За първи път публиката чу марша на курсантите
Със соловото си изпълнение на пишеща машина старшина Емил Костурков вдигна на крака публиката в Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов“. Солото е част от полката на Лирой Андерсон, наречена „Пишещата машина“. „Това произведение е аранжирано от Хараламби Попов, когото търновци все още помнят и отлично познават от времето, когато беше диригент на Градския духов оркестър. През 1993 г. го свирихме за първи път под неговата диригентска палка и тогава пак аз бях солист. 30 години по-късно, полката звучи за втори път и пак аз съм солист, което ме прави най-добрият изпълнител на пишеща машина“, пошегува се маестро Емил Костурков.
Изключително емоционален концерт подари на търновци Духовият оркестър на Националния военен университет (НВУ) „Васил Левски“. На сцената в Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов“, заедно с военните музиканти, излязоха още 16 техни колеги, които през годините са свирили във военния духов оркестър, а сега работят в Музикално-драматичния театър в старата столица или в Градския духов оркестър. В концерта участваха и музиканти от военния духов оркестър на 2-ра Тунджанска механизирана бригада.
Това беше и последният официален концерт на старшина Емил Костурков, който през последните месеци ръководи и дирижира оркестъра на НВУ. Заедно с него пред оркестрантите застана като гост-диригент и капитан Цветомир Василев, който е главният организатор на Фестивала на военните духови оркестри във Велико Търново и ръководи Фестивалният духов оркестър на НВУ. Тази формация обединява оркестрите на НВУ „Васил Левски“ и на 2-ра Тунджанска механизирана бригада в Стара Загора.
Повече от час продължи концертът, в който военните музиканти свириха маршове, „Болеро“ на Равел в аранжимент за духов оркестър и „Кармина Бурана“ на Карл Орф, както и песента „Добър вечер, мой стари приятелю“, която е от албума „Пожелай ме“ на Соня Костуркова. Оркестърът представи и две неизпълнявани никога до момента на сцена мелодии – маршът „Шествие към ешафода“, който е четвърта част от „Фантастична симфония“ на Берлиоз и „Забавна увертюра“ на Иван Денов.
За първи път публиката чу и „Марш на курсантите от НВУ „Васил Левски“ по музика, текст и аранжимент на старшина Костурков. За премиерата на сцената излязоха изпълнители от хора на музикалния театър. „Запитвали ли сте се какво е военният музикант? Това е много странен човек, който носи свободната душа на артиста и в същото време е облечен в униформа, която изисква ред и дисциплина. Странно е, но им се получава, очевидно дисциплината побеждава изкуството“, каза началникът на НВУ бригаден генерал Иван Маламов, който връчи на старшина Емил Костурков плакета на Националния военен университет и така спази част от ритуала, с който Военният университет изпраща военнослужещите си в резерва.
„Тела и антитела“ –подарена красота
Една изложба „две в едно“-живопис и фотография на Калия Калъчева и на Калоян Николов в галерия „Аросита“ е от поредицата доказателства, че младите артисти имат достатъчно пространство, проявен интерес към тях и качества да работят в България. При силна конкуренция, не по-малка от тази в други европейски страни, за младата възпитаничка на проф. Андрей Даниел това е 20-та изложба. Изборът на темата „Тела и антитела“ може да се тълкува и в контекста на пандемичното време, когато художничката и фотографът се запознават в Инстаграм и идва идеята „да срещнат“ двете изкуства.
И няма сблъсък между тях, а хармония, която само на пръв поглед изглежда лесно постигната. Техниките, някои от тях създадени при „общуването“ между четката и фотоапарата, наистина създават красота. В картините е използван много златен варак, характерно изразно средство за картините на Калия, които правят актовата фотография на Калоян още по-ефирна. В някои от платната живописният слой е първи, а след това се трансферира снимковото изображение. И двамата продължават в търсенията си – тя с нова изложба, наречена „Обем“, в „Топлоцентрала“ (зад хотел „Хилтън“), току-що открита, той-с идеята да търси естетика в голите тела, скачащи на батут.
Руслан Мъйнов и Мария Сапунджиева със „Златен Кукерикон“
Докато вървеше церемонията по връчването на наградите „Златен Кукерикон“, трупата на Сатиричния театър изнесе на публиката актуално политическо кабаре. Сатириците не само пазят паметта за традицията на големите комици на тази сцена, но и я държат жива. Не остана „неуважена“ остра злободневна тема от деня под девиза „Да живее народа!“. Имаше и протестиращи (в един ден у нас, не на смях, наистина е имало едновременно 11 протеста), и широка политическа коалиция с програма „България без народ“(както знаем по аналогия, има народ-има проблем и обратното). Имаше и любими говорещи глави, като Тути Папазов, и вечни политически „играчи“ на прехода като Долу Дънев, и колоритна ромска група, с опит от много избори. Всички бяха „Добре дошли под шарената сянка“… Създаденият от театъра бенд свири вечните български хитове на групите ФСБ, „Ахат“ и „Контрол“, на Тодор Колев, а актьорите пееха от сърце. Водещи (като баба Калина и дедо Сашо) – директорът на театъра Калин Сърменов (автор и режисьор на шоуто) и Александра Сърчаджиева. Сред скечове, шаржове и много смях бяха обявени и наградените.
За мъжка и женска роля „Златен Кукерикон“ получиха Руслан Мъйнов и Мария Сапунджиева, за роли в спектакли на Бургаския драматичен театър: „Градска легенда“ и „Ревност“(съвместно с „Вива Арте“, където Мария си партнира с Асен Блатечки). Руслан Мъйнов каза, че комедийният жанр изисква огромен труд, а Мария Сапунджиева благодари на големия актьор Велко Кънев, зарибил я по комедията и отворил й пътя към Бургаския театър.
Спектакълът „Сън в лятна нощ“ на театъра в Стара Загора беше отличен за режисура-на Елена Панайотова и с наградата за млада надежда-на Илина Илиева. С плакета в ръка тя каза, че няма по-голяма награда от сатирици за сатира. За спектакъл награда получи Младежкият театър за пиесата „Дебело прасе“.
Наградата за цялостно творчество на името на Георги Калоянчев получи от ръцете на Ивайло, сина на актьора, Нина Димитрова – за трите творчески десетилетия на Театър Кредо, създаден съвместно с Васил Василев-Зуека. И днес спектаклите му се играят на сцената на Театър 199, в страната, а „Шинел“ и „“Ревизор“ буквално обиколиха света в 21 чуждоезични версии.
Седмите награди на Сатиричния театър „Алеко Константинов“ за достижения в хумора и сатирата показаха, че в хумора и сатирата има смях, но лесно няма. А зад кастинга на спектаклите, пък стоеше строгия поглед (и труда) на драматурга на Сатирата Богдана Костуркова и на цялата трупа.
