Красимир МИТОВ
Творчеството на офицера от запаса Милен Тотев е визитна картичка на Военния клуб в Ловеч.
Винаги е било приятно, когато попаднеш сред весела компания и някой
смело дърпа струните на китарата
а песента се лее без откат. Случвало се е на всички – и млади, и стари, около лагерния огън, на екскурзия в автобуса или влака, на къмпинг или плаж, и къде ли не.
Бардът е душата на компанията. Затова щастливи са тези, които могат да се потопят в неговото творчество. Тези мисли ме споходиха, когато присъствах на концерта в Художествената галерия „Дарение „Колекция Светлин Русев” в Плевен под наслов „Докосване до световната духовна култура”, организиран от Дружеството на писателите в Плевен и Военния клуб – Ловеч, с песни за мира, любовта и човешките ценности в изпълнение на офицера от запаса – бардът Милен Тотев.
„Той е нашата „визитна картичка” – казва старши експертът на Военен клуб–Ловеч о.з. майор Николай Василев. – Нашата ежемесечна дейност винаги е съпроводена с неговите неизчерпаеми концерти.”
Думата бард е от скандинавски произход и се употребява най-често за певец – поет с китара. Както в миналото, така и сега навсякъде по света е останал стремежът на хората чрез поезия и музика да изразяват своето отношение към заобикалящия ги свят, своето
емоционално състояние при болка, радост и тъга
Бардът Милен Тотев е роден на 9 август 1956 г. в града на люляците – Ловеч. Потомък е по майчина линия на младши подофицер Въло Пандев от Трети тежък артилерийски полк, награждаван неколкократно за бойни отличия във водените боеве с орден „За храброст – IV степен” в Първата световна война през 1916 г. Израснал е в семейство с музикални традиции.
След завършване на средното си образование в ЕСПУ „Христо Кърпачев” в родния си град е призован за редовна военна служба в Плевен, където завършва НШЗО „Христо Ботев” като свързочник, специалност ВЧ телефонист в пета свързочна рота, а втората година от службата си е помощник-началник щаб по свръзките в Първи мотострелкови батальон в поделение 55320 – Харманли. И когато има нещо да става, то е на точното място и в точното време. Именно тук той за първи път купува грамофонна плоча с песните на Булат Окуджава, което и определя неговото хоби в бъдещата му дейност. През 1977 г. Милен Тотев постъпва в Първи факултет на Академията на МВР, която завършва през 1981 г. по специалността „Национална сигурност”.
Още като малък посещава детската клавирна школа в родния си град, а като юноша
усвоява класическата китара
и от този момент нататък запее ли с китарата в ръце и с мекия тембър на гласа си, публиката е пленена. Първоначално пее песните на дисидентите – бардове Булат Окуджава и Владимир Висоцки, а впоследствие създава и свой репертоар с патриотични песни.
С богатите си организационен опит и творческа дейност Милен Тотев активно участва в работата на Военния клуб, споделя старши експерт Василев. Провежданите мероприятия от нас съвместно със Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР) и други военно-патриотични организации не биха имали своя колорит без неговото участие.
Офицерът от запаса Милен Тотев е член на Областния съвет на СОСЗР и заместник-председател на Общинския съвет на СОСЗР. Ръководител е на секция „Бардове” при Арт ателие „Лик” на Военен клуб – Ловеч. През 2001 г. основава „Бард фест – Ловеч” и става негов арт директор. Член е на организационния комитет на Международния фестивал за авторска песен и шансон „Вълни и струни” – България, в курортен комплекс Слънчев бряг. Почетен член е на „Кръга на барда” – Бургас, и представител на България в Международния проект BARDSUMMIT. Емблема за него е
песента „Ваше благородие, госпожа удача”
на Булат Окуджава от филма „Бялото слънце на пустинята”.
„Когато пея с китарата – споделя Тотев, аз се чувствам спокоен, забравям всичко лошо и пречиствам душата си. Песните на Висоцки и Окуджава са мехлем за душата и когато ги слушаш или изпееш, имаш чувството, че си минал през банята, отърсил си се от онази негативна енергия, която те смазва в ежедневието. Чрез песните изразявам гражданската си позиция по актуални проблеми, а моята индивидуалност, надявам се, да въздейства силно на публиката. Патриотичните ми авторски и други песни, които изпълнявам на концертите, съвместно провеждани с Военния клуб, имат за цел преди всичко възпитанието на младите хора, а това според мен е основната задача на един бард. Смятам, че бард културата сега ни е особено необходима и ние имаме много талантливи творци в това направление. Публиката определя успешните „трубадури” днес. В последно време загубихме много талантливи творци, но дълбоко вярвам, че тяхното място ще заемат нови, достойни поети с китара”, казва Тотев. Аз лично никога не бих се разделил с китарата до края на живота си, защото същността на един бард концерт е преди всичко контакт с публиката и тогава ние изграждаме взаимно доверие помежду си”, допълва той.
За своята активна творческа работа Милен Тотев е получил множество отличия, но с особена важност за него е наградата –
плакет от министъра на отбраната
с която е удостоен през 2006 г. за съществени принос и заслуги за популяризирането на българската военна и патриотична песен. Той е и почетен член на музикален клуб „Емил Димитров” в Плевен.
Издадоха книга за 3343 свързочни офицери
„Ние свързочниците. Великотърновци“ е книга, посветена на курсантите свързочници, възпитаници на ВНВУ „Васил Левски“ и на ВВОВУ „Васил Левски“ – Велико Търново, обучавали се в периода 1963–2002 г., както и на техните командири и преподаватели. Нейното представяне ще бъде на 21 март от 16,00 ч. във Военна академия „Георги С. Раковски“. Тя разказва за 3343 свързочни офицери от 34 випуска. Това е значителна част от офицерския свързочен кадър на армията, който наброява на 6000 души за времето от 1944 до 2002 г.
Авторът на книгата полковник от запаса Георги Караиванов е възпитаник на ВНВИСУ „Георги Дамянов“ – Силистра, ВВУЗ „Георги Раковски“ – София, и Военна академия „Георги С. Раковски“. Той е преминал през нелекия път на обучение и възпитание на новата вълна от свързочни офицери с инженерна подготовка, а по-късно служи изцяло в Свързочните войски на БНА. Автор е на осем книги в тази област. Последната е първи опит за обобщено представяне на свързочниците от випуските на Военното училище. В разделите за випуските са включени биографични данни и справки за служебното развитие на над 320 випускници. В книгата има над 1700 снимки, лични фотографии на възпитаниците, като курсанти и офицери от времето на обучение в училището и след това.
