Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Терорът обикновено e оръжието на по-слабия противник

[post-views]
Терорът обикновено e оръжието на по-слабия противник

Автор: Д-р Христо Тутунаров, експерт по национална сигурност

Военният конфликт между Русия и Украйна до голяма степен следва основните принципи на войната. В геополитически план се възвръща и Студената война, ако въобще е изчезвала. Много коментари и прогнози бяха изписани и изговорени за последните месеци и малка част от тях се потвърдиха. Причините са няколко: ниска експертиза, недостатъчна информираност, която пречи на изграждането на прогнози, високата динамика на конфликта, а не на последно място и дезинформацията, към която може да прибавим и т.н. политкоректни новини, които представят определена част от информацията или леко я деформират, за да създава желаното информационно въздействие.

Вероятно сериозно напрежение ще съществува между Русия и Украйна и след края на конфликта. А дори и в разгара му ставаме свидетели на асиметрични действия и от двете страни, като те взаимно се обвиняват в тероризъм. Тероризмът е средство за водене на политика извън сферата на хуманното, впрочем и войната е продължение на политиката, но с други средства. Различните държави и международни организации имат различни дефиниции за термина тероризъм и това не е случайно, те са напаснати да отговарят на интересите им. Бихме могли да обобщим, че тероризмът представлява незаконно използване на сила срещу хора или различна собственост и обекти с цел да принудят дадено правителство, организация или хора да изпълнят исканията на терористите.

Тероризмът е приоритетно насочен към цивилни жители и цели. По този начин той въздейства значително по-силно на обществото, а то на свой ред – на правителството. Създават се паника, всяват се страх и хаос. Той води и до дестабилизиране на нормалния ритъм на живот и до вътрешнополитическо напрежение. Обикновено исканията на терористите се базират на идеология, религия, етнос или политика. Както и различни комбинации от изброените. Понякога се разпространява информация за възможен терористичен атентат или за нереализиран такъв, коeто отново води до сериозни щети за обществото. Това се нарича имитационен тероризъм. Подобно на военния конфликт тероризмът е много гъвкав, динамичен и адаптивен към контрамерките. Възможни са всякакви негови вариации както по отношение на използваните способи, така и на целите. Историята непрекъснато доказва, че противодействието на тероризма е много трудна задача с несигурен успех.

Според класическото схващане, когато две страни са в конфликт, по-слабата традиционно прибягва до терористични действия, защото няма силите и ресурса да отвърне чрез директен сблъсък. Това невинаги е така и понякога и превъзхождащата сила използва терористични способи, за да постигне по-бързо или по-евтино целите си. За смъртта на Даря Дугина, дъщеря на известния руски геополитик Александър Дугин, има различни версии. Ако стъпим на официалната версия на Москва, то тя е жертва на украински атентат, като той се приема за тероризъм и следва да покаже, че Украйна също има способи да достигне до сърцето на Русия, както и че никой не е в безопасност. Дугина загина през август м.г., а не след дълго камион бомба се взриви и повреди Кримския мост, като отново имаше загинали. Русия обяви атентата за терористичен. И в двата случая атаките бяха насочени срещу цивилни лица и предимно цивилна инфраструктура, макар че Кримският мост се използваше много интензивно и за прехвърляне на руски войски в Южна Украйна. И Русия, и Украйна атакуват електрическите мрежи на противниковата страна и се обвиняват една друга в тероризъм. Такива обвинения има и ще има и от двете страни.

Не е задължително възможните терористични атаки да са с произход Русия или Украйна. Те могат да са дело на организации, които припознават някаква кауза или интерес в конфликта между двете страни. Радикализацията на отношенията на двете страни създава инерция, която повлича и странични фактори и участници. Още по-сложно става, когато подобна атака е продукт на т.нар. самотен вълк. Тук става дума за човек, който не е част от терористична организация, обикновено не е смятан за заплаха и не е под наблюдение. Той се мотивира от дадено събитие, което отключва неговата решителност да вземе страна в конфликта, и преминава към действия.

