоят тези важни въпроси днес?
– За съжаление, доста години армията беше неглижирана. За тези 30 години, откакто съм в армията, виждам, ако щете, обидно отношение към хората в униформа. Високоподготвени кадри станаха пазачи на бариери. Имаше време, когато офицери бяха повишавани в звания, след което бяха уволнявани. Могат да бъдат приведени и редица подобни примери, които оставят горчив вкус у всеки военнослужещ. Крайно време е политиците да обърнат специално внимание на хората в униформа. Ние никога не се оплакваме и винаги сме готови да защитим родината си. Освен уважение българските военнослужещи заслужават и извинение. Когато имаш пренебрежително отношение към личния състав, резултатите не са добри. Затова моят призив към всички, които имат претенции да управляват държавата и армията, е да отделят специално внимание на личния състав, защото това е богатството на армията и на народа ни.
– Как това неглижиране, за което говорите, се отразява на приема на курсанти и какви са вашите усилия за това?
– Изключително трудно ни е. Освен това, което вече казах, мога да посоча още, че в социалните мрежи, едни от най-големите критици на университета, са наши бивши колеги. От високата трибуна на в. „Българска армия“ искам да ги призова: „Колеги, ако не сте допринесли с нищо за изграждането на университета, на военнообразователната система, моля ви не коментирайте, защото това се отразява на всички, които искат да бъдат част от Българската армия. Ако сте недоволни по някакви причина от системата, не си изкарвайте гнева върху военнообразователните институции. Те не са виновни. Подкрепете ни, ние имаме нужда от това!“
– Първокурсниците курсанти, които полагат клетва, достатъчни ли са?
– Категорично не са. Светва една много голяма червена лампа. Водил съм разговори с политическото и военното ръководство на Въоръжените сили. Притеснителна е тенденцията към намаляване на желаещите да бъдат част от университета. Ако не спрем този процес, ако не привлечем най-достойните млади хора в България, ако не предизвикаме техния интерес към военната професия, нещата няма да отиват на добре.
– Какво трябва да се направи според Вас?
– Необходими са съвместни усилия не само на НВУ, а на всички, които са над нас. Нека да бъде ангажирана цялата общественост с този проблем. Правим национална информационна кампания „Бъди войник!“. Да сте чули кампания „Бъди офицер!“? Трябва да подхождаме комплексно. Личният състав на армията е изключително важен. На първо място трябва да бъде възпитаван и добре подготвен. Общоизвестна истина е, че обучението и подготовката на личния състав са един от съществените елементи на всяка една способност. Смятам, че образователната институция полага големи усилия да го прави и ще продължаваме да го правим. Но трябва да има общи усилия за това. Като пример мога да посоча, че отговорността за прием във военните училища не може да бъде само на ръководствата на военните училища. За да се случи това, имаме идеи, но ни трябва помощ.
– Имате ли конкретни предложения?
– Да, имаме и те са в различни посоки. На първо място е необходимо да се преразгледа статутът на курсанта. Също така от съществена важност е да се осигури модерна инфраструктура, която съответства на съвременните стандарти за живот. И не на последно място са необходими целеви инвестиции за повишаване на качеството и ефективността на учебния процес. В тази връзка при осъществяване на проектите за модернизация на Българската армия е важно във военнообразователните институции да бъдат осигурявани образци от новопридобити въоръжения и техника, както и учебни помагала и тренажори. Така ще превърнем военното образование в изпреварващо, а не в догонващо.
– Курсантът военнослужещ ли е?
– Да, съгласно ЗОВС той е военнослужещ с особен статут, въпреки че аз трудно мога да обясня какво точно означава това. Сред различните категории военнослужещи особено място заемат курсантите. На тях са присъщи всички отличителни черти на онези млади хора, избрали да бъдат част от една общонационална институция, каквато са Въоръжените сили на Република България. В това си качество и с този си избор те обвързват житейския и професионалния си път с изпълнението на конституционно закрепено задължение за гарантиране на висши ценности като суверенитета, сигурността, независимостта и териториалната цялост на страната. Освен това на курсантите са присъщи и най-общите отличителни особености на студентите, чиято основна дейност е обучение, насочено към придобиване на образователна степен бакалавър. Освен задълженията си по учебен план курсантът изпълнява и задачи като всеки един военнослужещ. Тези задачи са свързани с въоръжен наряд, участия в операции по ликвидиране на последствия от бедствия и аварии, участия в тържествени военни ритуали. В занятията по военните дисциплини курсантите действат в сложна тактическа обстановка с използване на въоръжение и военна техника, идентични с тези във военните формирования, което е съпътствано със същия риск за техните живот и здраве, какъвто съществува за всички останали военнослужещи.
В същото време курсантът не може да се възползва в предвидените в ЗОВС права и социални придобивки. Така например курсантите не получават социално осигуряване, а здравното им осигуряване е само до 26-годишна възраст. Стипендиите им са обидно ниски. Ето защо съм доволен, че успяхме да издействаме заповед на министъра на отбраната за формиране на работна група за преразглеждане на статута на курсанта. С общи усилия можем да намерим приемлив вариант, за да се чувстват нашите курсанти значими. Защото всички тези проблеми имат своето отражение не само върху приема на кандидати за курсанти, но и върху мотивацията на вече приетите. След като се опитваме да изграждаме елита на армията и на нацията, трябва да го осигурим с всичко необходимо.
При посещенията ми в чуждестранни военнообразователни институции се усеща отношението на всички държавни структури към тях. Елит се създава с много инвестиции и отношение към хората. Искаме да направим военнообразователната система привлекателна, атрактивна, значима и полезна за България.
– С две изречения: Какво е необходимо?
– Необходимо е всички да сме убедени, че армията е над нашето его. Да обединим усилията си за постигането на нашата обща кауза – обучена, модерна и добре подготвена армия.
