На 96 години почина големият режисьор Милен Гетов
На 21 октомври т.г. на 96-годишна възраст почина Милен Гетов. Повечето хора го знаят като блестящ режисьор, създал в киното образа на Емил Боев – българският Джеймс Бонд. Или като излючително продуктивен кинодокументалист и автор на запомнящи се публицистични предавания.
Малцина обаче си спомнят, че журналистическата кариера на Милен Гетов започва на фронта. Той е един от малцината кореспонденти, които са описвали действията на бойците от славната Първа българска армия не по разкази на върнали се от фронта, а според това, което е видял с очите си. Такъв му бил късметът.
Не попада в списъка на приетите да учат за офицери, защото закъснява и го вземат войник в 35-и Врачански полк, който веднага тръгва за фронта. След няколко месеца пак съдбата го среща с редактор на в. „Фронтовак”, който му заръчва, като обикаля позициите, да напише нещо за бойните действия. Така от октомври 1944 г. редник Милен Гетов се утвърждава като основен военен кореспондент на дирекцията за културна дейност на армията и пише за в. „Народна войска” и в. „Часовой”. Натоварен е и да отговаря за връзките с щаба на Първа българска армия, командвана от генерал Владимир Стойчев. По-късно попада в новосформираната пропагандна рота, в която влизат писатели, журналисти, художници и артисти. Специална радиокола предавала за родината директно от фронта. Театралните групи пък били посрещани с голяма любов и небивал интерес от войниците.
В спомените си Гетов свързва края на войната с много интересна случка. Няколко дни след 9 май 1945 г., когато фелдмаршал Кайтел подписва капитулацията на хитлеристка Германия, военният кореспондент пътувал на запад в състава на моторизиран взвод. В малко алпийско селце ги срещнали английски войници. Те останали безкрайно изненадани да видят българи, защото очаквали руски войски. Заради езиковата бариера и най-вече заради недоверието към новите съюзници трудно намерили общ език с нашите офицери. Докато чакали указания отгоре коя част къде да се позиционира, обаче пристигнал генерал Владимир Стойчев с представител на руското командване. За известно време преговорите замръзнали. До момента, когато генерал Стойчев взел нещата в свои ръце. Буквално за минути той се разбрал с британеца на английски, с руснака на руски, а в един момент проговорил и френски с внезапно появил се френски офицер.
Българските охранители на Стойчев, към които се бил присъединил и Гетов, буквално се разтопили от кеф. Такова нещо рядко се случва. Да гледаш как британец, французин и руснак приемат българина за арбитър е нещо невероятно. Ето защо войската обожавала своя командир. В този ден Гетов се запознал с кинооператора Стефан Петров и като на колега му направил място да се качи на мотоциклета, за да снима по-добре.
Репортерството до такава степен допаднало на 20-годишния младеж, че след края на войната той постъпил в дружество „Стрела” за разпределение и разпращане на вестниците само и само да е близо до пишещите братя. Заминал като доброволец в националните строителни бригади на прохода Хаинбоаз и жп линията Перник–Волуяк, откъдето пращал дописки до „Отечествен фронт”. След демобилизацията пък го взели на работа във в. Труд.
Успоредно с това записал славянска филология в СУ „Климент Охридски”.
Милен Гетов обичаше да казва, че е човек на два века и три строя. От 19-годишен все промени го заварват. В Царство България харесва развитието на икономиката, образованието и моралните ценности. С вълнение разказва за 4-те години, в които България си върна Добруджа и Македония. Да видиш българските земи обединени наистина е велико чувство, разказва Гетов.
Роден е на 6 декември 1925 г. в Царство България. На 7 години загубил майка си. Баща му Тодор Гетов бил уважаван адвокат в Бяла Слатина, но бил суров, авторитарен човек. Милен израсъл на улицата, макар винаги да е чувствал подкрепата на роднините.
Вестниците били първата школа за Милен Гетов, но киното било голямата му мечта. Започнал като редактор на седмичните кинопрегледи, които в онези години се радвали на огромна аудитория. Пробвал се в изработването на документални и спортни филми. Негови са първите документални филми за легендарните футболисти Георги Аспарухов и Никола Котков. Специализирал режисура и драматургия в Москва при знаменития Михаил Ром. После – в берлинската студия ДЕФА, както и в студио „Бабелсберг“ при Златан Дудов.
От 1968 г. Милен Гетов работи в БНТ като журналист, драматург, режисьор, а по-късно и като главен режисьор на телевизионната програма. Голямата му мечта обаче била да направи игралн филм. Случайно попаднал на „Бразилска мелодия“ – сценарий на Богомил Райнов, към който никой не проявявал интерес, най-вероятно защото не се предвиждали пътувания в чужбина. На кафе в Съюза на писателите Райнов дал съгласието си, при условие че всяка промяна в сценария ще бъде съгласувана с него. За главната роля още тогава харесал Коста Цонев. Той отговарял на идеята му да направи не екшън, а филм за разузнавач, който побеждава повече с акъла си, а не с юмруците си. Така на бял свят се появили филмите „Един наивник на средна възраст“, „Реквием за една мръсница“, „Умирай само в краен случай“, „Тайфуни с нежни имена“. Дали заради филмите, но в този период книгите на Богомил Райнов се разграбвали като топъл хляб.
Освен Коста Цонев режисьорът привлякъл полската кинозвезда Барбара Брилска, а с неяи изгряващата Ирена Карел. Поканил и Николай Бинев и Джоко Росич, както и редица наши млади актьори като Стефан Данаилов, Аня Пенчева, Сашка Братанова.
Послучай 95-ия си рожден ден Милен Гетов получи Почетния знак на президента Румен Радев, който при награждаването специално изтъкна кореспондентската мисия на ветерана през Втората световна война. Гетов е носител и на най-престижните награди на СБЖ – „Йосиф Хербст“ и „Златното перо“.
В отговор на въпрос за тайната на дълголетието Милен Гетов отговарял: „Вода да пиеш, мезе трябва да има, но по-важно е да си лягаш с чиста съвест и да умееш да озаптяваш енергията си“.
Специално е отбелязвал ролята на съпругата си, родила 2 дъщери и крепяла прекрасно семейство толкова време. Съпругата му, която бе с 4 години по-млада от него, си отиде на 17 януари 2021 г. на 91-годишна възраст. И двете щерки на Милен Гетов са се посветили на журналистиката – голямата Ваня от години работи в британското радио ВВС, а малката Милена бе режисьор в БНТ, а днес във Военния телевизионен канал. Режисьор е и внукът на Милен Гетов – Юлиян.
И други майстори на перото са описвали бойните действия на Първа българска армия по време на Втората световна война – Павел Вежинов, Ивайло Петров, Иван Мартинов, но тях отдавна ги няма. Милен Гетов бе последният кореспондент, лично участвал във война, писал за бойците, които всеки ден рискували живота си в окопите. Без да споменава, че нерядко е рискувал и своя живот.