Приоритетно атентатите са дело на терористични организации. Те следват определена стратегическа цел и са част от цялостни концепция и политика. Но е възможно и да са плод на чиста емоция, да представляват някаква форма на т.нар. емоционален отговор на индивида/индивиди към някакво събитие. Този тип тероризъм се нарича експресивен тероризъм. Той може да е от типа самотен вълк, но може и да е дело на група от хора. Често те са значително ирационални. Де факто борбата с терористични прояви от типа самотен вълк и експресивен тероризъм е още по-трудна. Обстановката, свързана с конфликта Русия–Украйна, предполага активиране на различни форми на тероризъм. В това число експресивен и от типа самотен вълк. На 30 ноември 2022 г. в 13,00 ч. в посолството на Украйна в Мадрид избухва импровизирано взривно устройство (ИВУ), поставено в писмо. Това писмо е било предназначено за посланика Сергей Похорелцев. Организаторът към момента не е установен. Подобни пакети с ИВУ са изпратени също до други обекти на територията на Испания – Министерство на отбраната, фабрика, която произвежда и изпраща оръжие за Украйна, сателитен център на ЕС, включително е взривен и съмнителен пакет в посолството на САЩ в Мадрид. Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба лаконично сподели, че заплахи се получават и в други държави, които подкрепят Украйна в конфликта.

Няколко дни по-рано, на 23 ноември 2022 г, е приета резолюция на Европейския парламент, в която Русия е определена като
„държава спонсор на тероризма“

Според изложените мотиви в документа се посочват обвинения по-скоро в сферата на военните престъпления, като има и препоръка за включването на руската частна военна компания „Вагнер“ и подкрепящите Русия сили на Чечня – 141-ви Специален моторизиран полк (известни още като „Кадировците“) в европейския антитерористичен списък чрез Съвета на ЕС. Това решение на ЕС идва след отказ на САЩ да включат Русия в аналогичен списък. Президентът на Украйна Володимир Зеленски обвини Москва в „енергиен тероризъм“, защото руската армия, след като промени стратегията си, започна да атакува енергийната инфраструктура на Украйна. Това доведе до лишаването на милиони украинци от достъп до електричество. По този въпрос може да се сподели мнението на Томас Грифит – служител на ВВС на САЩ с 30-годишен опит и директор на програмата за изучаване на националната сигурност към Университета „Джордж Вашингтон“. Той казва, че електрическата система е цел на всяка война от 1930 г. насам, също така и любима цел на САЩ във войните, в които са участвали. Един нелош пример за прилагането на практика на стратегията на САЩ може да бъде детайлно разгледан във войната им с Ирак. Там се наблюдават ожесточени атаки над електрическата мрежа и в допълнение – срещу медийната и комуникационната инфраструктура на иракчаните.

След началото на войната в Украйна международното напрежение е много високо. Ситуацията с падналата през ноември м.г. на територията на Полша украинска ракета, съветско производство, доведе до истерия в Европа и масови призиви за активиране на чл. 5 от Учредителния договор на НАТО. Първоначалната информация в медиите беше, че руска ракета е поразила Полша, като това се случи по време на масирана ракетна атака на Русия над Украйна. Ситуацията доби и комичен оттенък, когато украинските власти отричаха ракетата C-300 да е на тяхната ПВО и обвиниха всички, които твърдят обратното, че са кремълски сателити. Такива се оказаха и САЩ, и НАТО. Този инцидент показа как понякога прибързано решение може да доведе до необратими последици, до каквито в случая не се стигна заради адекватната реакция на НАТО. Най-вероятно, без значение как ще завърши конфликтът, ще ставаме свидетели на различни терористични атентати, вероятно организирани и от двете воюващи страни, а може и от трети. Антагонизмът и след приключване на войни и конфликти остава много силен, и то с години. Примерите от последните десетилетия показаха, че тероризмът често се ражда от пепелта, която оставят след себе си войните.

Най-ново

Единична публикация

Избрани