Проявата бе под патронажа на министъра на вътрешните работи Калин Стоянов.
Близо 1200 действащи и запасни граничари на България се срещнаха на 1 юли в българския град Гоце Делчев. Под Пирин планина се проведе Седмият им национален събор. Той бе посветен на 145 години български държавни граници, 70 години от създаването на 16 граничен отряд и 25 години ГПУ. В центъра на всички спомени и изказвания беше 70- годишнина от битката на Доспат дере и героизма и саможертвата на младши лейтенант Вергил Ваклинов и старшина Дончо Ганев, загинали в престрелка с бандитска група. Родолюбивата проява бе под патронажа на министъра на вътрешните работи Калин Стоянов. Тя бе организирана от Инициативен комитет начело с кмета на Община Гоце Делчев Владимир Москов и председателя на СОСЗР генерал от запаса Златан Стойков.
Началото бе в района на ГПУ – Г. Делчев, пред паметника на младши лейтенант Вергил Ваклинов и неговото служебно куче Вихър. Там са изписани имената на 13 млади български мъже от 16 граничен отряд, оставили живота си на граничната бразда. Панихида за загиналите граничари отслужи Неврокопският митрополит Серафим. Полковник от запаса Румен Даракчиев говори за битката с въоръжените бандити, изпратени преди седем десетилетия да извършват саботажи в родината ни. От името на ръководството на СОСЗР участниците бяха поздравени от главния секретар на Съюза полковник от запаса Павел Станев, председател на клуб „Граничари“ в столицата, който припомни историята на националните събори от първия и втория в Смолян, през Кюстендил, Петрич, Видин и Любимец, като изрази увереност, че традицията ще продължи и занапред.
За извършения подвиг на 1 юли 1953 г. Вергил Ваклинов е един от най-популярните и обичани български граничари. Животът на Ваклинов от Рудник „7-ми септември“ – Перник, до последния ден на границата е образец за честна и самоотвержена служба на Родината, подчерта в словото си полковник от запаса Станев. За живота и героичния подвиг на Ваклинов през 1955 г. е заснет филм от Българска кинематография. Село Марулево от общ. Сатовча от 1960 год. носи неговото име. Началното училище в гр. Доспат е именувано на героя граничар. Бил е произведен в офицерски чин – младши лейтенант. В негова чест има изградени не по-малко от 10 паметника и паметни плочи – в родното му село Планиница, в с. Ваклиново, в няколко гранични поделения Видин, Берковица, Гоце Делчев, Доспат, на заставата, на която е служил и паметни плочи на Римския мост, на Ваклинова чука и в родното му село.
През 2014 г. бяха разсекретени редица документи. В документалния сборник „Гранични войски и държавна сигурност“ в публикуван доклад по случая „Ваклинов“ от тогавашния министър на вътрешните работи генерал-лейтенант Георги Цанков до министър-председателя на НРБ от месец ноември 1953 г. е предложено за героичния му подвиг Ваклинов да бъде удостоен с почетно звание „Герой на Народна Република България“, за което е бил подготвен и съответния указ на Народното събрание. От историята знаем, че това предложение за Ваклинов не е било осъществено. Защо? Можем само да гадаем. Но той го е заслужавал. Независимо от това ние – неговите последователи се гордеем с него и затова всяка година на това свидно място почитаме неговата памет, героизъм и саможертва, посочи председателят на клуб „Граничари“ в столицата.
На 1 юли 1953 г. младши сержант Вергил Ваклинов, редник Трайко Стаменов и служебното куче Вихър изпълняват бойна заповед по охрана и отбрана на държавната граница в местността „Ливадите“, край с. Бръщен. Около 21, 30 ч. чуват изстрели откъм района на Римския мост на Доспат дере. Вергил Ваклинов и Вихър, следвани от Трайко Стаменов, се отправят към района на престрелката.
Минути преди това въоръжена група от 4 диверсанти, завръщаща се нелегално в Гърция, след като е изпълнила задачата си в България, се е натъкнала на наряд от съседната гранична застава в състав ефрейтор Александър Александров и редник Дончо Ганев. В завързалата се помежду им престрелка е убит Дончо Ганев, тежко ранени са Александър Александров и единият от нарушителите.
Вергил Ваклинов пресича пътя на нарушителите, преследва ги по посока на държавната граница, като успява да залови жив един от тях. В местността Чуката (сега Ваклинова чука), намираща се на 700 м югоизточно от с. Бръщен, той е тежко ранен при престрелка с другите трима нарушители. Един нарушител е убит от служебното куче Вихър, което също загива в схватката с него. Останалите двама от групата успяват да преминат на гръцка територия.
