Американската армия засилва ангажимента си за разработване и използване на автономни оръжия, което се потвърждава от актуализирана директива на Министерството на отбраната.
Актуализацията, публикувана на 25 януари 2023 г., е първата от десетилетие насам, която се фокусира върху автономните оръжия с изкуствен интелект. Тя следва свързан план за изпълнение, публикуван от НАТО на 13 октомври 2022 г., който има за цел да запази „технологичното предимство“ на алианса в областта на това, което се нарича „роботи-убийци“.
И двете съобщения отразяват важен урок, който военните по света научиха от неотдавнашните бойни операции в Украйна и Нагорни Карабах: Военнизираният изкуствен интелект е бъдещето на войните.
Тези оръжия, които са нещо средно между бомба и дрон, могат да висят продължително време, докато чакат цел. Засега такива полуавтономни апарати обикновено се управляват със значителен човешки контрол върху ключовите решения.
Натискът на войната
Но с нарастването на жертвите в Украйна се увеличава и натискът за постигане на решаващи предимства на бойното поле с напълно автономни оръжия – роботи, които могат сами да избират, издирват и атакуват целите си, без да се нуждаят от човешки надзор.
Този месец ключов руски производител обяви плановете си за разработване на нова бойна версия на своя разузнавателен робот „Маркер“ – наземно превозно средство без екипаж, което да подсили съществуващите сили в Украйна.
Напълно автономни безпилотни летателни апарати вече се използват за защита на украински енергийни съоръжения от други безпилотни летателни апарати. Уахид Наваби, главен изпълнителен директор на американския отбранителен производител на полуавтономния дрон „Switchblade“, заяви, че технологията вече е достъпна за преобразуване на тези оръжия, за да станат напълно автономни.
Михайло Федоров, министърът на цифровата трансформация на Украйна, твърди, че напълно автономните оръжия са „логичната и неизбежна следваща стъпка“ във войната, и наскоро заяви, че войниците може да ги видят на бойното поле през следващите шест месеца.
Поддръжниците на напълно автономните оръжейни системи твърдят, че технологията ще предпази войниците от опасност, като ги държи извън бойното поле. Те също така ще позволят военните решения да се вземат със свръхчовешка скорост, което ще позволи радикално подобряване на отбранителните способности.
Напълно автономните безпилотни летателни апарати, като така наречените „ловци на дронове“, които сега са разположени в Украйна, могат да проследяват и обезвреждат пристигащи безпилотни летателни апарати денем и нощем, без необходимост от намеса на оператор и по-бързо от управляваните от човека оръжейни системи.
Противници на новите системи
Критици като кампанията за роботите-убийци вече повече от десетилетие се застъпват за забрана на изследванията и разработването на автономни оръжейни системи. Те твърдят, че решенията за живота и смъртта по време на война трябва да останат в ръцете на хората. Прехвърлянето им на алгоритъм е равносилно на висша форма на дигитална дехуманизация.
Заедно с Хюман Райтс Уоч, кампанията за спиране на роботите-убийци твърди, че автономните оръжейни системи не разполагат с човешката преценка, необходима за разграничаване на цивилни лица от легитимни военни цели. Те също така понижават прага на войната, като намаляват възприеманите рискове, и ерозират значимия човешки контрол върху случващото се на бойното поле.
Организациите твърдят, че армиите, които инвестират най-много в автономни оръжейни системи, между които САЩ, Русия, Китай, Южна Корея и Европейския съюз, вкарват света в скъпоструваща и дестабилизираща нова надпревара във въоръжаването. Една от последиците може да бъде попадането на тази опасна нова технология в ръцете на терористи и други лица извън правителствения контрол.
Актуализираната директива на Министерството на отбраната се опитва да отговори на някои от основните опасения. В нея се заявява, че САЩ ще използват автономни оръжейни системи с „подходящи нива на човешка преценка за използването на сила“.
Хюман Райтс Уоч излезе с изявление, в което се казва, че новата директива не изяснява какво означава изразът „подходящо ниво“ и не установява насоки за това кой трябва да го определя.
Но както твърди Грегъри Алън, експерт от мозъчния тръст за национална отбрана и международни отношения Център за стратегически и международни изследвания, тази формулировка установява по-нисък праг от искания от критиците „значим човешки контрол“. Той посочва, че формулировката на Министерството на отбраната допуска възможността в някои случаи, като например при самолетите за наблюдение, нивото на човешки контрол, което се счита за подходящо, „да бъде малко или никакво“.
Актуализираната директива включва и формулировка, обещаваща етично използване на автономните оръжейни системи, по-специално чрез създаване на система за надзор на разработването и използването на технологията и чрез настояване оръжията да се използват в съответствие със съществуващите международни закони за войната.
Но настоящата правна рамка не изяснява например дали командирите са отговорни за разбирането на това какво ще задейства използваните от тях системи или дали трябва да ограничат района и времето, в което тези системи ще действат.
Невъзможен баланс?
Актуализацията на Пентагона демонстрира едновременен ангажимент за разгръщане на автономни оръжейни системи и за спазване на международното хуманитарно право. Предстои да разберем как САЩ ще балансират тези ангажименти и дали изобщо е възможно да се постигне такъв баланс.
Международният комитет на Червения кръст, пазител на международното хуманитарно право, настоява, че правните задължения на командирите и операторите „не могат да бъдат прехвърлени на машина, алгоритъм или оръжейна система“. В момента човешките същества носят отговорност за защитата на цивилното население и ограничаването на бойните щети, като се уверяват, че употребата на сила е пропорционална на военните цели.
Ако и когато на бойното поле бъдат разположени изкуствено интелигентни оръжия, кой трябва да носи отговорност, когато се стигне до ненужна смърт на цивилни граждани? Няма ясен отговор на този много важен въпрос.
Джеймс Доус, професор в Macalester College – за „The Conversation“
Източник: БГНЕС
