През алпийска подготовка преминават абсолютно всички в 61-ва механизирана бригада в Карлово
Капитан Петър Петров и старши сержант Милен Манавски с плавни и умерено бързи движения, пъргаво като котки, се катерят по 12-метрова алпийската стена. Екипът на „Българска армия“ наблюдава действията на двамата воини с немалка доза възхищение, защото иде реч не за професионални алпинисти и не става дума за алпийското ни формирование в Смолян, а за 61-ва механизирана бригада с командир бригаден генерал Маргарит Михайлов. Мястото на действието е в район Карлово. Но такава стена има в район Казанлък на бригадата. Съоръжението е изградено със средства на спортен клуб „Стрямци“, който пък се издържа със собствени средства от членски внос. Капитан Петров и старши сержант Манавски са инструктори в бригадата, като общо около 10 души са обучени да изпълняват и такива задължения.
Практически тренировки по преодоляване на стената преминава целият личен състав на абсолютно всички формирования в 61-ва бригада. А на въпрос, защо е необходимо това тук, поясняват – бойците няма да стават алпинисти и не това е целта, просто всеки военнослужещ трябва да притежава първоначални, базисни умения по преодоляване на такъв тип препятствия, защото в една реална бойна обстановка или житейска ситуация може да му се наложи да го прави. Затова карловци са възприели принципа, че „тук на стената не се бърза, човек трябва да е спокоен, да не се плаши, когато се изправи пред нея“.
„Изкарахме първоначална подготовка за инструктори в 101-ви алпийски полк в Смолян, като за целия етап на подготовка ходихме 3–4 пъти. Интересното бе, че всичко там се случва на терен. Тренирахме в местността „Турлука“ и „Зъбчето“ на реални скали. А там се изискват високи натренираност и креативност, защото бяхме поставяни в ситуации, при които трябва да мислиш бързо и трезво“, разказва капитан Петър Петров.
Той обяснява, че стената е направена от поликарбонатни плоскости, които чрез специална метална конструкция са закрепени към корпуса на сградата. Според него това изпълнение тук и в район Казанлък е на най-високо ниво, което е правено до момента. Стената е разделена на 3 сектора с различна степен на трудност, което позволява на обучаемите да се тренират от по-ниското към по-високото ниво. Оборудването, което ползват, също е най-доброто. „Няма компромис с оборудването, защото се използва в критични ситуации и при голяма натовареност, затова е на марки, които са се доказали с времето“, категоричен е капитан Петров.
Всички военнослужещи от бригадата преминават такова обучение, като имат часове с теоретична и практическа насоченост. Практическите занятия обикновено са между 4–6 часа и всички минават на стената, като се тренира изкачване в свръзка с горно и долно осигуряване и спускане по рапел. „Имаме и по-сериозни упражнения, като например т. нар. „тролей“, но за него се изисква далеч по-сериозна подготовка. „Тролеят“ се прави с цел транспортиране на ранени или нуждаещи се и изпаднали в бедствие хора, за да могат да бъдат спасени и евакуирани над реки, непроходими места. Има специална носилка, която се закача на „тролея“ с макари с фиксатори и заедно с ранения тръгва единият от инструкторите, който е съпровождащ по пътя. Това го тренираме реално. И тук, и на местността. Има и упражнения за самоизвличане, но спецификата вече е друга. Тук се цели повишаване на психофизическата натренираност на военнослужещите, особено психическата, защото всеки човек си има малко или много страх от високото. Въпросът е да свикне с него. Този страх да бъде нормален, като за всяко човешко същество, а не паническият страх, който го има заложен у нас. Помагаме си един на друг, всеки проверява другия по два или три пъти, преди да тръгнем да изпълняваме дадено упражнение, даже и най-елементарното. За да сме сигурни във всеки възел, във всяко едно захващане. В Смолян на това ни учеха, това беше първото, с което започнаха капитан Караиванов и майор Карабов и останалите инструктори. Проверките са по 3–4 пъти преди всяко действие, за да няма инциденти“, отбелязва капитан Петров.
Може ли да се спи на земята при -20 (градуса?)
Може ли боецът, ако се наложи, да спи в окопа или на гола земя дори и при минус 20 градуса? Не, въпросът съвсем не е риторичен. Защото на война условията са сурови. В 61-ва механизирана бригада в Карлово отговарят утвърдително – да, възможно е. Формированието е „въоръжено“ със специални спални чували, американско производство, които осигуряват комфорт за тялото на войника дори при минус 20 градуса. Спалният чувал е тримодулен и се побира в специален компресиращ калъф. Тежи 4,2 кг. Първият модул, най-външният, е изработен от дишаща мембрана „Гортекс“, която пази от влага и дъжд и освен това не позволява на тялото да се поти. Вторият също е от полиестер, и тежи само 1 кг. И най-вътрешният, който също е от полиестер, но е по-плътен и тежи 2 кг. Чувалите са с двоен цип и тик-так копчета, чрез които се захваща модул с модул. Спалният чувал е тип „мумия“, защото, когато влезете в него и се закопчаете, се виждат само очите.
„В зависимост от атмосферните условия се използват различните модули. Когато излезе на полеви занятия, войникът си преценява кой модул да вземе според атмосферните условия. Във всеки случай спалният чувал му осигурява комфорт и при влажна и мокра почва, предпазва от влага и дъжд. Може да се използва и като плащ“, обясни по време на практическата демонстрация пред екипа на в. „Българска армия“ старшина Николай Манолов, главен сержант на батальона за логистично осигуряване на бригадата.
Формированието разполага и със специални полеви сгъваеми алуминиеви легла, също американски. Едно такова легло тежи едва 7,5 кг и може да се вдигне с два пръста. В сгънато състояние е 1 м, а в разгънато става 1,90Х65Х45 см. Войникът не го носи, то се транспортира от логистичните подразделения до мястото на бойното разполагане на съответното формирование. Леглото издържа на влага и дъжд и бързо изсъхва.
