Автор: Валерия Тодорова
Стрелбата с въоръжението на танк Т-72, включително щатен изстрел, е част от държавния изпит за петокурсниците от специализация „Мотопехотни и танкови войски” на НВУ „Васил Левски”. Подготовката и изпитът се проведоха на Учебен полигон „Ново село” от 15 до 19 май. Те са осигурени от Сухопътните войски чрез Център за подготовка на специалисти – Сливен, и с участието на военнослужещите от 2-ри танков батальон на ЦПС.
Командирът на Център за подготовка на специалисти – Сливен, полковник Любомир Вачев и заместник-командирът полковник Данчо Николов са танкисти, при които на преден план са колегиалното отношение и готовността да споделят своя професионален опит. Това е валидно и за всички от ЦПС, които отговарят за осигуряване на изпита и са заедно с курсантите през този период. На УП „Ново село“ в дните, предхождащи изпита, за курсантите са важни опознаването на машините, взаимодействието с командира и с механик-водача на танка. Това повишава самочувствието, а поразяването на целите окрилява и води към отличните оценки. Заедно с тях от университета бяха майор Димо Пехливанов, майор Ради Радев и взводният командир старши лейтенант Калин Крумов, което е добра подкрепа за курсантите.
Общо 22 се явиха на изпита – 18 от тях са завършващите обучението си – курсант-старшини, и четирима са действащи военнослужещи, които задочно са учили пет години. Те бяха оценявани от комисия с председател подполковник доцент д-р инженер Кирил Желязков, началник на катедра „Военни науки“, и членове майор д-р Калоян Бакалов от същата катедра и подполковник Ангел Атанасов, който е главен експерт в сектор „Подготовка на механизирани танкови и алпийски формирования“ в отдел „Подготовка“ на Командването на Сухопътните войски. Отличните оценки са наградата за положеното старание. Това е още една крачка към финалната права за младите хора – полагането на държавните изпити, теоретични и практически, производството, назначенията.
Курсант-старшините и четиримата задочници са добър колектив, имат добри взаимоотношения, мотивирани са да се развиват в армията, заинтересовани са тя да се модернизира. Част от тях споделят по нещо за себе си. Други са готови да допълнят. А спомените от класното със сигурност ще ги съпътстват през годините.
Курсант-старшина Йордан Стойчев е от Дупница. Завършил е гимназия хуманитарен профил с усилено изучаване на английски, история и литература. И в училище, и сега, историята е сред нещата, които вълнуват мислите му, носят и конкретен емоционален заряд. В неговото съзнание днешните военнослужещи са естествени наследници и продължители на героите от историческото ни минало. Това е заложено в смисъла на военната професия, а също и в думите на клетвата, която полага всеки военнослужещ за вярност към народа и Родината. А дали е имало трудности по време на обучението курсант старшина Стойчев уточнява: „От петте години във военния университет най-трудни са първите две седмици. Все едно попадаш в друг свят. Трябва да свикнеш със съвсем други порядки. Но приемаш и свикваш – с униформата, реда, изискванията. И самият учебен процес преминава без затруднения. Дори и да има натоварени периоди – всичко е в реда на нещата. Това е част от подготовката ни, част от усещането за бъдещата ни работа. Това предизвиква удовлетворение и гордост от същината на офицерското призвание. И разбираш – човекът в униформа трябва да разчита основно на собствените си умения и на другарите си.“
Курсант-старшина Камен Велков посочва: „Дните, прекарани сега на УП „Ново село“, са динамични и вълнуващи. Успяхме да се справим предизвикателствата, с напрежението и постигнахме доста добри резултати.“ Той е от Логодаж, Благоевградска област. Насочва се към военния университет по препоръка на свой бивш учител по физическо възпитание, а специалността избира с помощта на приятел военнослужещ. Благодарен е и на двамата, защото перспективата да бъде офицер от Българската армия е радваща и удовлетворяваща. Униформата изисква и задължава, но тя е основание за самочувствие и гордост.
В свободното си време курсант старшина Велков се занимава с различни видове спорт, но най-много време отделя за футбол. Обича природата и покоряването на планинските върхове в България. Остава му само изкачването на Вихрен.
А към покоряването основно на професионалните върхове се е насочил курсант-старшина Мартин Стойков от Сливен. Той се надява да се развие успешно и като военнослужащ, и като личност. Обича да чете книги. Последната прочетена книга е „Ние бранихме тебе, София“ от военния летец Стоян Стоянов. Що се отнася до годините на обучение, прави своя равносметка: „За мен НВУ „Васил Левски“ е място, където се изградих като човек. Там има много примери какви трябва да бъдем и какви не трябва да бъдем. Усещането за колектив в класното и в ротата е ценно. Предостави ми се възможност да бъда младши командир на първи курс, когато аз бях вече трети курс. На същите курсисти пак бях младши командир, когато те бяха трети курс, а аз бях пети курс. Това е ценен опит за бъдещата ми работа като младши офицер.“ Най-интересното хоби за курсант старшина Стойков са автомобилите. Спортува, а през последните месеци тренира бокс. За дните на УП „Ново село“ казва, че са доста динамични и интересни. Контактът между военнослужещите в екипажа, споделеният опит от танкистите, опознаването на танка, стрелбата, попаденията – всичко това е интересно и вълнуващо.
Сержант Иван Христов е от военнослужещите, които задочно изучават специализация „Мотопехотни и танкови войски”. Той служи във в.ф. 54 320 – формирование на ВВС в Божурище. И униформата му по интересен начин се вписва сред униформите на колегите му, но това е и знак, че когато човек има цел и стремежи, може да постигне много. Неговият военен живот е пример за това, какви възможности имат военнослужещите, които държат на своето кариерно развитие. Иван е постъпил като кадрови войник през 2007 г. След проведено обучение и издържани изпити започва да служи като редник и това му харесва. Но той знае, че може и повече. И затова завършва двегодишен сержантски колеж във факултет „Авиационен“ към Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“. Почти веднага след това кандидатства в НВУ „Васил Левски“, за да продължи своето образование. И след пет години задочно обучение предстои очакваното производство и лейтенантските пагони, което ще е една сбъдната мечта, за чието осъществяване той е извървял дълъг път. „Смятам, че досегашният ми опит ще е полезен, а наученото в НВУ разшири знанията ми, способства за изграждането на необходимите лидерски качества. Едно от хубавите неща за мен е, че се срещнах и се познавам с хората от нашия випуск“, обобщава сержант Христов.
Оказа се, че доста от курсантите са се насочили към военния университет благодарение на разяснителната рекламна кампания, която представители на НВУ са провели в техните училища. Някои от тях вървят по стъпките на фамилната приемственост, други следват достойни примери за подражание. Важно е, че са доволни от направения избор. Искат успешно да приключат петгодишното си обучение и с лейтенантските пагони на раменете да направят първите крачки в своята офицерска кариера.
