Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Музика по нотите на живота със соло на пишеща машина

[post-views]
Музика по нотите на живота със соло на пишеща машина

Автор: Сашка Александрова
„Два месеца подготовка – писане на партитури, репетиционен процес, организация, логистика, а всичко мина като насън. И ми трябваха няколко нощи да преспя, за да си дам сметка, че концертът ни този път не беше просто концерт, а
празник на приятелството и на музиката.

Гост-диригентът капитан Цветомир Василев дирижира „Хоро стакато“ на Григораш Динику, за да свири старшина Костурков солова партия на ксилофон Фото авторът

След последното изпълнение усмивките по лицата на моите колеги ме накараха да се почувствам удовлетворен от свършената работа! Щастливите погледи, които срещах в публиката, бурните аплодисменти, възгласите – Браво!, всичко това те кара да полетиш! Усещах емоцията в гърдите си като вулканична лава, която не можеш да задържиш. Тя просто трябваше да се „излее”! Усетих подкрепата на много хора – приятели, колеги, познати и непознати. Всичко, което се случи онази вечер, ме направи много щастлив!
За четирийсетте ми години на професионален музикант съм участвал в много концерти и като инструменталист, и като диригент, но този за мен беше специален и ще го помня до края на дните си… Благодаря Ви!“.
Така старшина Емил Костурков описва последния си официален концерт като диригент на Духовия оркестър на Националния военен университет „Васил Левски“.

Концертът събра на сцената на Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов“ във Велико Търново музиканти от различни поколения, колеги и приятели на маестро Костурков. Всички те през годините са били част от оркестъра на НВУ, но сега работят в театъра или в Градския духов оркестър. В старата българска столица специално за изявата на формацията пристигнаха и музиканти от оркестъра на Втора тунджанска механизирана бригада в Стара Загора заедно с диригента си капитан Цветомир Василев. Той дирижира две произведения, в които старшина Емил Костурков се изяви като солист.

С виртуозното си соло на пишеща машина маестро Костурков вдигна залата на крака. Произведението е полка, нарича се „Пишеща машина“ и неин автор е Лирой Андерсон. И докато старшина Емил Костурков демонстрираше как се извлича звук от клавишите на обикновена пишеща машина, той се пошегува, че най-после му е останало време да напише молбата си за пенсиониране. А тя ще влезе в сила в началото на октомври, когато старшина Костурков ще се раздели с пагоните си.

„Тази полка е аранжирана от Хараламби Попов, когото търновци все още помнят и отлично познават от времето, когато беше диригент на Градския духов оркестър. През 1993 г. го свирихме за първи път под неговата диригентска палка и тогава пак аз бях солист. Сега, 30 години по-късно, полката звучи за втори път и пак аз съм солист, което ме прави най-добрият изпълнител на пишеща машина“, разказва старшина Емил Костурков.

Другата солова партия беше на ксилофон и е от „Хоро стакато“ на Григораш Динику. „Исках този концерт да е различен, затова включих в него повече непредставени пред публика произведения като „Болеро“ на Равел в аранжимент за духов оркестър и „Кармина Бурана“ на Карл Орф, както и песента „Добър вечер, мой стари приятелю“, която пък е от албума „Пожелай ме“ на Соня Костуркова. За първи път свирихме и марша „Шествие към ешафода“, който е четвърта част от „Фантастична симфония“ на Берлиоз, както и „Забавна увертюра“ на Иван Денов“, допълва музикантът.

Публиката присъства и на официалната премиера на „Марш на курсантите“ по музика, текст и аранжимент на Емил Костурков. „Ние свирим този марш по участия, но като песен химнът прозвуча наистина за първи път. При това в изпълнението на професионални певци от театъра. Въобще не съм изненадан, че публиката хареса марша. Истинската изненада за мен ми поднесе началникът на Националния военен университет „Васил Левски” бригаден генерал Иван Маламов, който ме изпрати в резерва като офицер. Не всеки старшина в Българската армия получава тази привилегия, а и плакет на университета. Това означава много за мен!“, казва старшина Емил Костурков.

След това признава, че той може и да свали пагоните и да съблече униформата, но никога няма да се раздели с музиката, защото: „Винаги съм искал музиката да е моят живот. Да свиря в групи, да пътувам в чужбина. Всичко това ми се струваше толкова интересно, че когато ми се отдаде възможност, заминах. Свирих около година и половина в няколко държави и разбрах, че кръчмарският начин на работа не е моята мечта. Рутината не ми хареса. Това че трябваше да повтарям един и същи репертоар всяка вечер, започна да ме отегчава. Върнах се, при това не само в България, а и във военната музика и точно тя сбъдна мечтата ми за турнета зад граница“.
Старшина Емил Костурков е възпитаник на Военното музикално училище в София, което вече не съществува. Ударните инструменти са неговата специалност, но свири и на саксофон, и на ксилофон, и на пиано, а умее да борави и с пишеща машина. Когато завършил, получил първото си назначение в Разград. След това се преместил в жп войските в Горна Оряховица и две години по-късно напуснал армията, защото искал да свири по света. Близо 15 г. наистина пътувал, връщал се, тръгвал си, свирил в Градския оркестър и в оркестъра на театъра.

Тогава съдбата отново го върнала при Военния духов оркестър на НВУ. „Формацията се оказа с доста покани за чужбина и тогавашният диригент маестро Кабакчиев ме покани да пътувам тях. После той се пенсионира, майор Косев, светла му памет, пое оркестъра и след няколко турнета и много участия с оркестъра ми предложи да се върна“, разказва старшина Емил Костурков, който продължава да свири и в популярната търновска група „Роял дикси бенд“ и е свързан с формацията вече почти 30 години. Това е бендът, който години наред прави джаз фестивала в Търново.

Солото на пишеща машина предизвика истински фурор в залата

„Жоро Попов, още един голям музикант, който не е сред нас, е основател на „Роял дикси бенд“, но когато се разболя и усети, че няма да успее да се пребори, ми повери групата. Долу-горе така поех и Военния оркестър. Майор Косев два пъти ми предлага да ме направи старшина на оркестъра, но аз се занимавах с обществени дела, правехме джаз фестивала, свирех в театъра, времето ми беше разпокъсано. Но при втория ни разговор той беше настоятелен, явно вече предусещаше, че няма да му стигнат силите и аз приех“, допълва музикантът.

За трите години, в които старшина Емо Костурков дирижира оркестъра на НВУ, се занимава и с подреждане на архива на формацията. По стария опис папките, които пазят ноти и партитури, са около 50, а произведенията в тях – повече от 200. Една оркестрация на увертюра от „Прилепът“, правена за духов оркестър, е вероятно най-старото произведение, което архивът съхранява. В папките обаче има разнообразна музика – маршове, класика, поп и джаз, хора и ръченици, които старшина Костурков подрежда по жанрове.

Бригаден генерал Иван Маламов връчи на старшина Костурков Почетния плакет на НВУ

Някои от произведенията, които са правени за големи формации, той е преоркестрирал, за да ги направи възможни за изпълнение от Духовия оркестър на НВУ. И военните музиканти изпълняват изключително разнообразен репертоар от народна музика, класика, маршове, парчета на АББА, Гери Муур, Майкъл Джаксън, The Doobie Brothers, „Дийп Пърпъл“.

Най-ново

Единична публикация

Избрани