След приключване на сражението тежко раненият Вергил Ваклинов през нощта в продължение на часове е носен на ръце от другарите си до съседното село Марулево, където местните селяни окосяват голяма поляна, за да може рано сутринта на 2 юли да кацне изпратен от София санитарен самолет, който да го транспортира до болница. Въпреки положените усилия от другарите му, от местното население и от властите, Ваклинов умира по време на полета.
Старшина от запаса Методи Слишков, един от героите на Гранични войски, връчи паметен знак на председателя на Клуб „Граничари“ в Кюстендил подполковник от запаса Александър Кръстев. Прочувствено слово произнесе 92-годишният граничар Станке Милчев, който в онези дни на 1953 г. лично носи все още топлото тяло на убития от враговете на България редник Дончо Ганев, който успява да спре бандитите. Малко след това на загиналия защитник на държавната граница се ражда дъщеря. Известно е, че посмъртно младши сержант Ваклинов е повишен в офицерско звание „младши лейтенант“. Ученици рецитираха „Балада за граничаря“ от поета полковник Милан Бонев и познатото стихотворение от предишните читанки „Граничар“. Граничарите демонстрираха способности при изпълнение на професионалните си задължения, включително и подготовката на кучетата за откриване на наркотици.
На тържественото събрание-концерт в „Неврокоп-Арена“ бяха връчени отличия от името на министъра на вътрешните работи Калин Стоянов. Председателят на СОСЗР генерал от запаса Златан Стойков връчи почетни членски карти и грамоти на Съюза. Сред удостоените бяха старши лейтенант от запаса Владимир Москов, кмет на Община Гоце Делчев, комисар Илия Сораджиев, началник на ГПУ – Гоце Делчев, полковник от запаса Павел Станев, генерал-лейтенант от запаса Атанас Самандов, председател на Областната организация на СОСЗР, майор от запаса Борис Гърнев, председател на Общинската организация на СОСЗР, Людмил Георгиев, кмет на Община Хаджидимово, Арбен Мименов, кмет на Община Сатовча, Феим Иса, кмет на Община Гърмен, Валери Самандов, заместник-кмет на Община Гоце Делчев, старши комисар Иван Давидков, началник на група в ГПУ – Гоце Делчев, полковниците от запаса Илия Стойков, Иван Горанов, Румен Даракчиев и младши инспектор Йоаким Попов.
Прочетени бе поздравителни адреси от командира на Сухопътни войски генерал-майор Деян Дешков и кмета на Община Петрич Димитър Бръчков. Сред участниците бяха още областният управител на Благоевград Стоян Христов, командирът на 3-то бригадно командване полковник Митко Балтов, кметове на общини представители на Гранична полиция, кметове на общини и много граждани.
На следващия ден срещите на граничарите продължиха с паметни за тяхната служба места. Възпоменателна церемония се проведе в с. Петрелик, Община Хаджидимово. Тя бе посветена на 75-годишнина от гибелта на майор Павел Павлов, командир на гранична комендатура в с. Копривлен в участъка на 16 граничен отряд, майор Найден Туралийски, заместник-командир по политическата част на комендатурата и старшина Димитър Кескинов. Тримата загиват на 1 септември 1948 г. от вражеска мина, поставена от диверсионно-бандитска група на чуждото военно разузнаване в района на Петърлишки ливади. В тяхна чест от местното население и отряда е издигнат паметник. На 3 юли 2015 г., припомни полковник Станев, бе открит обновеният паметник на загиналите граничари, за чийто ремонт бяха събрани 1600 лв. Почетена бе паметта на загиналите в този район в защита на родната граница майор Павел Павлов, майор Найден Туралийски, старшина Димитър Кескинов, редник Димитър Димитров, редник Йоан Георгиев, редник Атанас Манасиев и редник Дянко Дянков.
В словото си на паметната церемония полковник от запаса Павел Станев, чийто последни длъжности са началник – щаб на Гранични войски, включително в това време шест месеца изпълнява длъжността командващ Гранични войски заяви: „За що ние, граничарите от СОСЗР-София, всяка или почти всяка година сме тук. Защото тук е свидно място за нас. Защото по този начин изпълняваме своя човешки, колегиален, военно-патриотичен и родолюбив дълг към героите граничари, дали живота си в защита на границите на България, спазвайки бойните традиции на Гранични войски. Време е тук да започнем да водим нашите деца и внуци и да ги възпитаваме в същите традиции и добродетели“.
