Като правя равносметка на моята кариера, виждам три значими проекта, които ми позволяват да кажа, че съм си свършил работата. Първият от тях се случи в края на 90-те години, когато създадохме Българската военноморска академия.
Вторият важен проект за Морското училище и за мен, беше стартирането на обучението на военните лекари. И сме горди, че през тази година бъдещите военни лекари от шести курс получиха званието офицерски кандидат – курсант. Те почти завършиха държавните изпити и през октомври ще бъде производството им в първо офицерско звание. Третият знаков проект бе придобиването, ремонтът, модернизирането, подготовката и изпращането му в първа експедиция на научно-изследователския кораб (НИК) „Св. св. Кирил и Методий”.
Учебните кораби на Морското училище имат дълга история и славни примери, които за съжаление не можаха да намерят своето продължение в началото на ХХI век. До към 2005-2006 г. имахме бившия пътнически кораб на Параходство БМФ „Д. Благоев”. Независимо от проблемите, които създаваше, с него успяхме да осъществим успешни плавателни практики, но в края на този период планираният сериозен ремонт не бе осъществен и корабът получи статут на плаваща учебна база.
Тъй като по това време ВМС насочиха основните си ресурси за изпълнението на задачите на бойните ни кораби в Средиземно море, ние трябваше да развием солидна тренажорна база, позволяваща по време на учебния процес да се симулират различни ситуации, възникващи на море. Но виртуалната реалност е едно, а реалната обстановка на море е друго. Без плавателна практика не можем!
Поех ръководството на училището през май 2011 г. и още през първите си дни като началник започнах да търся решения на този проблем. За жалост, условията не благоприятстваха бързото решаване на въпроса. С командването на ВМС възприехме идеята ВВМУ да инвестира във възможностите на кораба-станция за размагнитване „Капитан I ранг Димитър Добрев” с цел увеличаването на капацитета му за извършването на учебна плавателна практика. Направихме немалко, но винаги пред нас се изправяха въпросите за осигуряването на горивото, за оптималното използване на отпуснатите мото-часове и т.н.
А през това време няколко перспективни образователни проекта за подготовка на курсанти от държави от района на Персийския залив пропаднаха именно по тази причина – липсата на самостоятелен учебен кораб. Те бяха спечелени от Военноморската академия на Полша, която разполагаше със своя учебен военен кораб „Водник”. Търсейки възможности за получаването на някакъв учебен кораб, пред нас възникна допълващ проблем – Морското училище започна сериозно да се занимава и с изследванията на морската среда.
Това решение показа своята далновидност, особено след 9 юли т.г. (след взривяването на язовирната стена на „Нова Каховка” в Украйна). От тази дата ние сме активирали целия си ресурс за космическо наблюдение, за анализи. Всеки ден капитан I ранг проф. д-р Мирослав Цветков прави оценки, които изпращаме до премиера, до министрите на отбраната, екологията, туризма, до началника на отбраната и до командира на ВМС. Мониторинг на качеството на морската вода извърши и НИК 421 по време на последното си петдневно плаване, като пробонабирането бе извършено от лаборанти от РИОСВ. Резултатите? Едва ли скоро сме имали по-чисто море!
Връщам се към темата за необходимостта от учебен и научно-изследователски кораб, или поне катер. Кандидатствахме по няколко научни програми, обещаваха ни милиони, направихме и идеен проект, който дадохме за остойностяване в ККЗ на МТГ „Делфин”. Оказа се, че този плавателен съд би бил възможен преди три години, защото цените за този период сериозно са се повишили. Вместо обещаните ни пет милиона трябваше да имаме вече седем-осем.
По време на третото правителство на ГЕРБ се оформиха няколко заявки от различни институции за строителството на кораби. На първо място сред тях бе заявката на проф. Христо Пимпирев от Българския антарктически институт: 30-50 милиона лв. за експедиционен кораб, който да плава до Антарктика. Това е била твърде скромна сума, тъй като Бразилия сега строи такъв кораб на стойност 150 млн. щ.д. – това все едно е голяма корвета за ВМС, като сензорите са почти едни и същи, а на мястото на въоръжението се поставят подводни роботи и друго специализирано оборудване. Производителите и на едното, и на другото са едни и същи.
Институтът по океанология към БАН искаше да смени сегашния си „Академик” с нов на стойност 17-18 милиона лв. Сумата, поискана от Института по рибарство и аквакултури, бе 3-5 милиона лв. След като те искат, поискахме и ние, но не кораб, а катер. Въпреки това, имаше приказки: „Ама той и Медникаров иска кораб!”… Пари, както винаги, няма, но зам.-министърът по науката и образованието по това време Калина Ангелиева постави задачата пред всички кандидати да се интегрираме и да се разберем за един проект. В крайна сметка това ни стимулира да влезем в тясно взаимодействие с Българския антарктически институт и да търсим съвместно нискобюджетно решение.
Първоначално се бяхме ориентирали към кораб, по-малък от настоящия НИК, който от известно време стоеше в КРЗ „Одесос”, изоставен от своя собственик. Но когато разбрахме за задържания заради дългове към „Флотски арсенал” кораб „Искател”, се преориентирахме към него.
Построен е в норвежки завод, предназначен да работи в суровите условия на Норвежко море като снабдителен кораб за нуждите на индустрията, свързана с добива на нефт и газ. Последното му предназначение е било да участва в проекта „Южен поток” и на борда му е развърнат хотелски комплекс (20 кабини с 40 койки), а част от палубното му оборудване е подменено с цел новото му предназначение.
След като се ориентирахме към този кораб, започнахме целенасочена дейност да го придобием в рамките на законовите процедури. Успоредно с това се заехме с формирането на екипажа. Изключително навреме в тези дейности се включи и капитан II ранг Николай Данаилов, когото назначихме за командир на кораба. Успяхме да постигнем и оптимална цена за покупката на кораба.
На 27 юли 2021 г., в Деня на светите Седмочисленици, вдигнахме военноморския флаг, именувахме и приехме „Св. Св. Кирил и Методий” в състава на ВВМУ. Започна подготовката за антарктическата експедиция: търсене на финансови ресурси, оглед на необходимите ремонти и модернизации. На 5 май 2022 г. стартира ремонтът на кораба. Само най-добри думи мога да кажа за работата на завода „Булярд – корабостроителна индустрия” и на неговия технически директор инж. Иван Карчев. Със съдействието и на други български морски компании, с активното участие на екипажа и на курсанти от училището, успяхме да приключим ремонта навреме.
През октомври 2022 г. корабът беше на море и екипажът отработваше задачите, предвидени в Курса за спомагателните кораби от ВМС. Благодарение на отпуснатото от правителството допълнително финансиране, НИК бе дооборудван и готов за отплаване
Това стана на 27 декември с.г., на Стефановден. От тук нататък всеки ден от това плаване, до завръщането му във Варна, бе във фокуса на общественото внимание. Така спечелихме нови приятели и запушихме устата на хейтърите, които вещаеха лош край на експедицията. И вече уверено се готвим за следващото ни плаване към Антарктика.
- Из презентацията на флотилен адмирал Медникаров пред Клуба на офицерите и сержантите от запаса във Варна
